ДАНС публикува новата Национална оценка на риска (НОР) по ЗМИП и две секторни оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм  – за виртуалните валути и за НПО. Това е първа актуализация на оценката, която бе изготвена през януари 2020 г. Заедно с НОР са публикувани и рисковите събития за изпиране на пари и финансиране на тероризъм и обобщена матрица.

НОР е публикувана в резюме. Съгласно изискванията на Препоръка 1 на FATF и и на чл. 97, ал. 2 от ЗМИП някои части от актуализацията на НОР и секторната оценка на рисковете от ИП и ФТ при виртуалните активи (които не съдържат класифицирана информация или чувствителна информация) следва да бъдат публично разгласени с цел да се постигне общо разбиране за рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и да се предприемат мерки за ограничаване им.

Обобщеният списък на основните рискови събития за изпиране на пари, установени чрез новата НОР, включват:
1. Изпиране на пари от корупция (включително имущество, придобито от присвояване на средства/измами с обществени поръчки с фондове на ЕС) чрез сложни схеми за разслояване на средствата на територията на страната или извън нея със съдействието на „професионални перачи”, както и последващо интегриране на средствата във финансови инструменти в чужбина, в юридически лица и недвижими имоти в страната;
2. Изпиране на пари от измами (в т.ч. компютърни и инвестиционни), извършени в чужбина или на територията на страната от малки или средни организирани престъпни групи, чрез използване на формалната финансова система с последващо нареждане на средствата към сметки в чужбина или изтегляне в брой;
3. Изпиране на пари от данъчни престъпления (избягване установяването на данъчни задължения и измами с ДДС), вкл. и от малки или средни организирани престъпни групи чрез използването на подставени лица, вкл. местни и чуждестранни юридически лица, чрез формалната финансова система и помощта на „професионални перачи“ в сложни схеми за разслояване на средствата;
4. Изпиране на пари (на фазата на разслояване и интеграция) чрез използване на юридически лица (основно ЕООД и ООД и много по–рядко дружества с друга правно–организационна форма) или трети физически лица (от или извън близкия кръг на извършителя или с нисък социален статус );
5. Изпиране на пари (разслояване) от извършени в чужбина предикатни престъпления (основно измами, данъчни престъпления, трафик на хора и наркотици) чрез формалната финансова система в Република България, както и чрез пренос на пари в брой през граница на територията на страната;
6. Интегриране от местни и чуждестранни лица на значителни по обем „изпрани средства”, (придобити от различни предикатни престъпления) в сектора на строителството, търговията с храни и горива, както и недвижимите имоти, чрез използването на трети лица или кухи компании и фиктивни инвестиции;
7. Възможност за въвличане на професионалисти, а в по–ограничени случаи и задължени субекти по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), улеснено от уязвимости, свързани с правилата за допускане до пазара (напр. регистриране/лицензиране) и подбора на техните служители, като основен риск, който подпомага функционирането на организираната престъпност и допринася за нивото на повечето от гореизброените рискове.

Установените  високорискови събития от финансиране на тероризъм включват:
1. Използване на нерегулираните неформални услуги за трансфери на средства (хавала) за прехвърлянето на средства, потенциално свързани с финансиране на тероризъм, за което способстват и мигрантските общности, допълнително повлияно до голяма степен и от кешовата и „сива икономика”;
2. Презгранично движение на парични средства.

Установеният в Доклада за НОР от 2019 г. потенциален риск (ограничен) за отклоняването на средства, предназначени за дейността на юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) или за религиозни дейности в България, за финансиране на тероризъм, е разгледан в самостоятелна оценка на рисковете от финансиране на тероризъм в сектора на ЮЛНЦ.

По отношение на установените заплахи не се наблюдават съществени промени спрямо НОР от 2019 г., подчертава ДАНС. Територията на България е част от установен търговски и транспортен коридор между Средния Изток и Европа, известен като „Балканския маршрут”. Маршрутът се използва за престъпни цели, в т.ч. контрабандата на стоки (в много случаи, съпътствана и от престъпления срещу интелектуалната собственост) и трафика на наркотици, хора, оръжия, като едновременно стоки и средства със законен и незаконен произход преминават през маршрута към или от Централна/Западна Европа или Североизточна Европа и Азия. „Балканският маршрут” служи още като коридор за транспортирането през границата на големи суми пари в брой към и от Европа. В отделни случаи има данни за използване на системи като „хавала” за целите на финансирането на тероризма, свързани с мигрантските потоци от последните години.

