Световните медии: За Ирак, Япония и шпионажа

икономика

Може да е останало незабелязано заради политическия сериал у нас, но изминалата седмица сякаш беляза началото на края на познатия и удобен световен ред. Докато заплахата от нова Студена война съвсем не е отминала, няколкостотин бойци, отцепили се от Ал Кайда, превърнаха Ирак отново в бойно поле. Западните сили изглежда нямат лесно решение срещу този неочакван нов фронт.

Темата е водеща за „Икономист„. А  Блумбърг прогнозира, че Иран и САЩ могат да воюват рамо до рамо в Ирак, колкото и объркващо да звучи това. Иран вече има свои войници, които се бият с ИДИЛ в Ирак, както и в Сирия.

Техеран приветства третия мандат на Башар ал Асад като своя победа, пише „Файненшъл таймс“. Иранската дипломация спрямо Сирия напомня за ролята, която
сирийският режим изигра в Ливан след края на 15-годишната гражданска война през 1990 година. Ислямската република иска да съблазни Саудитска Арабия и Запада с широка сделка за Сирия. Това включва саудитско-иранска договореност за Сирия, подобна на тази, която бе постигната от покойния сирийски президент Хафез ал Асад и Саудитска Арабия за Ливан през 90-те години. Също като в Ливан това решение ще се базира върху подялба на властта между алауитското малцинство и сунитското мнозинство. Асад ще остане президент, но ще трябва да управлява със силен премиер сунит, по всяка вероятност подбран от средите на вътрешната опозиция. Председателят на парламента ще бъде кюрд, християните и друзите също ще бъдат представени. Препъникамъкът е, че саудитските лидери не желаят Асад.

Властите на Мексико, Иран, Ирак, Алжир и Либия провеждат или готвят реформи на нефтодобивния сектор. Те предвиждат стимули за чуждестранни инвеститори, предоставяне на по-голям контрол над проектите и по-голям дял от печалбите в замяна на разработване на по-рискови находища . Ако целите на либерализацията бъдат постигнати, съвкупният добив може да нарасне с 15 млн. барела дневно, което 16% от сегашните обеми, пише „Ведомости„.

Проф. Лора Тайсън разсъждава върху неуспеха на държавата в предоставянето на публични услуги. Правителствата не са гъвкави, неефективни и не обичат иновациите. Скъпите програми оцеляват дълго, тъй като си създават влиятелни защитници, пише тя.  Но да се свежда това до въпроса „Колко голяма да е държавата?“ е погрешно. Точният въпрос е как да се развие иновативно и ефективно правителство, които нито компаниите, нито НПО могат да предоставят, казва Тайсън. Една възможност е държавата да влезе в ролята на рисков капиталист. Нейната задача ще е не толкова налагането на решения отгоре  надолу, колкото да подкрепя и оценява иновативни стратегии. Например, новият федерален фонд за социални иновации дава грантове на социални посредници като НПО и социални предприятия, които развиват програми за справяне на неравния достъп до образование и др. програми.

Джилиън Тет пише във FT по повод на разследването на „Дженерал Моторс“, че част от вината е на фрагментираната корпоративна структура. Компанията не изтегли навреме дефектните модели, въпреки че някои служители са знаели за проблема със запалването от 11 години, пише Антон Валукас в своя доклад от над 300 страници . И GM не е единствен пример. В света на финансите AIG, Merrill Lynch, Citigroup и UBS също се оказаха толкова фрагментирани, че е било почти невъзможно за мениджърите да свържат точките и да видят рисковете.

В Япония са изправени пред нов кръг на инфлационни стимули. Централната банка и сега изкупува директно ценни книжа и дялове от ETF, свързани с Никей.  Министър-председателят Шиндзо Абе освобождава най-големият спестовен „трезор“ – държавния пенсионен инвестионен фонд на стойност 1.3 трилиона долара.  Таванът за инвестиции в ценни книжа ще се увеличи  от 12 до 20 на сто, което означава 100 млрд. долара, пише „Телеграф“. След като се повиши с почти 100% от септември 2012 г. до декември 2013 г., индексът Никей пада със 7% тази година.

Джеймс Суроуики разказва в Ню Йоркър историята на промишления шпионаж. Повод са скорошните обвинения на САЩ към Китай, но самата Америка се е превърнала в индустриална сила, крадейки тайните на британците. За да се предпазят на Острова приели сурови закони, които преследвали и квалифицираните работници за издаване на промишлените тайни под заплахата за измяна и конфискация. А през 1719 г. в Дерби Томас Ломбе основава първата (според някои сведения) фабрика във Великобритания, след като брат му направил нелегални скици на италианска фабрика за коприна.

Ако не обичате футбол, или не обичате да четете за футбол (което е различно) WSJ ви предлага друга тема: Световните шампиони по всичко останало. От тази находчива мултимедия научаваме, че финалът по най-много летища на човек от населението трябва да е между САЩ и Уругвай, най-много мобилни телефони – Русия и Уругвай, по най-ниска безработица – между Швейцария и Корея, по най-много валежи – Колумбия и Коста Рика, по най-много неомъжени жени – Бразилия и Англия и така нататък.