Бизнес тема: Има ли живот преди фалита?

Съдия

Стоимен Чакалов, Адвокат

Малко преди настъпването на хипарския празник July Morning, в екзотиката на българския правен мир ще започнат да се прилагат разпоредбите на така нареченото „Стабилизационно производство“. Същите бяха обнародвани в края на миналата година (30.12.2016 г.), но влизането им в сила бе отложено за срок от 6 (шест месеца). Съвременният аналог на действалия някога у нас предпазен конкордат е разработен по европейски модел и поне на теория би следвало да доведе до намаляване на милиардната междуфирмена задлъжнялост. Въпросът дали изцяло новото производство може да промени бизнес (а и правната) култура на длъжниците у нас и да ги стимулира към доброволно уреждане на отношенията с кредиторите си остава уравнение с много неизвестни.

От първоначалния анализ на текстовете на новата Част пета от Търговския закон се налага изводът, че стабилизационното производство се явява своеобразен законодателен хибрид. Гласуваните без много обсъждане от Нарадното събрание текстове представляват микс от законодателната уредба относно началната фаза на производството по несъстоятелност и предвидената възможност за оздравяване предприятието на длъжника, въпреки изпадането му в неплатежоспособност.

Занапред последният (а на хартия – и кредиторите му) ще получат още една възможност да докажат, че съществува живот и преди фактическия фалит, когато обикновено длъжникът се е освободил от атрактивните си активи. За чакащите в изготвения от синдика списък обикновено не остава нищо – дори и след евентуално успешно провеждане на отменителни искове.

Сега шансът за „добороволно“ уреждане на задълженията се изнася в момент, когато събираемостта не е безвъзвратно закъсняла. Тънката разделителна линия между двете производства е дали един търговец е в неплатежоспособност или в „непосредствена опасност“ от настъпването й. Именно при последната хипотеза е допустимо да се инициира производство по стабилизация. Според даденото от законодателя определение – „непосредствена опасност“ е налице, когато търговецът с оглед на предстоящи през следващите 6 (шест) месеца падежи, ще се окаже в невъзможност да изпълни свои изискуеми парични задължения. Тоест за разлика от несъстоятелността, при която действат няколко презумпции и се изследват коефициенти за ликвидност и финансова автономия, началото на „конкордата“ е обвързано с бъдещо (не)сигурно събитие. Последното, без съмнение, ще доведе до разнородна съдебна практика на окръжните съдилища, а вероятно и до тълкувателната намеса на ВКС.

Освен че производството по стабилизация е мислимо, когато длъжникът все още демонстрира виталност, друга съществена разлика с несъстоятелността е, че стабилизацията може да се поиска единствено от него, но не и от кредитор. Изискванията, на които следва да отговаря молбата, са многобройни и налагат съдействие от адвокат и финансови консултанти. Част от необходимите приложения включват списък на всички кредитори и длъжници на търговеца, финансов отчет към месеца, предхождащ този преди подаване на молбата, годишен финансов отчет, опис на активите и пасивите и др. Разбира се, съществен момент е и представянето на подробен план за уреждане на задълженията. Съдържанието му е „копирано“ от това на оздравителния план в производството по несъстоятелност.

Има и някои съществени разлики, които от гледна точка на родната бизнес действителност обричат стабилизационното производство да си остане само добро пожелание. Така например, в случай че планът предвижда частично опрощаване на задълженията на търговеца, то удовлетворяването на всеки кредитор следва да е в размер не по-малко от 50 на сто от вземането. За разлика от оздравителното производство, където степента на удовлетворяване на вземанията на кредиторите следва да е еднаква, но за всеки отделен клас.

Още по-сложно стои въпросът с евентуалното преобразуване вземанията на обезпечените кредитори. За тях планът следва да предвижда удовлетворяване в размер на пазарната стойност на учредените им обезпечения и не по-малко от 50 на сто. Остава въпросът за свободата на договаряне и поемането на риска и от самия обезпечен кредитор. Изключение от тези „рестрикции“ е предвидено само за кредиторите, които са свързани с длъжника лица.

Макар и да не е записано изрично, при разсрочването или отсрочването на публични вземания приложение следва да намерят и ограниченията на ДОПК. Следователно, всяко едно производство по стабилизация става заложник на интересите на фиска и държавата. А практиката сочи, че почти няма изпълнително дело при ЧСИ, по което държавата да не е присъединен взискател.

Освен минимално допустимия размер, под който не могат да се редуцират вземанията на кредиторите, сравнително кратък е и максималният срок за разсрочване на задълженията – три години. Същият може и да е достатъчен за погасяването на малки суми, но не и за задължения в по-големи размери, каквито обикновено са вземанията на банки, финансови институции и др.

В случай че търговецът все пак успее да се вмести в тази тясна законодателна матрица в предложения от него план, следва допускането му от съда и гласуването от кредиторите. Всичко това трябва да приключи в рамките на 4 месеца, в които длъжникът ще продължава дейността си под зоркия поглед на „доверено лице“ (на практика временен синдик).