Повечето рискове са подсилени от контекстуални фактори, сред които са значителните нива на съществуващата в страната „сива” икономика, въпреки позитивната тенденция делът ú да се свива, установените нива на корупция и потенциалните проблеми, свързани с ефективността на част от компетентните национални органи. Друг контекстуален фактор е свързан с  големия процент на хората под линията на бедността, което прави възможно системното използване на подставени лица в схемите за изпиране на пари и е фактор за присъща уязвимост в контекста на финансирането на тероризма. Големият процент на емигриралите в други държави българи също е също е такъв фактор.

И при настоящата актуализация се установява, че като цяло, дейностите на организираната престъпност по трафика на хора и наркотици, измамите (включително компютърните), данъчните престъпления (измами с ДДС), както и търговията с контрабандни стоки като цигари и горива, се явяват като основни предикатни престъпления, от които се изпират средства в Република България.

Запазва се тенденцията самостоятелното изпиране на пари да се извършва от „професионални перачи”, както в
рамките на организирани престъпни групи, така и от такива, които действат самостоятелно. Налице остава рискът от връзка с тази дейност на отделни представители на лицата, които по занятие извършват правни консултации, и лицата, които по занятие извършват счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното законодателство.

По отношение на субектите, въвлечени в ИП/ФТ, голяма част от случаите са свързани  физически лица, които извършват измами онлайн на различна стойност (обикновено като подставени лица), участие в данъчни престъпления, или пренасяне на пари. По отношеине на данъчните престъпления с участие на ФЛ най-висок риск е установен по отношение на търговията с храни, петрол и петролни продукти (горива) и скрап. Схемите с участие на ЮЛ (най-често ЕООД) включват данъчни престъпления, свързани с ДДС измами, други данъчни престъпления, измама със средства от еврофондове, изпиране на пари чрез търговски дейности, което се наблюдава както чрез симулиране на такава дейност и регистриране на фиктивни обороти и печалби, така и чрез смесване на средства с легален и с престъпен произход в търговския оборот, и пр. Уязвимите сектори са разширени в сравнение с първата НОР и включват: „Търговия”, „Консултантски услуги”, „Строителство”, „Информационни технологии”, „Недвижими имоти”, „Маркетинг и реклама”, „Търговия с метален скрап”, „Транспорт, складиране и пощи”, „Производство, внос и търговия с продукти”. При ЮЛ преобладават операциите, свързани с платежни сметки (влагане на средства, теглене в брой, преводи), както и междуфирмени фиктивни договори за заем, включващи офшорни компании и схеми за изпиране на пари чрез търговска дейност. налице Отбелязва се значителна уязвимост към злоупотреби от видни политически личности и свързани с такива лица престъпни групи, чрез използване на сложни схеми за изпиране на пари, включващи страни извън ЕС. Не на последно място, лица от ЕС използват готови за употреба дружества („shelf”) или на „кухи” дружества (”shell”) за целите на укриването на данъци и данъчните измами или свързани дейности по ИП.

По отношение на чуждестранните ФЛ рискът е свързан с кибер измами, трафик и схемите хавала. Чуждестранните ЮЛ не са разгладани като субект на риска от ИП/ФТ. Специално внимание е отделено на чуждестранните и местни видни политически личности, макар да се посочва, че липсват достатъчно данни за заключенията относно последните.

По отношение на финансовия сектор, резюмето спестява по-конкретната оценка за банковия сектор, но се отбелязват рискове, свързани с паричните преводи, електронните пари, инвестиционните посредници, обмяната на валута.

Сред секторите на нефинансовите бизнеси и професии, недвижимите имоти продължават да представляват висок риск, както и лицата, които по занятие извършват правни консултации,  счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане. Налице са рискове при хазарта (особено онлайн), търговците на благородни метали и скъпоценни камъни (вкл. за ФТ), заложните къщи, пощенските парични преводи.

НОР идентифицира редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различните му етапи. Най–уязвимите сред тях включват „Tърговия“, „Строителство“, „Операции с недвижими имоти“, „Търговия с метален скрап“, „Производство, внос и търговия с хранителни продукти“, „Производство, рафиниране и търговия с петролни продукти“ и „Търговия с медикаменти и медицинско оборудване“.

Задължените субекти по чл. 4 от ЗМИП следва да имат предвид, че при изпълняване на задължението за периодична актуализация на собствената им оценка на риска, следва да съобразят и отразят резултатите от настоящата, актуализирана национална оценка на риска (вкл. и от отделните секторни оценки), както и с  резултатите от актуализираната през 2022 г. наднационалната оценка на риска на ЕС. Сроковете за актуализация на оценките на риска на задължените лица са определени във вътрешните им правила.