Новината, че спрямо България вероятно ще бъде открита процедура по свръхдефицит, бе коментирана със смесица от изненада и политически пристрастрия. Тя даде лесен аргумент на предварително наредилите се в лагера на евроскептиците и вероятно е озадачила останалите. По-долу систематизирам това, което е известно на база на публична информация:

1. За какво става дума? Процедурата по свръхдефицит се прилага, ако е нарушено или има риск да бъде нарушено изискването дефицитът на сектор Държавно управление на начислена база да не надхвърля 3% от БВП. Този таван на дефицита, заедно с тавана на дълга (60%) са заложени директно в Договора за функциониране на ЕС и анекс към него и са част от Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Показателят не засяга дефицита на касова основа (той е ограничен от Закона за публични финанси, в който са налице и редица други критерии, нямащи отношение към ПСР – вж. по-долу).
Докато дефицитът за 2025 г. на касова основа бе 3%, дефицитът на начислена база за същата година достигна 3.5%. За разлика от касовия дефицит, който се следи ежемесечно, дефицитът на начислена база за 2025 г. стана известен едва на 22 април 2026 г. Касовият дефицит отчита само действително платените суми, начисленият се съобразява с това кога са настъпили основанията за признаване на приходи/разходи. Защо начисленият дефицит е по-висок (с близо 600 млн. евро)? Разликата идва например от това, че през миналата година бяха преведени авансово данъците от банките, което спомогна да се увеличат касовите приходи, но приходите на начислена база се разпределят към годината, за която се отнасят (в случая – 2026 г.). С голяма увереност може да се предполага, че е повлияла доставката на изтребителите F-16, които бяха платени авансово (тоест отчетени като касов разход в предишни годrни). Други обичайни причини за разминаване, водещи до по-висок дефицит на касова основа обикновено са неразплатени суми по начислени разходи. Интересно е да проследи и влиянието на операциите под черта, които доведоха да прехвърляне на средства към ББР (която е част от сектор Държавно управление, макар да не е част от бюджета).
2. Защо бе неочаквано? Въпреки че дефицит на начислена база  през 2025 г. от 3.5% явно нарушава допустимото, се очакваше срещу България да не бъде задействана процедура за прекомерен дефицит, заради изключението за разходите за отбрана (дерогация). Подобно бе становището на Фискалния съвет, както и на предишното ръководство на МФ. Основанието за изключението е препоръка на Съвета от 8 юли 2025 г., в която се казва, че през периода 2025 – 2028 г. България може да надвиши максималния ръст на на нетните разходи, ако този ръст не надхвърля увеличението на разходите за отбрана като процент от БВП (от 2024 г. насам) и ако отклонението над максималните темпове на растеж на нетните разходи не е повече от 1,5 % от БВП. Подобно изключение е въведено по отношение на 17 страни в ЕС. Дерогацията се отнася до траекторията на нетните разходи, установени в средносрочните фискални планове или мерките за корекция на свръхдефицита, а не до изчислението на самия дефицит на сектор на Държавно управление. Той си остава 3% за 2024 г. и 3.5% за 2025 г. – така както е сертифициран от Евростат.
Самата процедура за свръхдефицит обаче се основава не само на отчетените стойности, а и на очакваните, тоест възможно е да се започне процедура, ако Комисията убеди Съвета, че е налице риск от неспазване на фискалните правила. Не е изненада, че изявлението на премиера бе предхождано от доста негативна прогноза на Европейската комисия, която предвиди, че бюджетният дефицит на България ще достигне 4.1% през 2026 г. и до 4.3% през 2027 г.
3. Извънредно събитие ли е процедурата по свръхдефицит? Не. В момента процедурата се прилага спрямо 10 страни от ЕС. Това няма да е първата процедура по свръхдефицит спрямо България. Сегашният председател на ФС Симеон Дянков помни добре подобна ситуация, свързана с установени „скрити договори“, в резултат на което дефицитът за 2009 г. бе увеличен. Това припомняме идва да покаже, че правителството на ПБ няма да е първото, което започва мандата си с разкрития за „скелети в гардероба“ (фразата е на вицепремиера в правителството на НДСВ Николой Василев, който също като Дянков и сега Радев бе изненадан от наследството на предишните.)
