платформа, airbnb

Платформи като AirBNB, Amazon, EMAG и др. ще подават информация за продавачите, чиито оферти те обслужват, и приходите, реализирани от тях. Те са длъжни да идентифицират и проверяват данните на тези продавачи. Това следва от Директива (ЕС) 2021/514, която у нас се въвежда чрез проект за промени в ДОПК.

Според мотивите на проекта, дигитализацията  и възможностите за укриване на доходи, особено в случаите когато дейността се извършва чрез платформи, установени в други юрисдикции, мотивира разширяването на обхвата на автоматичния обмен на информация за данъчни цели по отношение на доходите, реализирани чрез такива платформи. И в момента НАП получава информация от AirBNB и Booking, но новите правила са по-детайлни.

Информацията се отнася за продавачи, които извършват относими дейности чрез платформата и които са местни на България или друга държава членка, или отдават под наем имущество, което се намира в България или друга държава членка. Относими дейности са отдаване под наем на недвижимо имущество, предоставяне на лични услуги, продажба на стоки, отдаване под наем на всякакъв вид транспортни средства.

Платформа не докладва сделките на продавачи, ако е съдействала за по–малко от 30 относими дейности по продажбата на стоки, и за който общият размер на възнаграждението, платено или начислено, не е надхвърлило 2 000 евро през съответната календарната година.

Освен за платформи, които са местни лица, задължението се отнася и за лица, които са учредени съгласно българското законодателство, или имат място на управление или място на стопанска дейност в България. Включени са и чуждестранните платформи, ако те улесняват извършването на относима дейност от продавачи от България и ЕС, за които се предоставя информация. Тези  платформи трябва да се регистрират в държава членка по избор, която може да е и България. Дефиницията на оператор на платформа е достатъчно широка („образувание, което сключва договори с продавачи за предоставяне на достъп до платформата или до част от нея“), но изискванията за регистрация препращат към правилата електронните интерфейси по специалните режими по OSS.

Информацията, която  операторът на платформа трябва да събере за продавача, включва:  самоличността на продавача, основния му адрес, държавата членка, на която е местно лице, данъчен идентификационен
номер, дата на раждане (за ФЛ) или номер на търговска регистрация, както и полученото чрез платформата възнаграждение. Предвидени са процедури за комплексна проверка по аналогия с процедурите по законодателството срещу изпиране на пари. Операторът на платформа трябва да провери събраната информация, например самоличността може да се провери чрез услуга за електронна идентификация (еID).

Подавачът се смята за местно лице в държавата членка, в която е основният му адрес. Когато тя е различна от държавата членка, в която е основният адрес,или, когато тя е различна – държавата членка на издаване на данъчния номер или в която продавачът има място на стопанска дейност.

Операторът на платформа събира изискваната информация, проверява я и я представя на НАП
в срок до 31 януари на годината, следваща календарната.

Освен това на НАП се предоставя информация за обема на сключените сделки и възнаграждения по тримесечия, идентификатор на платежната сметка и имена на титуляра (ако е различно лице от търговеца), както и платените такси и комисиони на платформата. Когато платформата опосредства услуги по отдаване на наем се предоставя и допълнителна информация, включително адреса на всеки обявен недвижим имот и броят на дните, в които е отдаден под наем.

Предвижда се създаването на електронна услуга на интернет страницата на НАП, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат.


При краткосрочно предоставяне на недвижими имоти чрез онлайн платформи се дължат определени данъци (патентен данък, или данък върху доходите на физическите лица, или корпоративен данък, или ДДС) и осигурителни вноски. За разлика от дългосрочните наеми, при които обичайно разходите по поддържане са за сметка на наемателя, при краткосрочното даване под наем чрез платформи, дейността се определя като хотелско настаняване. При отдаване под наем чрез платформи като Booking (регистрирана в Нидерландия) наемодателят може да подлежи на задължителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС за т.нар. доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя.


Други промени

С проекта се уреждат и други проблеми на автоматичния обмен на информация между компетентните органи на държавите членки, включително защитата на данните и условията, при които пробив в сигурността води ди спиране на обмена.

Авторските и лицензионните възнаграждения се добавят към категориите доходи, за които се изисква обмен на информация с други данъчни агенции в ЕС. В тази връзка са предвидени допълнения в чл. 201 от ЗКПО и чл. 73а от ЗДДФЛ.

Създават се правила относно извършването на съвместни ревизии и паралелни проверки, извършвани от две или повече държави членки и се урежда присъствието на длъжностни лица от данъчна администрация на друга страна по време на разследване.

Разпоредбите на закона ще влязат в сила от 1 януари 2023 г., а по отношение на съвместните ревизии – от 1 януари 2024 г. Платформите уведомяват НАП за извършването на дейност в това качество в шестмесечен срок от влизането в сила на закона, съответно в тримесечен срок от започване на дейността.