Промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари ще доведат до сериозни глоби на дружествата, които не са изпълнили задължението си да заявят вписване на действителен собственик в търговския регистър. Това задължение бе изпълнено в хода на кампания по изпълнения на изисквания на новия закон през 2019 г., но много компании не декларираха действителен собственик или посочиха очевидно невярна информация (Прочетете: Кои предприятия декларираха действителен собственик и как го направиха). Проблемът бе откроен като една от съществените слабости в доклада на MONEYVAL за България.
В отговор на тази и други критики правителството предлага промените в ЗМИП. По отношение на действителните собственици сега се предвиждат две мерки: Първата гласи, че ако лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1 от ЗМИП, след като е наказано с глоба или с имуществена санкция за неизпълнение на задължението си, не заяви вписване в определения срок, се наказва всеки месец, докато заяви вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Второ, прокуратурата или всяко лице с правен интерес може да поиска от АВ при установени несъответствия да заличи вписването на действителен собственик с чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Тези възможности практически не се прилагат.
Затова сега се предлагат нови промени. Първо, в регистъра мече ще се вписват и данни за характера и обема на правата, свързани със собствеността или упражняването на контрола, а не само името на действителния собственик. Втората промяна засяга случаите на несъответствие между действителния собственик, обявен в регистъра и установения при комплексната проверка. На основание нов чл. 63а задължените лица (банки, счетоводители и др.) ще подават уведомление за констатираните несъответствия по отношение на действителния собственик на своите клиенти в 14-дневен срок. Уведомленията за несъответствия ще се вписват по партидата на търговеца (съответно ЮЛНЦ). Анонимността на подателите се запазва. Ако уведомлението е основателно, засегнатото дружество следва да заяви промяна на своя действителен собственик, като приложи документите по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. Ако уведомлението не е основателно тя може да го оспори с документи и тогава вписването на уведомлението ще се заличава. Не се предполага Агенцията да вписванията да извършва сериозна проверка в случаите, когато например банка или друго задължено лице твърди, че фактическият собственик е различен от вписания. В този случай търговецът може отново да заяви вписване на подстването лице, стига да представи нужните документи. Това означава, че новият механизъм ще работи, само ако информацията не е актуализирана – например, ако като действителен собственик е вписан изпълнителен директор, който вече е освободен. Изискванията за уведомяване за несъответствие ще влязат в сила 12 месеца след обнародването на закона.
В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ще бъде въведено изискване информацията относно действителните собственици да се съхранява 10 години след заличаване на търговеца/ЮЛНЦ. Предлагат се и промени в закона за БУЛСТАТ относно информацията за действителните собственици на доверителна собственост (тръстове, попечителски фондове и др.), когато тези данни са налични в централен регистър на друга страна от ЕС.
Други промени предвиждат адвокати и счетоводители, които предлагат услуги по дружествено управление (чл. 4, т. 16 от ЗМИП) не само да ги вписват изрично в предмета си на дейност, но и да се включат в регистър към МП. Изрично се казва, че пълномощниците ще се идентифицират по същия ред като законните представители (изпълнителни директори и т.н.).
