Германия дава тон за дългосрочни промени

пенсионер

През последните дни две табута бяха разбити в Германия. За първи път една малка банка въведе отрицателни лихви по депозитите на физически лица. А в понеделник Бундесбанк обяви, че Германия трябва да обсъди повишаване на пенсионната възраст от около 65 години на 69 години към 2060 г., за да изпълни пенсионния си ангажимент. Двете събития са свързани.

Първото табу бе разбито, след като кооперативната банка в баварското село Гмунд ам Тегерзее понижи лихвата за вложители с депозити над 100 хил. евро до -0.4%. Мярката идва в отговор на това, че самите банки понасят отрицателна доходност на средствата, които не са отпуснали като кредити след като ЕЦБ въведе отрицателна лихва по депозитите и това повлече надолу доходността на ДЦК и други инструменти. Подобни ефекти се наблюдаваха и у нас.
Въпреки че ходът на кооперативната банка засяга малък брой клиенти, той е символичен тъй като идва след уверенията на ЕЦБ, че политиката на отрицателни лихви няма странични ефекти и няма вероятност да накара вложителите да изтеглят спестяванията си.

Тъй като повечето банки възприемат нулевата доходност като психологическа граница, досега те бяха предвазливи и не пренасяха отрицателните лихви върху клиентите. Това притисна маржовете (доходността по активите, като кредити и облигации, също се понижи) и накара някои банки да намалят под нула и лихвите за корпоративни клиенти.

По този начин за първи път официално бе заявено, че големите вложители не просто могат, но и на практика
губят парите си, дори без да рискуват.

В същото време централната банка на Германия заяви в месечния си доклад, че ако не иска прекалено увеличение на осигуровките или намаляване на възрастта за пенсиониране страната трябва да увеличи възрастта на 69 години. Това е точно под друга психологическа граница – 70 години, някога средната продължителност на живот в Германия. Сега средната очаквана продължителност на живота при раждане в страната е 81 години (74.5 години в България).

Според плановете на федералното правителество възрастта за пенсиониране трябва да достигне 67 години до 2030 г.
Според Бундесбанк това увеличение няма да е достатъчно, за да позволи поддържане на държавните пенсии на целевото ниво – поне 43% от средния доход, след 2050 година. Причината ще е увеличената продължителност на живота.
Финансовият министър Волфганг Шойбле през април предложи обвързване на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живот, за което бе критикуван от своите коалиционни партньори – социалдемократите.

Това не е само заради увеличената продължителност на живота, а и заради пенсионирането на последните представители на поколението на бейби бума, което ще промени съотношението работещи/пенсионери.

В доклада на Бундесбанк се припомня, че са въведени и държавно-субсидирани частни пенсионни схеми – плановете Riester. Неговата цел е създаването на доброволни спестовни възможности за допълване на намаляващия доход от задължителното осигуряване.
Но няма изчисления за това какво се очаква след 2030 г., когато задължителната схема ще се окаже под по-сериозен натиск от преди заради демографските промени.

Има три начина да се стабилизира пенсионното осигуряване – по-високи вноски, по-висока възраст или по-ниски пенсии (спрямо дохода на работещите – б.а.). Според Бундесбанк рязко повишаване на тежестта на вноските може да спъне икономиката. Прогнози, основани на текущото законодателство за пенсиониране, показват че вноските трябва да достигнат 24% до 2060 г. при 18.7% сега. Усложнявайки това, демографското развитие също ще прехвърли тежестта вноските на друго място – върху схемата за здравно осигуряване, върху схемата за осигуряване за дългосрочни грижи и върху бюджетите на централно, федерално и местно ниво.
Според банката корекциите на условията за пенсиониране са неизбежни и не е табу да се говори за увеличаване на пенсионната възраст. Докато осигурените лица, които са се пенсионирали през 1960 г. на 65 години са имали очаквана средна продължителност на живот от 13.5 години, през 2011 г. тя вече е 19 години, коментира банката (в България по последни данни тя е 15 години за мъжете и 21 години за жените – б.а.).

„Периодът на внасяне/теглене на пенсия – съотношението между периодите на получаване на пенсия и периодите на осигуряване, нараства от 30% на 42% през това време.“ Това съотношение ще продължи да расте поради удължаване на продължителността на живота. Увеличаването на възрастта за пенсиониране ще го стабилизира и ще предотврати относителното намаляване на пенсиите.
Колкото по-скоро се заговори за това, по-добре, защото ще намали несигурността пред осигурените лица. Но такава дискусия едва ли ще проведе преди изборите в Германия през 2017 г.

Но освен това калкулациите на централната банка сочат, че увеличената пенсионна възраст отразява и риска от по-ниската от очакваното възвращаемост от парите, инвестирани в пенсионната система. Това е свързано с политиката на свръхниски лихви на ЕЦБ. Както посочва Ройтерс, правителството очаква 4% въвращаемост на инвестициите, на фона на една 0.2% доходност на неговите 20-годишни облигации.

Това ни изправя пред непроучена територия. Никой не може да каже дали средата на ниски лихви е новата нормала и колко дълго ще продължи този период. Но хората, които са се правели вноски, неносещи доход, в най-силните си години ще бъдат изправени пред относително по-неблагоприятни условия на пенсиониране в сравнение с тези, чието осигуряване е започнало след края на епохата на отрицателни лихви или по-ранните пенсионери.

Увеличаването на пенсионната възраст е механичното решение на част от демографските промени. Но изяждането на доходността на пенсионните фондове изисква тотална промяна на модела.