Много хора са останали с грешно впечатление от последните изменения в Закона за мерките срещу изпиране на пари, направени чрез преходните разпоредби на закона за оръжията. Те са решили, че се отлагат всички срокове в закона или че декларирането на действителен собственик се отнася само за офшорки.

Тази грешка може да струва скъпо. Както се вижда от текста на промените, публикувани в брой 37 на Държавен вестник и на три места на сайта на ДАНС, удължаването на срока се отнася само до вътрешните правила. За декларирането на действителен собственик срокът остава 31 май.

По-същественият въпрос е кой е задължен да подаде такава декларация. Този въпрос поражда неясноти от самото начало, когато имаше публикации, че всички търговски дружества трябва да декларират действителния си собственик. Всъщност ООД, чиито съдружници – физически лица, са вписани по партидата на конкретното ООД, поначало бяха изключени.

Проблемът засяга съдружници – юридически лица и други правни образувания, чиито собственици или лица, упражняващи контрол, не подлежат на вписване.

С изменения, направени с пар. 71 на закона за оръжията (ДВ, бр. 37) се прие да не се декларира вписване не само, когато съдружниците физически лица, са вписани по партидата на конкретното ООД, а и когато те са вписани по партидата на друго ЮЛ (по веригата). Неправилно в редица медии се появи заключението, че декларация за действителен собственик ще подават само дружества, чийто съдружници са чуждестранни юридически лица.

В следващите редове ще видим защо това не е вярно.

Последните промени

Има две промени, свързани с декларирането на действителен собственик. Едната е публикувана, а другата все още не е.

Първата засяга текста на чл. 63, ал. 5 (ДВ, бр. 37) и новият текст трябва да бъде цитиран дословно:

„(5) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:

1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или
2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.“

Втората промяна е добавена преди второто четене на промените в ЗМИП, които бяха гласувани от парламента на 16 май, но още не са публикувани. Тя е по отношение на ЮЛНЦ, като се добавя нова ал. 6 в същия член:

(6) Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.“

Когато действителните собственици на съдружниците, които са юридически лица, не са вписани по партидите

Промяната по отношение на ЮЛНЦ въвежда аналогични изисквания на изискванията към търговските дружества. Тъй като текстът е по-кратък, той позволява да се изяснят намеренията на законодателя изобщо за всички юридически лица по отношение на хипотезата, когато са вписани физически лица, но те не са действителни собственизи по смисъла на пар. 2 (макар да оставя въпроси за това какво се разбира под вписване на действителен собственик на фондациите по делата и партидите – ако не са пререгистрирани; виж и указания на ДАНС от април 2019 г. за сдруженията и фондациите).

Следващият коментар е само по отношение на ал. 5.

Анализът изисква да си припомним определението за действителен собственик според пар. 2. Накратко, това е крайното физическо лице, което притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание (неперсонифицирано дружество). Под притежание се имат предвид най-малко 25% от акционерното или дяловото участие (пряко или непряко) в юридическо лице или друго правно образувание. Под контрол се има предвид пряк или непряк контрол (когато се „държат“ повече от половината от гласовете в общото събрание – виж подробната дефиниция), а когато това не може да се установи (само в краен случай) действителен собственик е  физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. (Въпросът бе дискутиран по време на семинара, който проведохме на 28 февруари)

Следователно, има редица случаи на несъвпадение между съдружници и действителни собственици.

На второ място, текстът на цитираната по-горе точка 1 изрично изключва съдружниците, вписани по партидите, но не изключва акционерите. Те се вписват в книгата на акционерите, а не в ТР. В ТР има извлечения от книгите на акционерите, които се подават само по повод (например, при провеждане на редовното годишно общо събрание). Тази информация е достъпна само с електронен подпис и не е публична.

Това означава, че акционерните дружества, които не се търгуват публично, следва да заявят за вписване своите действителни собственици. Нещо повече, според юристите, до които се допитахме, дори когато съдружник в ООД е акционерно дружество, декларация за действителен собственик трябва да подадат като АД, така и ООД. Има и други мнения по този въпрос, по който се надяваме да получим разяснения. (Виж Указания на ДАНС  по отношение на публичните АД)

Тук следва да напомним, че с промени в Търговския закон в 9-месечен срок, считано от 23.10.2018 г., дружествата, издали акции на приносител, трябва да ги заменят с поименни.

В практиката възникват и други въпроси, особено когато установяването на контролиращото лице изисква да се изследва веригата на собствеността, което предполага съдействие от други лица. Това може да е трудно, особено ако по веригата участват лица в ликвидация или несъстоятелност. Лицата, задължени по чл. 61 от ЗМИП, трябва да имат предвид и вероятността от несъвпадение между съдружници и действителни собственици, в случаите, когато друго лице – различно от вписаното в ТР упражнява контрол. (Например, физическо лице притежава 20% от капитала на ООД, но контролира гласовете на юридическо лице, което притежава останалите 80% от същото ООД). Голяма част от фирмите не са наясно как трябва да заявят действителния си собственик. Мнозина са затруднени и от изискванията за нотариална заверка.

За объркването роля играе и позицията на Агенцията по вписвания, която смята, че не трябва да дава тълкувания по закона.

Глобите за незаявяване на вписване могат да бъдат значителни. Те са от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, а когато той е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 (финансови институции, лизингови предприятия, пенсионно-осигурителни дружества) – двойно по-големи. Но глобата се налага за всеки месец, в който вписването не е направено. Тоест ако АВ установи след една година, че не е заявен действителен собственик, а такова задължение е съществувало, глобата ще бъде солена.

До 14 часа на  27 май можете да се регистрирате за Бизнес тема: Новите изисквания на ЗМИП с участието на експерти от ДАНС