На 5 декември 2025 г. МФ съгласува със социалните партньори нов вариант на проектобюджета за 2026 г., с който се опитва да потуши напрежението, възникнало след неочакваното увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Корекциите обаче са по-скоро тактически. И последният, и предпоследният вариант на Бюджет 2026 не разкриват приоритети, не предлагат реформи и не идентифицират рискове и възможности.

Следва кратък коментар по три основни направления: макроикономическа политика, съответствие с фискалните правила и преструктуриране на приходите и разходите след отпадането на увеличенията на данъци и осигуровки.

Първо, бюджетната политика през 2026 г. остава проциклична, тъй като дефицитното харчене традиционно тласка икономиката над потенциала ѝ (до „прегряване“). Това е още по-проблематично, когато е движено от повишени доходи (бюджетни заплати и пенсии), а не от инвестиции или структурни мерки. Макрорамката е неубедителна и не отразява нови рискове, включително санкциите срещу „Лукойл“ от края на октомври (с временна дерогация и забрана за износ), както и други потенциални фактори. Иронично проектът обсъжда разминаване с прогнозата на ЕК, без да отчита, че преди две седмици Комисията публикува актуализирана прогноза за България.

Второ, проектобюджетът отново нарушава Закона за публичните финанси (ЗПФ) в няколко пункта. По ЗПФ дефицит до 3% от сектор „Държавно управление“ е допустим само по изключение — стандартът е балансиран бюджет. При дефицит законът изисква в мотивите да се посочат стъпките за достигане до нулево или положително салдо; такива не са представени. Нарушено е и изискването на чл. 26, който поставя таван на разходите (без еврофондове) до 40% от БВП — и този път той е надхвърлен, макар и с 0,1 пр.п. Нарушено е и правилото ръстът на нетните разходи да не надвишава ръста на потенциалния БВП. Макар препратката да е към вече несъществуващ европейски регламент, наличните данни подсказват неспазване: номиналният ръст на нетните разходи (без съфинансиране и лихви) е 9,7%, при дефлатор 3,7% и потенциален растеж 2,9%.

Трето, приходите в новия проект са с почти 1,1 млрд. евро по-ниски от предвиденото в предходния вариант. Отпада предложението за повишаване на осигурителната вноска с 2 пр.п. и удвояването на данъка върху дивидентите. Това увеличение на осигурителните вноски е отложено за 2027 г., както впрочем бе предвидено в средносрочната прогноза от февруари. Последната подсказва, че е много вероятно увеличението на осигурителните вноски да продължи, но обосновка за това в проекта няма. В същото време не се променя таванът на пенсиите.

Паралелно се предвижда ръст от 10% на заплатите в публичния сектор (над инфлацията), без ясно разписани правила и механизъм за определяне на този процент. Отпада автоматичното индексиране на заплатите спрямо ръста на средната работна заплата (с изключения). Запазва се обаче правилото по чл. 79 от закона за бюджета, позволяващо спестените средства за персонал да се използват за бонуси.

Важен въпрос е как след отпадането на предлаганите увеличения на данъци и осигуровки е запазено целевото бюджетно салдо от 3% дефицит. Оказва се, че това е постигнато чрез намаляване на капиталовата програма и разходите за здравеопазване, докато приходите остават надценени. В сравнение с проекта от ноември, са планирани по-малко приходи от преки данъци и осигуровки. Наблюдава се малка корекция при приходите от ДДС, свързано с отпадането на задължителното СУПТО, но очакванията за приходите от ДДС като дял от БВП остават нереалистично високи. В средногодишната прогноза, представена през февруари 2025 г. , МФ прогнозираше  приходи от ДДС през 2026 г. в размер на 12 278 млн. евро, докато последният проект предвижда 14 385,2 млн. евро — разлика от 2 млрд. лв., трудно обяснима чрез по-добра събираемост или инфлация. Единствената значима дискреционна мярка е разширяването на фискалния контрол и електронното проследяване на рискови стоки, което би трябвало да донесе фантастичните 1,43 млрд. евро допълнителни приходи. Следва да се отбележи, че и бюджетът за текущата година заложи нереалистично високи приходи от ДДС; новата рамка официално признава, че те няма да бъдат реализирани. Вместо 12,7 млрд. евро, изпълнението на приходите за 2025 г. ще бъде около 11,05 млрд. евро — ръст от 16,7% вместо почти 34%. Въпреки това МФ планира голям ръст на приходите от ДДС от около 30% през 2026 г.

Максималният осигурителен доход се увеличава от 4 130 лв. на почти 4 500 лв. или 2300 евро (при 4 600 лв. в проекта от 3 ноември). Въпреки корекцията допълнителните приходи от това повишение са само с 1,4 млн. евро по-малко от предишния вариант.

Сравнението с ноемврийския проект показва увеличение на приходите от имуществени данъци и такси, както и на приходите от продажба на нефинансови активи — без яснота какви именно промени стоят зад тези корекции (напр. повишаване на данъчните оценки).

Интересно е да се види и динамиката по ведомства. Забелязва се опит за известна нормализация в нарастването на разходите, което отразява преструктуриране на разходи за заплати и намаляване на капиталовата програма. В сравнение с проекта от ноември силно са съкратени разходите на Министерство на отбраната и МРРБ в сравнение с предишния проект, но разходите на МВР са почти непокътнати. Те ще бъдат с 25 млн. лв. по-малко в сравнение с проекта от 3 ноември (това е само 1% намаление), но са със 133 млн. евро повече от сумата, предвидена за 2026 г. с компромисната средносрочна програма представена през февруари т.г. При положение, че тези разходи се правят на база на закона за МВР , няма ясно обяснение за увеличението. Бюджетът на ДАНС е увеличен с над 6 млн. eвро спрямо предишния проект (и с 14.8 млн. евро спрямо средносрочната прогноза, представена през февруари тази година). Интересно е, че в последния проект слабо са увеличени разходите на президентството (това има по-скоро политическо измерение). Таванът на разходи на НЗОК е намален с 289 млн. евро, докато при пенсиите няма промяна.

Не е сигурно, че това е окончателният текст, който ще бъде гласуван от правителството.

Най-важни изводи: Макрорамката трябва да се актуализира. Приходите от ДДС не са реалистични и има сериозен риск дефицитът да надхвърли 3% от БВП. Запазва се необоснованото увеличение на разходите в сектор Сигурност. Ръстът на разходите следва да бъде приведен в съответствие със ЗПФ, включително за сметка на по-малко увеличение на разходите за заплати в публичния сектор (като се даде приоритет на подценяваните досега ведомства). Добре е да се увеличи резервът за непредвидени разходи (222 млн. евро), тъй като следващата година крие риск от неблагоприятни развития. Увеличаването на осигурителните вноски трябва да се обвърже с представянето на пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система (а не по-рано). Трябва също да се задължи МС в срок до 31 март 2026 г. да представи правила и процедури за оптимизиране на числеността на щатния състав на персонала, нает в сектор Държавно управление, критерии за актуализиране на заплащането на служителите и определяне на бонуси за постигнати резултати, както и необходимите законови промени. По-добрият вариант е да се приеме удължителен закон за бюджета за 2026 г., за да се даде време да се свърши подготвителната работа по един нов проект, който да съдържа реалистична оценка на приходите и по-ниски разходи.

Таблица 1

Основни промени в проектобюджета от декември 2026 г. в сравнение с прогнозата за същата година, направена през февруари 2026 г.

Забележка: Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. играе ролята на мотиви на проектозакона