Бележки по средносрочната програма

Влади Горанов

В края на седмицата премиерът Бойко Борисов постави цел за постигане на икономически растеж от 4,5 – 6%, което – според принудителните обяснения на финансовия министър Владислав Горанов означава оценка на потенциала на икономиката. Ден по-късно МФ обяви проект на средносрочната бюджетна прогноза за 2018-2020 г., която залага икономически растеж от 3%-3.2% до 2020 г. и потенциален растеж почти толкова. Прогнозата, съпътстваща проектобюджета за 2017 г., предвиждаше ръст от 2.5-2.7%.

Документът, който освен прогнози съдържа подробно описание на политиките, идва дни след обявяването на управленските приоритети на новото правителство. Повечето от заявените мерки обаче отсъстват от него. Но пък се предвиждат приходи от приватизация на конкретни предприятия, макар и минимални (очевидно в МФ не са знаели за плановете на новия министър на икономиката, когато са подготвяли прогнозата).

Промяна на очакванията (между редовете)

Българската икономика се очаква да нарасне с 3% в реално изражение през 2017 г., като основен принос за растежа ще има вътрешното търсене (потребление и публични инвестиции).
Икономическият растеж слабо ще се ускори до 3,1% през 2018 г. и 3,2% в края на прогнозния период,но вече частните инвестиции ще имат основен принос за очаквания ръст от 3,8% на инвестициите в основен капитал. Приносът на износа ще намалява, твърди МФ. Предходната прогноза предвиждаше забавяне на ръста през 2017 г. до 2.5% (поради забавяне на износа) и постепенното му ускоряване до 2.7% през 2018-19 г.

Силна промяна е претърпяла и оценката на потенциалния растеж, който най-общо измерва тренда в икономиката при елиминиране на цикличния компонент и при хипотезата за пълно натоварване на мощностите и безработица, равна на естествената й норма. Новата оценка е за потенциален растеж от 3,1% през 2017 и 2018 г. и 3,2% в края на прогнозния период. Според предишните оценки на Министерството на финансите растежът на потенциалния БВП  през 2017 и 2018 г. трябваше да достигне 2,6%. Този растеж трябваше да бъде подкрепен от увеличаване на производителността (ОФП) и намаляване на естествената норма на безработица.
През 2017 г. се прогнозираше разликата между потенциалния фактическия растеж да се разшири до 0,5%. Половин година по-късно тази разлика се стопява до 0.3%, като към края на периода тя ще изчезне напълно. Дори през 2020 г. ръстът ще изпревари потенциала, което обикновено се случва по време на икономически бум. От прогнозата не става съвсем ясно, но се предполага, че това ще се случи поради ръст на доходите и инвестициите.

прогнозаВ същото време Европейската комисия е доста по-резервирана към перспективите за икономически растеж в България. И тя, както и МВФ очакват той да се забави към края на прогнозирания период. Съгласно обявения през април доклад World Economic Outlook на МВФ икономиката на България ще нарасне с 2.9% през тази година, 2.7% през 2018 г. и ще се забави до 2.5% към 2022 г.

По-големият оптимизъм на МФ се дължи на увеличената  производителност (отчасти поради намаляване на заетостта в селското стопанство и строителството, както и заради подобрения в услугите), ръстът на доходите и публичните инвестиции. Не е ясно по какъв начин е направен изводът за намаляване на естествената норма на безработица (един от нейните компоненти е структурната безработица).

Очевидно е, че прогнозите на МФ се разминават с оценките на премиера за потенциален растеж до 6%. За да се случи това, преди всичко икономиката трябва да разшири капацитета си. Това може да стане по няколко начина – инвестиции, натоварване на мощностите, намаляване на миграцията и обръщане на демографския тренд, намаляване на структурната безработица (поради несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда) и увеличение на производителността.

С малки изключения това изглежда като почти пълно изброяване на ограниченията пред икономиката.

