Световните медии: За Ирак, Япония и шпионажа

икономика

Може да е останало незабелязано заради политическия сериал у нас, но изминалата седмица сякаш беляза началото на края на познатия и удобен световен ред. Докато заплахата от нова Студена война съвсем не е отминала, няколкостотин бойци, отцепили се от Ал Кайда, превърнаха Ирак отново в бойно поле. Западните сили изглежда нямат лесно решение срещу този неочакван нов фронт.

Темата е водеща за „Икономист„. А  Блумбърг прогнозира, че Иран и САЩ могат да воюват рамо до рамо в Ирак, колкото и объркващо да звучи това. Иран вече има свои войници, които се бият с ИДИЛ в Ирак, както и в Сирия.

Техеран приветства третия мандат на Башар ал Асад като своя победа, пише „Файненшъл таймс“. Иранската дипломация спрямо Сирия напомня за ролята, която
сирийският режим изигра в Ливан след края на 15-годишната гражданска война през 1990 година. Ислямската република иска да съблазни Саудитска Арабия и Запада с широка сделка за Сирия. Това включва саудитско-иранска договореност за Сирия, подобна на тази, която бе постигната от покойния сирийски президент Хафез ал Асад и Саудитска Арабия за Ливан през 90-те години. Също като в Ливан това решение ще се базира върху подялба на властта между алауитското малцинство и сунитското мнозинство. Асад ще остане президент, но ще трябва да управлява със силен премиер сунит, по всяка вероятност подбран от средите на вътрешната опозиция. Председателят на парламента ще бъде кюрд, християните и друзите също ще бъдат представени. Препъникамъкът е, че саудитските лидери не желаят Асад.

Властите на Мексико, Иран, Ирак, Алжир и Либия провеждат или готвят реформи на нефтодобивния сектор. Те предвиждат стимули за чуждестранни инвеститори, предоставяне на по-голям контрол над проектите и по-голям дял от печалбите в замяна на разработване на по-рискови находища . Ако целите на либерализацията бъдат постигнати, съвкупният добив може да нарасне с 15 млн. барела дневно, което 16% от сегашните обеми, пише „Ведомости„.

Проф. Лора Тайсън разсъждава върху неуспеха на държавата в предоставянето на публични услуги. Правителствата не са гъвкави, неефективни и не обичат иновациите. Скъпите програми оцеляват дълго, тъй като си създават влиятелни защитници, пише тя.  Но да се свежда това до въпроса „Колко голяма да е държавата?“ е погрешно. Точният въпрос е как да се развие иновативно и ефективно правителство, които нито компаниите, нито НПО могат да предоставят, казва Тайсън. Една възможност е държавата да влезе в ролята на рисков капиталист. Нейната задача ще е не толкова налагането на решения отгоре  надолу, колкото да подкрепя и оценява иновативни стратегии. Например, новият федерален фонд за социални иновации дава грантове на социални посредници като НПО и социални предприятия, които развиват програми за справяне на неравния достъп до образование и др. програми.

Джилиън Тет пише във FT по повод на разследването на „Дженерал Моторс“, че част от вината е на фрагментираната корпоративна структура. Компанията не изтегли навреме дефектните модели, въпреки че някои служители са знаели за проблема със запалването от 11 години, пише Антон Валукас в своя доклад от над 300 страници . И GM не е единствен пример. В света на финансите AIG, Merrill Lynch, Citigroup и UBS също се оказаха толкова фрагментирани, че е било почти невъзможно за мениджърите да свържат точките и да видят рисковете.

В Япония са изправени пред нов кръг на инфлационни стимули. Централната банка и сега изкупува директно ценни книжа и дялове от ETF, свързани с Никей.  Министър-председателят Шиндзо Абе освобождава най-големият спестовен „трезор“ – държавния пенсионен инвестионен фонд на стойност 1.3 трилиона долара.  Таванът за инвестиции в ценни книжа ще се увеличи  от 12 до 20 на сто, което означава 100 млрд. долара, пише „Телеграф“. След като се повиши с почти 100% от септември 2012 г. до декември 2013 г., индексът Никей пада със 7% тази година.

Джеймс Суроуики разказва в Ню Йоркър историята на промишления шпионаж. Повод са скорошните обвинения на САЩ към Китай, но самата Америка се е превърнала в индустриална сила, крадейки тайните на британците. За да се предпазят на Острова приели сурови закони, които преследвали и квалифицираните работници за издаване на промишлените тайни под заплахата за измяна и конфискация. А през 1719 г. в Дерби Томас Ломбе основава първата (според някои сведения) фабрика във Великобритания, след като брат му направил нелегални скици на италианска фабрика за коприна.

