А солидарна отговорност на управници кога?

власт

В един и същи ден ни сполетяха новините за поредно арбитражно дело срещу България – този път на ЧЕЗ, и за предявени от НАП претенции за милиони левове към управителите на фирми, натрупали данъчни задължения.

На пръв поглед между двете няма връзка. Но нека да помислим пак.

Делата срещу България вече станаха твърде много и сумата на претенциите достига милиарди левове.

Само заявената претенция от ЕРП доближава един милиард евро (ако твърдението на ЧЕЗ за стотици милиони евро сума на иска означава повече от 200 млн. евро) Очакваме всеки момент към търсещите обезщетение да се присъедини Цветан Василев, който неведнъж е заявявал, че ще съди държавата и адвокатите му очевидно могат да почерпят вдъхновение от делото Юкос.

Вложителите на КТБ също са на опашката, те просто изчакваха края на последните обжалвания. Това създава риск към сумата, която Фондът за гарантиране на влоговете очевидно ще загуби заради КТБ, да се добавят още стотици милиони евро. Вече е внесен иск на Оманския фонд за най-малко 150 млн. евро. Парите, ако бъдат присъдени, ще бъдат платени директно от държавния бюджет.

Да не забравим и мегаломанските проекти като „АЕЦ Белене“ и „Цанков камък“, където изтекоха милиарди. Сам премиерът Бойко Борисов заяви, че загубата от неосъщественото строителство достига 3 милиарда (неясно в каква валута, вероятно лева – разходите за АЕЦ досега са над 2 млрд. лв.). Докато правителството се прави, че преговаря с Иран за продажба на реактора, а БСП и други лобисти се правят, че искат да строят АЕЦ, сумата на неустойките и лихвите расте. НЕК все пак ще трябва да плати тези над 600 млн. евро обезщетение на „Атомстройекспорт“. И ще трябва да признае – рано или късно, че не може да продаде реактора за толкова. И е твърде вероятно компанията и БЕХ да се потърсят бюджетна подкрепа. Освен това през 2014 г. инженерът на проекта „УорлиПарсънс“ заведе друг иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд  в Париж.

Наистина повечето дела не са решени и ако се съди по случаите с „Новера“ и АЕЦ „Белене“ решението ще отнеме от три до пет години (Най-напреднало е делото на EVN, по което може да се очаква развръзка до 2017 г.).

Не можем да гадаем какъв ще бъде изходът по всички тези дела, но съществува риск през следващите пет години страната да бъде изправена пред извънредни разходи за стотици милиони евро средногодишно – твърде много, като се има предвид бързо растящият държавен дълг. Събитие от подобни мащаби се случва се за първи път в най-новата ни история и е достатъчно сериозен повод да поставим по нов начин темата за политическата отговорност.

Не ми изглежда нормално хората, които допринесоха за провала „Белене“, а част от тях сега съдят България, да продължават да дават съвети и препоръки чрез всякакви медии . Още по-ненормално е тези, които допуснаха фалита на КТБ и разграбването на активите й след фалита (обръщам специално внимание, защото за повечето коментатори историята спира до 20 юни 2014 г.) , да се разхождат необезпокоявани, а някои – и видимо забогатели.

Провалът на регулаторите има лица. Сред тях са например бившият управител на БНБ Иван Искров и останалите в ръководството на централната банка, както и бившите членове на ДКЕВР – предимно непознати за широката публика, които натъмъняваха решенията си в угода на политиците (виж тук и тук). Под енергийните договори пък стоят подписи на министри.

Българското законодателство обаче не урежда ясно възможността да се търси регресна отговорност за щети, причинени на държавата. Същата тази държава с охота търси солидарна отговорност от управителите на фирми за периодично се опитва да го приложи и на счетоводителите. Но не допуска да се търси отговорност от нейните висши служители, когато те са отговорни за натрупването на задължения на държавата. Отвратителен двоен стандарт.

Някой следва да поеме не само политическата, но и персоналната отговорност за нанесените вреди на държавата. Ако едно общество няма механизмите (съдебна система и сериозни медии), чрез които да се търси отговорност, то такова общество е напълно лишено от защитни сили. То оформя държава със съответните й властови атрибути единствено за удобство на самите управляващи.