Оценка на бюджетния ефект на програмата на ГЕРБ и ОП

бизнес

В края на април на сайта на ПП ГЕРБ бе публикувана управленската програма на новото правителство. Тя привлече вниманието с някои идеи (например, военно обучение), вдъхновени от коалиционния партньор. Но също така съдържа намерения и инфраструктурни проекти, които вероятно ще наложат увеличение на разходите през следващите години. Все пак някои от оценките за многомилиардни допълнителни разходи са преувеличени.

Това е така, тъй като част от конкретните проекти, включени в програмата, вече са с предвидено финансиране – най-често по еврофондовете. Но освен това мерки, които са посочени най-общо и неясно, могат да поемат огромен ресурс.

В същото време програмата е повод да се постави въпросът за формулирането, изпълнението и отчитането на приоритетно финансирани проекти (извън тези по еврофондовете),  които се осъществяват в многогодишен период. Този въпрос става особено актуален при очертаващото се намаляване и преструктуриране на европейския бюджет след 2020 г.

Изпълнение на бюджета досега

След като постигна излишък през миналата година (но символичен на начислена база), правителството отчете сравнително добро първо тримесечие на 2017 г. Бюджетният излишък на касова основа в края на данъчната кампания, се очаква да бъде 1.6 млрд. лева по предварителни данни, което е понижение спрямо м.г. Приходите от данъци и такси нарастват със 780 млн. лв., но заради еврофондовете общо приходите и помощите са със 110 млн. лева по-ниски. Разходите растат с 640 млн. лв., което отразява освен останалото увеличението на разходите за учителски заплати и на пенсии. Увеличението на приходите се дължи на повишението на осигурителните вноски и акциза на цигарите, както и на ефекти от ръста на доходите и на цените на суровините, което се отразява на приходите от ДДС.

Само за първото тримесечие на 2017 г., за когато са официалните данни, е налице излишък от 1 млрд. лв., като данъчните приходи  нарастват с 692 млн. лв.,  неданъчните намаляват минимално, но имаме голям спад на приходите от еврофондове – с 923 млн. лева. В същото време разходите по еврофондове, както и капиталовите разходи, които се често ги следват са в рамките на отчетенотот през миналата година. Бюджетният излишък намалява спрямо 31 март 2016 г. с 806 млн. лева (до голяма степен заради еврофондовете).  Виж повече .

Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че няма да се наложи актуализация на бюджета през тази година. Това е постижимо, тъй като има известен резерв при капиталовите разходи –  те са заложени в размер 6,2 млрд. лв., което е увеличение от 2,4 млрд. лв. спрямо миналата година. Както отбелязва в коментар Калоян Стойков от ИПИ, предвид смяната на правителството и забавянето на обществени поръчки е възможно размерът да не бъде достигнат.

Мерки, свързани с допълнителни разходи през 2017 г.

Следните мерки в управленската програма на правителството може да наложат промяна на бюджетните параметри в сравнение със средносрочната програма. Мерките, които се финансират по европейски програми (включително Механизъм Свързана Европа), не се смятат за допълнителен разход:

  • Увеличаване на финансовия ресурс по програмата за енергийна ефективност на жилищни сгради (санирането)  чрез нарастващ процент на самоучастие на гражданите. В бюджета за тази година са заложени 1 млрд. лева за саниране. В намерението на правителството е разширяване на обхвата на допустимите сгради (вкл. тухлени кооперации), като само за бедните санирането да е безплатно, а процентът самоучастие (на база тв изявления ) ще бъде до 10%. Това заплашва с хаос, а допълнителна неяснота за бъдещето на програма идва от сигнала на служебния кабинет до прокуратурата за завишени разходи. На този етап е невъзможно да се оценят допълнителните разходи по тази програма. Не е изключено МФ да ги определи в края на годината в зависимост от изпълнението на бюджета.  Така ефектът е неясен.
  • Увеличаване на учителските заплати с 15%. Според изявления на МФ и МОН предвиденото увеличение ще започне още през есента на тази година. Допълнителният разход е над 50 млн. лева.
  • Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 180 лв. от 1 юли 2017г. и до 200 лв. от 1 октомври 2017 г. Това би струвало под 100 млн. лева. През следващите години допълнителният ефект е до 200 млн. лв. на годишна база, като се отчете и заложената индексация.

