Икономика, основана на високи доходи? Не е България

Ивайло Калфин
Не може България да развива икономика, основана на ниско заплащане. Производителността на труда и конкурентоспособността могат да растат не само чрез наемането на евтин труд, а с инвестиции в производство, енергоспестяващи технологии и т. н. Това заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в понеделник в интервю за БТА.Той коментира, че заплащането у нас е в пъти по-ниско от това в сравними с България икономики, но винаги ще се намери държава по света, където трудът струва още по-евтино.
„Българската икономика все още зависи много от ръчния труд и то от нископлатения ръчен труд, който няма как, ако не се промени, да ни доведе до по-добро жизнено равнище. Няма как да се увеличават заплатите, ако не се увеличават и изискванията към работещите. Общо взето политиката да поддържаш конкурентоспособност с евтин труд е много обречена“, заяви вицепремиерът и пред „България он Ер“.
Калфин не за първи път казва, че доходите трябва да се повишат. По-рано повод за това му даваше дискусията за минималната работна заплата, която получават 11% от заетите.
Но как да се повишат доходите освен чрез повишението на минималната работна заплата – вицепремиерът не казва.
На пръв поглед изглежда ясно – трябва да се инвестира, да се повишава производителността, да расте конкурентоспособността и да се вдига квалификацията на работната сила.
На втори поглед правителството прави много по въпроса.
Миналата седмица то дори откри какви са пречките пред чуждестранните инвеститори, повтаряйки класацията Doing Business, и обеща да се поправи. Тъй като правителството е обещавало много неща, например да интегрира ромите, не  вярваме да се поправи само. Но подобни стратегически документи са добър повод да се усвояват още пари за повишаване на конкурентоспособността и развитие на човешките ресурси – чрез съответните оперативни програми и всякаква друга допустима дейност.
Всичко това са банални неща. За да ги повтаря толкова упорито един от най-важните хора в правителството, сигурно има някаква причина. Да не би властта внезапно да е развила интерес към просветителска дейност и да е готова да изгражда човешки капитал, да поддържа високо технологично ниво и да рискува с повече пари за наука. Или може би е осъзнала, че трябва да наложи правила и да разпредели стимулите така, че да поощри работливите, знаещите и смелите?
Нищо подобно не се забелязва на хоризонта. Правителството остава все така вторачено в еврофондовете и премиерът не крие, че му харесва идеята лично да посочва победителите в един или друг бранш. Той може да изнесе дълга тирада за гледането на овце пред репортерките, но няма да трепне пред факта, че 40% от българските ученици имат проблеми с четенето. Да сте чули представител на правителството да тревожи от това, че в провинцията има хора, принудени да работят в тежки условия и дори за заплати под минималната. Или за това, че на много места без благословията на местния феодал не може да оцелее и най-малкият семеен бизнес.
За да се случи промяната, за която мечтае Ивайло Калфин, трябва да има критична маса от хора на възлови позиции, които имат интерес от образовани работници и силни институции. Този елит (предприемачи, политици и т.н.) трябва да разбира предимствата на технологиите и спазването на правилата.
Докато това го няма, пожеланията за по-високи заплати, включително на синдикатите, са или лицемерие, или опит да се купи още малко социален мир за сметка на бъдещите доходи.