По-малко приходи в бюджет 2017 – заради летището и еврофондовете

Както и в есенната средносрочна прогноза, МФ предвижда постепенно намаляване на бюджетния дефицит – до 1% догодина, 0.5% през 2019 г. и балансиран бюджет през 2020 г. Степента на преразпределение (разходи/БВП) ще бъде малко над 37%, като е понижена заради по-високия номинален размер на БВП, обяснява МФ.
Сравнението на номиналните числа с предишната прогноза обаче показва и друго. Тази година се очакват по-малко приходи и съответно разходи в сравнение с планираното. Въпреки че данъчните приходи ще бъдат преизпълнени (вече писахме, че ДДС от внос и осигуровките растат с добри темпове), се очертава сериозно изоставане при помощите (еврофондове). Спрямо миналогодишната прогноза те ще бъдат по-малко със 773 млн. лева през тази година. Низходящата ревизия на еврофондовете продължава и през следващата година, за да се стигне до офанзива през 2020 г.

Сериозно намаление се залага и при неданъчните приходи през тази година (със 622 млн. лева), което предполага еднократен ефект. В средносрочната прогноза, представена през есента заедно с проектобюджета, изрично се посочваше включването на еднократен приход от концесията на Летище София в размер на 600 млн. лева. Служебното правителство прекрати процедурата, но новият кабинет има намерение да я възобнови.

Нови политики

Средносрочната прогноза бе очаквана с голям интерес, за да се види до каква степен в нея са отразени мерките от управленската програма. По-голямата част от тях – с изключение на учителските заплати липсват, което може да се дължи на факта, че тази програма по същество е подготвена от служебното правителство.

За увеличение на учителските заплати са заделени 990 млн. лева за тригодишния период. Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че удвояването на учителските заплати ще струва общо 1.4 млрд. лева, но част от увеличението (с най-малко 15%) ще бъде направени от 1 септември 2017 г.

Въпреки записаното в програмата, разходите за отбрана остават 1,5% от БВП (вместо 2%), докато делът на разходите на МВР ще намалее.

Заложена е сума от близо 900 млн. лева за придобиване на нов тип боен самолет (посочени са дискреционни разходи само за 2018-2020 г., което означава, че разходите може да са по-големи). За многофункционален модулен патрулен кораб са предвидени 285 млн. лв. чак през 2020 г.

В проекта за инвестиционен разход за нов тип боен самолет и патрулен кораб, одобрен от парламента, са предвидени по-големи разходи и за двете. Например, плащанията за 8-9 изтребителя през 2018-2020 г. бяха определени на 1040 млн. лева (плюс 210 млн. лв. през 2016-2017 г. и 450 млн. лева през 2021 г.)

Планираното увеличение на пенсиите не се споменава като ефект.  В програмата бе заложено вдигане на минималната пенсия до 200 лв. през 2017, което ще даде ефект и през следващите години. Според доклада на финансовия министър това е отразено.

Не се коментира преизчисляване на пенсиите, но е предвидено малко по-голямо нарастване на тежестта на година осигурителен стаж за пенсии, отпуснати преди 31 декември на текущата година.

Нещо повече, ако в предишната средносрочна програма се посочваше разход поради промяна на параметрите на пенсионната политика (изискуем осигурителен стаж, възраст, формула) с 323 млн. лева през 2018 г. и 364 млн. лв. за 2018 г., в новата програма  е предвидена само еднократна сума от 300 млн. лева през тази година.
Предвиденият приход и разход за изграждане на ТОЛ система през 2018 г. в размер на 200 млн. лева е отпаднал.
Залагат се двойно повече приходи от повишаване на МОД. Повишени са приходите от ръст на осигурителната вноска с още 1 пр. пункт от 2018 г. (Тази мярка, както и повишението от началото на тази година са част от т. нар. пенсионна реформа, договорена от бившия вицепремиер Ивайло Калфин). Но приходите от ръст на акциза на цигарите са по-малки от предвижданията през миналата есен (може да се дължи на очаквания за намаляване на пушачите).

Програмата залага увеличаване на минималната работна заплата с 50 лева от началото на 2018, 2019 и 2020 г. Обещанието за 650 лв. минимална заплата изглежда е планирано за 2021 г., когато (при нормални обстоятелства) е краят на мандата на това правителство.
Увеличава се и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, като и той ще достигне 610 лева през 2020 г.

Ще отпадне таванът на пенсиите за пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., а за останалите той ще бъде на 1 040 лв. Последното се дължи на договорено увеличаване до 40% от максималния осигурителен доход. Последният няма да се променя.

Повечето обезщетения, детски добавки и т.н. няма да се актуализират, но тези промени обикновено се правят през есента, когато се обсъжда бюджетът.