На този етап от производството, законодателят отново е прибегнал да миксиране на разпоредбите от ТЗ относно изготвянето на списъка с кредиторите на длъжника и класовете, в които те гласуват плана пред съда. Водеща роля в изготвянето на окончателния списък с кредиторите се пада именно на така нареченото доверено лице, което следва да бъде юрист (не и икономист) от списъка на синдиците, воден от Министерство на правосъдието.

Изрично е предвидено, че приетият от кредиторите и утвърден с решение на съда план по стабилизация е задължителен за търговеца и за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за утвърждаване на плана. Включително за онези, които не са взели участие в производството или са гласували „против“.

Планът не поражда действие обаче за кредитор, който не е включен в списъка и за тези, чиито вземания възникнат след датата на решението на съда за откриване производството по стабилизация. Всичко това може да доведе до изостряне апетитите на отделните кредитори. Една от най-важните последици от откриването на производството по несъстоятелност е спирането на всички изпълнителни дела, както и тези по ЗОЗ срещу имуществото на търговеца. Недопустимо е също така образуването на нови и вписването на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. Няма изрично уточнение обаче, че това се отнася само до кредиторите с преобразувани вземания, съгласно плана, както е логично да бъде. Неясно е какво се случва с вземанията на кредиторите, за които по една или друга причина планът няма действие или изискуемостта им настъпи след началото на производството?

От друга страна, кредитор който не получи пълно или частично изпълнение, съгласно предвиденото в плана, може да поиска издаване на изпълнителен лист. В този случай действието на плана по отношение на този кредитор отпада с обратно действие и последният може да събере вземането си по предвидения в ГПК ред. Тоест няма пречки в даден момент един от кредиторите да осребри жизненоважни за длъжника активи, необходими му за продължаване на дейността и погасяването задълженията към останалите кредитори.

Това са само част от законодателните въпросителни, които навеждат на мисълта, че отговорът на въпроса съществува ли живот преди фалита е по-скоро…. отрицателен.

За тези, които търсят повече информация по темата, Economix.bg организира семинар за промените в Търговския закон и ЗОЗ  на 23 март, от 10 часа. Таксата за участие е 98 лева.

Закон: Гибралтар и Британските Вирджински острови вече не са офшорни

Парламент

Парламентът гласува промени в закона за офшорките (известен още като ЗИФОДРЮПДРСЛДС), с които разхлабва ограниченията за тях. След промените тези ограничения за участие в обществени поръчки и други обществено значими дейности вече няма да засягат офшорки от Британските Вирджински острови, Гибралтар и Лихтенщайн.

Преди време например МО спря поръчка за „Авионамс“ АД, тъй като мажоритарният му собственик „Хедж Инвестмънт България“ АДсе контролира от  „EFV International Financial ventures“ LTD, която е регистрирана на Британските вирджински острови. „Авионамс“ вече няма да има такива проблеми, тъй като бе купено от Държавната консолидационна компания, но редица други дружества ще бъдат облекчени.

С измененията, които са по предложение на МФ, забраните вече няма да се отнасят до свързани дружества, а до такива, които имат контролиращо участие (по смисъла на Търговския закон).  По този начин се премахват проблемите за компании с минимално участие на офшорки, тъй като законът се оказа прекалено рестриктивен.

Той се отнасяше за офшорки, които пряко или косвено участват в дейност или в дружество, попадащи в обхвата на закона, но и когато такива дружества имат незначителна свързаност (включително само 1 акция). Или когато дружество в България е сестринско на офшорка, „без обаче последното дружество да има каквото и да било отношение към извършваната от българското дружество дейност.“

Според вносителите не е обосновано забраните за определени дейности да важат дори и при минимално участие на офшорен капитал в дадена компания. Затова се въвежда праг от 10%, под който забраните в закона няма да се прилагат. Прагът от 10 на сто се определя и прилага общо, когато участие в едно юридическо лице имат две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

За банките и застрахователите прагът е квалифицираното дялово участие.

Досега на „дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на свързаните с тях лица“ се забраняха пряко или косвено 28 дейности – от учредяване на банка до придобиване на собственост върху земи и гори от държавния горски фонд.

Освен това се разширяват изключенията от закона. Той няма да се прилага за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, ако то е местно лице за данъчни цели на отвъдморска страна или територия съгласно Решение на Съвета 2013/755/ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз. Това са компании от Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др.

Изключение ще има и за дружества, които са регистрирани в държави, страни по Споразумението за държавните поръчки на Европейския съюз – Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино. Изключението ще се прилага само за дейностите за които е приложимо споразумението, съответното решението на ЕС за отвъдморските страни.

С измененията изрично се изключват и Гибралтар (брит.), както и страните от ЕИП (ЕС плюс Норвегия, Исландия и и Лихтенщайн ) от юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство, но са направени изключения в четири области – облагането с ДДС, Митническия съюз, Общата търговска политика, Общата селскостопанска политика. Но според МФ всички разпоредби относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, стоки, услуги и хора се прилагат за Гибралтар.

Предвидено е още в Търговския регистър да се обявяват действителните собственици на дружества, контролирани от офшорки, ако те осъществяват посочените обществено значими дейности като участие в обществени поръчки.