Ако не обичате футбол, или не обичате да четете за футбол (което е различно) WSJ ви предлага друга тема: Световните шампиони по всичко останало. От тази находчива мултимедия научаваме, че финалът по най-много летища на човек от населението трябва да е между САЩ и Уругвай, най-много мобилни телефони – Русия и Уругвай, по най-ниска безработица – между Швейцария и Корея, по най-много валежи – Колумбия и Коста Рика, по най-много неомъжени жени – Бразилия и Англия и така нататък.

Световните медии: Откъде се вземат корумпираните автократи

икономически вестници

ЕЦБ, европейските институции, ФИФА и отново Владимир Путин – това са главните действащи лица тази седмица.

„Шпигел”, както и британският „Телеграф” твърдят, че Жан Клод Юнкер ще оттегли кандидатурата си, след като Ангела Меркел даде знак, че е склонна да се съобрази с британския ултиматум.
Германското списание добавя важни детайли към европейския пъзел. Считано от ноември в Европейския съвет ще се прилага принципът на двойното мнозинство. Решенията ще се вземат с 55% мнозинство на представените държавни и 65% от представляваното от тях население. На графиката се вижда, че второто условие предполага трудни коалиции. Ако Великобритания напусне ЕС, Меркел губи важен съюзник. Приликите между позициите на Берлин и Лондон станаха ясни в таен германски правителствен доклад за следващата ЕК.
„Потенциалът на европейския пазар и свободната търговия“ трябва да бъдат изстискани до краен предел. На французите, испанците италианците не биха се съгласили безусловно за такъв фокус в момента. Но британският премиер Дейвид Камерън със сигурност би го направил. Канцлерът също така знае, че позицията на Великобритания за пазара в много дебати позволява тя да се съсредоточи върху други области, като например бюджета на ЕС, банковия съюз и споразумението транс-атлантическата зона за свободна търговия.”
Списанието пише и за напрежение между социалдемократите и християндемократите на Меркел в Бундестага, както и по въпроса дали Мартин Шулц да бъде германският представител (комисар, не председател на ЕК, според източника) в Европейската комисия.

Франсис Фукуяма провъзгласява в WSJ, че либералната демокрация все още няма алтернатива. Проблемът на съвременния свят не са само авторитарните режими (като в Турция), а че на много места демокрацията не се справя добре. Като пример за демокрация, заразена от корупция, са посочени България и Румъния.

Говорейки за корупция, не трябва да я ограничаваме само до правителствата.
Икономист” мечтае за свят без Сеп Блатер (а Seppless world), спорния шеф на ФИФА. Но това няма да реши структурните проблеми, които водят до корупция при избора на домакини на първенства и уговорени мачове. ФИФА е естествен монополист, който не зависи от никого. Тези, които биха могли да й държат по сметка, като национални или регионални футболни организации, зависят от паричните постъпления от ФИФА. Какво може да се направи? Списанието изброява (по-скоро призовава) няколко опции – Швейцария да заплаши с отнемане на специалния данъчен статут, ако не секнат скандалите, спонсорите да окажат натиск за въвеждане ревизия на съдийските решения (тип „ястребово око”), домакинството на Мондиалите да се дава на шампиона, а не да зависи от преценката на футболкратите. „Ню Йорк Таймс” също се обявява срещу продажната ФИФА.

Според Блумбърг Марио Драги е претърпял неуспех с последните мерки. В редакционен коментар агенцията твърди, че новата рефинансираща операция е малка по обем и еврозоната няма да се справи без количествени облекчения.

Книгата на Айлийн Епълбаум и Розмари Бат Private Equity at Work описва как работят фондовете за дялово инвестиране. Знаете, те мобилизират дългово финансиране и придобивят дялове (за разлика от рисковите фондове – в утвърдени фирми). Повечето от утвърдените имена в този сектор използват хитър номер, за да осигурят дълга, който емитират с купените дялове в компаниите. Само малка част от от активите, придобити от такъв фонд идват от пари, предоставени от основателите, повечето са от външни инвеститори. Естествено – колкото повече дълг, толкова повече възвращаемост. Фондовете са в състояние да осигурят сериозно богатство за основателите си, без непременно да помагат да компаниите, в които инвестират. Когато възвращаемостта е измерена правилно, външните партньори – пенсионни фондове, застрахователи, също не печелят много.

Ведомости” пише, че „Газпром” може да загуби китайския си монопол, като споменава и трудностите по осигуряване на кредити заради санкциите.