Изплащане на необосновани комисионни на свързаните дружества, необосновано високи разходи за мениджърски и консултантски услуги и неотразени във финансовите резултати по-малко разходи за технологични загуби по мрежата установиха проведените от ДКЕВР регулаторни одити на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД и „Енерго-Про Мрежи“ АД.

Този одит повтаря проверки, извършени през миналата година. За част от тези нарушения обаче вече са платени глоби, а други са паднали в съда. Той обаче не слага край на процедурата за отнемане на лицензи, която е срещу енергоснабдителните дружества.

Проверките обхващат цялостната дейност на трите електроразпределителни дружества от техническа, икономическа и юридическа гледна точка.
Одитите констатират общо 2690 нарушения. Най-голям брой от тях са тези, свързани с подмяна на електромерите (неподписан протокол от абоната). При „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД са констатирани 1088 такива нарушения (в 85% от проверените случаи). При „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са установени 349 нарушения (в 63% от случаите). Що се отнася до „Енерго-Про Мрежи“ АД нередности има в 320 случая (в 56% от случаите).
Други констатирани нарушения са свързани с отчитането на консумирана електроенергия за период, по-дълъг от установения от ДКЕВР.
Нарушения са установени и по отношение на качеството на доставяната електрическа енергия – с по-високо или по-ниско напрежение от установеното по БДС.

По време на регулаторния одит е извършен и задълбочен анализ на финансовите показатели на трите електроразпределителни дружества, в т.ч. приходи и разходи за външни услуги.
През периода 2008-2012 г. трите ЕРП са отчели 220 млн. лв. повече приходи над утвърдените. В допълнение дружествата са имали необходимост от много по-малък размер технологични загуби в сравнение с това, което те са заявили и им е заложено от Регулатора. Вследствие на това реализираната икономия от технологични загуби за трите електроразпределителни дружества е в размер на 405 млн.лв.
Вместо да отчетат печалби, те са използвали средствата за консултантски услуги, комисионни, мениджърски услуги, външни услуги от свързани лица и други преки разходи. Тези разходи значително надвишават утвърдените от ДКЕВР в регулаторната рамка. Според комисията ЕРП са надвишили неправомерно разходите си с 818 млн. лв.

От ЧЕЗ коментираха, че нарушенията са отстраними, а Йорг Золфелнер, председател на Управителния съвет на „ЕВН България“, нарече одита непрофесионален и преднамерен. Именно към тази компания са най-многото обвинения, свързани с приходите и разходите.

Нарушенията на ЕРП

На 19 май комисията публикува и одитните доклади. От тях се вижда, че голяма част от откритите нарушения са дразнещи, но не са системно важни – например, по-дълъг срок на отчитане на електромерите. Съществените нередности са две: нарушения на обществени поръчки и неизпълнени инвестиции/ спестени разходи.
Първото е широко известна практика – мрежовите компании възлагат на своите собственици, които не се регулират, да извършват вместо тях определени дейности и по този начин избягват ЗОП. Това бе обект на проверки и през миналата година, а и преди това. Въпреки множеството институции, които се занимаваха с проблема за превъзлагането на дейности и големите разходи за външни услуги до момента не е намерено решение.
Второто твърдение е по-интересно и ни насочва към регулаторната каша, забъркана от самата ДКЕВР, която признаваше разходи и инвестиции без ясна методика. Изглежда липсата на сигурни правила е довела и до ответната реакция.