Мерки, изискващи допълнително финансиране след 2018 г.

  • Ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. със средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии. Това е редуциран отговор на настояването на пенсионерски организации за преизчисляване на пенсиите, отпуснати по старите правила. От значение е за коя година ще се вземе средният осигурителен доход. БСП например предлага преизчисляване със средния осигурителен доход за 2013 г., което по техни изчисления би струвало 400 млн. лв. през тази година (800 млн. лева годишно). Според разчети на НОИ, осъвременяването на всички пенсии, отпуснати до 2015 г., с актуалния размер на средния осигурителен доход, би струвало 1,7 млрд. лева годишно. Вариантът, предлаган от ГЕРБ и ОП, изисква значително по-малки допълнителни разходи – близо 300 млн. лева. Този разход е под условие, тъй като е обвързан с евентуални икономии от инвалидните пенсии, като ограниченията няма да засегнат вече отпуснати такива (на база изявления пред медии).
  • Подготовка за въвеждане на тол система и електронна винетка. Това е заложено в бюджета за 2018 г. като предвидените приходи и разходи са 200 млн. лева. На този етап не е ясно дали процедурите ще стартират до края на годината (те се бавят от миналия април поради обжалване) и прогнозата за приходи е под въпрос. През следващите години очакваните приходи от тол системата ще бъдат 500 млн. лева, според изявление на министъра на регионалното развитие Николай Нанков.
  • Увеличаване на разходите за отбрана и достигане на ниво от 2% от БВП в края на предстоящия управленски мандат. България харчи 1.4% от БВП за отбрана според последните данни на Евростат. При заложен БВП от 120 млрд. лева по текущи цени това означава допълнителен разход през последната година от мандата от 720 млн. лева. Ангажиментът не е изненада предвид факта, че програмата за превъоръжаване на армията е на стойност до 4.4 млрд. лева, като най-напреднал е проектът за придобиване на нов изтребител с прогнозна стойност 1.5 млрд. лева (според изявления на служебния кабинет тази стойност може да бъде намалена до 1 млрд. лв.). Разходът следва да е заложен в бюджетната прогноза*. Виж повече 
  • Удвояване на учителското възнаграждение до края на мандата. Според изчисления на МФ мярката ще струва 1.4 млрд. лв. за четиригодишния период (350 млн. лв. средногодишно), като не се посочва как увеличенията ще се разпределят по години.
  • Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия. Вероятно се имат предвид заложените бюджетни трансфери за Национален филмов център в размер на сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация плюс разходи за издръжка и членски внос. Бюджетът на центъра за 2017 г. е 13 млн. лева. Мярката няма съществен ефект.
  • Закупуване на нови влакове. Това е разход  на БДЖ и вероятно ще зависи от стратегията на холдинга. Връзката с бюджета е косвена. Според железопътната стратегия необходимите инвестиции на „Пътнически превози“ са 210-400 млн. лв. и ще бъдат осигурени чрез капиталов трансфер. „БДЖ Товарни превози“ залага инвестиции в локомотиви и вагони на стойност 144 млн. лв.
  • Изграждане на жп линията София – Септември – от 700 до 900 млн. евро. Индикативният бюджет до 2021 г. е 1.57 млрд. лв.  Покрива се от еврофондове, Механизъм Свързана Европа (МСЕ) и националното съфинансиране, което следва да е заложено в бюджетната прогноза.
  • Изграждане на жп участък София – Волуяк, част от жп възел София –  244 млн. лв. Финансира се от МСЕ и националния бюджет. Целият пътен възел без жп участъка е 419 млн. лв. според проекта на стратегия за жп транспорт и финансирането не е ясно.
  • Модернизация на жп линията Пловдив – Бургас, Фаза 2 индикативната стойност е 627 млн. лв. според стратегията. Различни източници посочват от 50 млн. до 320 млн.  евро в зависимост от това да се включва жп възел Бургас и продължаване до Слънчев бряг (частично се финансира по ОПТТИ)
  • Модернизация на жп възел Пловдив – виж предишната бележка
  • Модернизация на жп линията Драгоман – София – 132,26 млн. eвро (по МСЕ)
  • Възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна – 749 млн. лв. (според проекта на стратегия). Финансиране от националния бюджет.
  • Ускорено доизграждане на АМ „Хемус” . Строителството на недостроените 252 км от Ябланица до Белокопитово струва според различни оценки в периода 2011-2016 г. от 1.5 млрд. лева до  1.2 млрд. евро. В Средносрочна оперативна програма за изпълнение на Стратегията за развитие на пътната инфраструктура 2016-2022 г. заложената сума за периода 2016-2019 г. е 1.8 млрд. лв. (търговете се забавиха). Осигурена е малка част от средствата, които са за сметка на националния бюджет. В началото на годината бе избран изпълнител на трасето до Боаза при цена почти 6 млн. лв. без ДДС (след препроектиране).
  • Доизграждане на АМ „Струма” (Благоевград – Сандански). Лот 3 се изгражда изцяло с евросредства. В индикативната програма за 2017 г. е лот 3.2 с бюджет 439.3 млн. лв.
  • Изграждане на АМ „Калотина – София”  – 150 млн. евро (лот 1). Изпълнява се договор за Западната дъга (лот 2) на стойност 102 млн. лева без ДДС. Според стратегията за пътна инфраструктура сумата до 2021 г. е 469 млн. лв., предвидени за 2021 г.; отделно за Западната дъга (2) – 108 млн. лв.
  • Тунел под връх Шипка – индикативна стойност 260 млн. евро (национален бюджет) В програмата за развитие на пътна инфраструктура са 520 млн. лв. общо за обход на Габрово и тунела.
  • Скоростен път Русе – В. Търново. Строителството би струвало 400-650 млн. евро (отговор на депутатски въпрос), на етап идеен проект. Според стратегията за пътна инфраструктура сумата до 2020 г. е 739 млн. лв. (821 млн. лв. до 2021 г.)
  • Скоростен път Видин – София – 1 млрд. лв. (от национален бюджет или ЕИБ). Според пътната стратегия за периода 2016-2022 г. до края на мандата трябва да бъде изпълнено ново строителство за 645 млн. лв.
  • Разширение на метрото в София. Първи и втори етап на третата линия се изграждат със средства на ЕС и община София. То струва 391 млн. евро и национално финансиране 102 млн. евро. Третият етап би струвал 130 млн. лв. Има планове за нови отсечки.