За пълнота нека припомня, че България бе на косъм от втора процедура за прекомерен дефицит, който през 2014 г. достигна 5,8 % от БВП – главно заради КТБ, но бе преценено, че това е извънредно събитие и тогава процедура не бе открита

4. Излъгало ли е българското правителството за еврозоната? Самото поставяне на този въпрос в подобна рамка показва предубеденост. Ето фактите. Присъединяването на България към еврозоната получи зелена светлина след публикуването на т. нар. Конвергентен доклад, в който бе оценено, че България спазва изискванията (известни повече като критерии от Маастрихт). Един от тези критерии, както се знае, засяга бюджетния дефицит и по-точно дефицита на сектор Държавно управление на начислена база. Конвергентният доклад бе изготвен през юни 2025 г. и се базира на данни до този момент. Дефицитът на начислена база за 2024 г. бе точно 3% от БВП както припомни и бившият финансов министър Теменужка Петкова. Но Маастрихтският критерий за бюджетен дефицит не се свежда до това число. Критерият всъщност е срещу страната да няма открита процедура за прекомерен дефицит (въпросната процедура). А за да се задейства процедурата за прекомерен дефицит, както вече бе изяснено, се преценяват и рисковете. Заради това беше важно какво е записано в четиригодишния план. Важна бе не само моментната снимка, а и траекторията. На база на публично известна информация не може да се говори, че миналата година е било налице неспазване на критериите за присъединяване към еврозоната, тъй като действително към датата на изготвяне на Конвергентните доклади не е била открита процедура за прекоморен дефицит. Бюджетният критерий е бил изпълнен. В този смисъл както в оценката на премиера Румен Радев, така и в оправданията на Теменужка Петкова е налице преувеличение. За да е още по-ясно – за да се твърди, че сме излъгали, когато сме се присъединили към еврозоната, трябва да се докаже, че данните за дефицита за 2024 г. са неверни или че четиригодишният план, определящ траекторията, е бил фалшифициран. Такива твърдения и доказателства не са представени. В обобщение, едва на 3 юни, когато станат ясни подробностите, ще научим дали ЕК е била мотивирана само от влошаващите се перспективи на икономиката след 2025 г., което изглежда най-верооятното обяснение.
5. Какви са последиците? Технически процедурата за прекомерен дефицит е ясна. Предстои на 3 юни Европейската комисия да препоръча откриване на процедурата, а Съветът (евентуално) да я одобри. България ще даде своите обяснения и след това ще разполага с шест месеца да предложи мерки за справяне с проблема и трябва да демонстрира готовност да снижи дефицита до позволеното.  (Дали е успяла в това усилие ще стане ясно почти след една година). Не е много вероятно да се стигне до санкции  – както заради дерогацията, така и защото в ЕС има много страни с по-висок дефицит от българския.
Но ще бъде засегнат проектобюджетът за 2026 г.  Кабинетът трудно да поддържа предварителните заявки на фона на отчетения досега дефицит.  За първите четири месеца на 2026 г. той е 1.76 млрд. евро, а ако сравняваме дефицита за първото тримесечие с БВП за същия период (защото това са последните налични данни за БВП), виждаме, че само за първото тримесечие дефицитът достига 6% от БВП (разбира се, преди постъпленията от данъци през априлската кампания). В подобна ситуация което е да е правителство едва ли може да вземе мерки в средата на годината, така че бързо да овладее растящия дефицит.  Например, дори да бъдат предвидени съкращения, техният ефект за намаляване на разходите през второто полугодие ще бъде символичен – заради предизвестията, изплащането на обезщетения при пенсиониране и т.н.
Много е възможно драматичният тон в изказването на премиера да е подготовка за по-сериозни бюджетни мерки от вече обявените или дори отказ от някои обещания. В известен смисъл процедурата по свръхдефицит е в услуга на правителството на Радев, което ще може по-убедително до прокара непопулярни мерки като замразяване на заплати и съкращения в публичния сектор, увеличаване на осигурителната тежест или на по-маловажни данъци.
***
Крайно време е да се разбере, че да се спазват правилата и да се осъзнават последиците от неспазването им е признак на политическа зрялост и отговорност. Правилата се спазват защото така трябва (а не защото ще има санкции от Европейската комисия, която все пак не ни е враг) и не се нарушават поради страх от синдикално недоволство или от негативни реакции в социалните мрежи.
Нищо от казаното по-горе, още по-малко политизираното говорене по темата не може да промени факта, че през последните години имаме бюджет, който противоречи както на стандартните правила за фискална политика, така и на изискванията на Закона за публични финанси, който в някои отношения съдържа по-строги правила от Маастрихтските. Пример е изискването по отношение на касовия дефицит, а това именно е дефицитът, който се представя на Народното събрание за одобрение. В националния закон е записано, че целта е нулево или положително салдо или поне да се предложат мерки за достигането му. По-нататък Законът за публични финанси е категоричен (чл. 27) – дефицитът на касова основа не може да надвишава 3% от БВП освен при извънредни обстоятелства. Нека се знае, че последната година без бюджетен дефицит бе 2018-а. Предходното редовно правителство стигна най-далеч в незачитането на Закона за публините финанси, като предложи проект на бюджет за 2026 г., в който бяха нарушени не само ограниченията за дефицита, а и тези за разходите. Последните изявления на правителството на ПБ бяха, че няма да е възможно проектът на бюджет за 2026 г. да се вмести в ограничението от 3% (на касова основа). Сега вероятно ще се наложи поне да се доближи.
За една икономика, която е свикнала на разчита на бюджетни инжекции (и евтин кредит), болезненото осъзнаване на нуждата от фискална дисциплина ще има последици. Развръзката все още предстои.