През втория регулаторен период 2008-2013 г. ЕВН е отчело със 164.6 млн. лева повече разходи с изключение на общото ниво на разходи, включени в цените. ЕВН признава, че наистина е направило по-големи разходи от утвърдените за втория регулаторен период 2008/2013 г. Но те са равни на заявените. През 2008 г. например са заявени 117 112 хил. лв., а Комисията е одобрила само 72 524 хил.лв. (-38,1%) от тях. Същевременно са отчетени с 205.4 млн. лева по-малко разходи за технологични загуби по мрежата от предварително заложената сума в ценовия модел. Това, според ДКЕВР е допълнителен приход, който ако бе останал в дружеството е щял да донесе на държавата 20.5 млн. лева данък на държавата. ЕВН обяснява, че за втория период ДКЕВР одобрява технологични разходи в размер на 17,51% (одобрени технологични разходи за първи регулаторен период минус 3%). Фактическото намаление на загубите за двата периода е с 6.1%. Постигнатите от ЕВН през втория регулаторен период намалени нива натехнологични разходи, благодарение на направените инвестиции са компенсирали непризнатите от ДКЕВР, но необходими оперативни разходи и разходи за амортизации.
За същия период са отчетени и 141.3 млн. лева повече приходи в сравнение с приходите, признати в ценовия модел. Това е в резултат на по-големи количества разпределена електрическа енергия от прогнозите на ДКЕВР. ЕВН обяснява, че намалението на количеството отчетени технологични разходи води до увеличение на количеството на отчетената потребена енергия. Вследствие на получения допълнителен ресурс ЕВН е отчело с 56% повече от утвърдените административни разходи и разходи за експлоатация. Особено внимание се обръща на разходите за мениджърски услуги и за отчитане на електромери, които са били превъзложени. Така се отчетат допълнителните приходи и спестестените средства от технологични загуби, средната норма на вървращаемост на ЕВР става 22% доста повече от признатите от ДКЕВР 12%. Това е щяло да донесе на държавата дивидент от 146 млн. лева (до 2012 г. държавата имаше миноритарен дял в ЕРП).

От одита на ЧЕЗ „Разпределение” става ясно, че за една и съща консултантска услуга са сключвани договори с различни контрагенти и дружеството плаща два пъти за извършване на идентични услуги. Тези консултации се дублират с част от предмета на Договора за услуги, респективно Договора за предоставяне на услуги с „ЧЕЗ България” ЕАД, което е свързано дружество, но не се регулира от ДКЕВР. Част от договорите между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „ЧЕЗ България” ЕАД са сключвани със задна дата. Оспорва се и размерът на застрахователната премия, платена от дружеството за застраховане на имуществото му.
Друг проблем във връзка с „ЧЕЗ България” са няколко жалби, най-често във връзка с присъединяване на нови обекти, забавени поради липса на материали. Според ДКЕВР ЕРП-то е в силна зависимост от доставките на материали от „ЧЕЗ България” ЕАД, с което има сключени договори за доставка. Сред останалите нарушения са забавена подмяна на електромери, манипилиране на проверките за качеството на електроенергията и др.
И по отношение на ЧЕЗ има обвинения за неизползвани резерви за понижаване на цените.
Отчетените административни разходи на дружеството нарастват всяка година от периода, като 2012 г. са с 12,67% по-високи, спрямо 2008 г. С най-голям дял в административните разходи са разходите за външни услуги, като за 2008 г. са с дял 31,6% от общите, а за 2012 г. – 34,9 на сто. Според ДКЕВР „ЧЕЗ Разпределение България“ АД има резерви за покриване на разходите си и не полага усилия за тяхното намаляване.
ЕРП-то отчита по-ниски разходи за технологични загуби по мрежата от предварително заложената сума в модела на ценообразуване, което се явява допълнителен приход за дружеството. В тази връзка, за периода 2008 г. – 2013 г. дружеството е постигнало икономия, в размер на 142 948 хил. лв. С тези пари е плащано за външни услуги, според ДКЕВР.

Подобни са и констатациите по отношение на Енерго Про. В доклада се твърди, че дружеството е реализирало „допълнителни приходи“ в размер на 131 милиона лева. Тези средства нямат нищо общо с приходите на компанията, коментират от ЕРП-то, което обслужва в Североизточна България. Това са средства, които са вложени в изпълнението на основни дейности. От „Енерго Про” също твърдят, че ДКЕВР системно недофинансира оперативната дейност на компанията и затова се пренасочват средства от други направления, включително собствени средства на акционерите.
От „Енерго Про” коментират и проверките на качеството на доставяната електроенергия, при които е установено, че тя не отговаря на показателите за качество. Тези проверки не са представителна извадка, тъй като са по жалби на клиенти за колебания в напрежението.
В доклада на ДКЕВР се твърди, че не са изпълнени инвестиции за 190 млн. лева. Те са изчислени на базата на заявените инвестиции от дружеството дружеството, които обаче не са признати от ДКЕВР. Оттам напомнят, че през 2013 г. ДКЕВР не е признала нито един лев за инвестиции. За втория регулаторен период, който е 2008 – 2013 г., признатите от ДКЕВР разходи за амортизации са по- ниски дори от отчетените през 2007 г., които е трябвало да бъдат признати в пълен размер.

Новината е допълнена на 20 май