Мерки и инфраструктурни проекти с неясен ефект

Доизграждане на пътя Бургас – Слънчев бряг
Изграждане на обход Пловдив
Подготовка за изграждане (проектиране) на интермодален терминал в гр. Варна и в гр. Враца. (Може би няколко десетки милиони лева  – на база на досегашните)
Увеличаване на инвестициите в образованието и гарантиран ежегоден ръст на бюджета за образование
Ежегоден ръст на средствата за наука. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за ускорено внедряване на научни постижения, изобретения и патенти
Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания.
Засилване на охраната на границата
Полицейско присъствие във всяко населено място
Мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции. Промени в Семейния кодекс.
Модернизиране на материалната база в сферата на културата
Разширяване на комплекса от мерки за опазване чистотата на атмосферния въздух
Национална програма в областта на водите, насочена към осигуряване на чиста питейна вода и пречиствателни съоръжения в по-малките населени места
Нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната
Развитие на хидромелиорациите
Създаване на условия за развитие на морския и речен транспорт
Изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни

(Запазено е оригиналното подчертаване от програмата)

***

От прегледа става ясно, че допълнителният ефект може да бъде значителен за следващите бюджети, докато за 2017 г. е възможно да се избегне актуализацията.

За голяма част от новите мерки, залегнали в програмата, ефектът е неясен. Това се дължи до голяма степен на програмата за саниране, която досега минаваше през задния вход на бюджета, както и на неясното финансиране на инфраструктурни проекти през следващите години. В България няма традиция на многогодишно планиране на разходите и следене на големи инфраструктурни проекти и техния ефект върху бюджета (извън еврофондовете). Например, в Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020 по отношение на лотовете за АМ „Хемус” е посочено единствено, че ресурсът не е осигурен.

Голяма част от оценките са основани на изявления на министри – поради липсата на друга публична информация за разходите. Economix.bg изпраща запитвания по Закона за достъп до обществена информация с цел по-точна оценка.

*Допълнение – той е посочен изрично в актуализираната средногодишна прогноза за 2018-2020 г.