Кой спря приватизацията на „Булгартабак“ с факс

цигари

Изборът на проф. Огнян Герджиков за служебен премиер припомни един позабравен епизод от 2005 г., когато с гласовете на БСП професорът бе свален от поста на председател на Народното събрание. Поводът за този скандал, както и за много други в новата ни история, бе „Булгартабак“. Заедно с БТК и някои компании от военно-промишления комплекс тютюневият холдинг е една от фирмите с най-висок политически залог. Но ако военните заводи са въпрос на национална сигурност, стратегическите рискове, свързани с „Булгартабак“, са от друго естество. Защо тази сделка години наред бе динамит за правителствата остава неизяснено докрай.

Едно интервю на бившия вицепремиер (до 2005 г.) Лидия Шулева пред БТВ сякаш повдигна завесата. Тя припомни обстоятелствата около третия опит за приватизация на „Булгартабак“, когато правителството имаше подписан меморандум с „Бритиш американ табако“ при цена от 200 млн. лева за 80% от цигарения холдинг, като в пакета се включваха фабриките в София, Благоевград и Пловдив.

„В този момент (30 декември 2004 г. – б.р.) пристигна факс от Москва, в който се казваше, че неизвестна руска фирма проявява интерес за закупуване на „Бургатабак” и че ние трябва да започнем преговори с тях, като те ще дадат по-добри условия от тези, които сме постигнали”, разказва тя. В търговските регистри не открили въпросната мистериозна фирма, а адресът на факса водел до складове, допълни Лидия Шулева, която каза, че е поискала проверка от българското представителство в Москва.
По думите й след факса е настъпил обрат по сделката. Мехмед Дикме почти веднага беше принуден  да оттегли подписа си от протокола на Надзорния съвет, а на 25 януари 2005 г. ДПС заявява, че няма да подкрепи приватизацията на „Булгартабак”. Сделката се проваля, Шулева и Дикме губят постовете си. Огнян Герджиков е косвена жертва. BAT се оттегля заради „усложнената политическа обстановка“.

Разказът на Шулева дава така желаното еднозначно обяснение за нескончаемите скандали, съпровождащи „Булгартабак“, които далеч не приключиха с неговата приватизация, завършена едва през 2011 г. Заглавието „Факс от Москва провалил сделката за „Булгартабак“ обиколи всички медии. Но всъщност Шулева разказва само един епизод, повтаряйки частта, която беше известна още тогава. (Вижте например тук ).

Фирмата, изпратила факса, (както може да се установи чрез старомодно ровене на редакционните архиви, ако някой го бе направил) се нарича „Глобинвест табак“. Тя не е фантом (виж например тук). В регистъра на данъчната администрация на Русия лесно се намира компанията „Глобинвест“ ЗАО (чийто идентификационен номер и адрес съответстват на тези на „Глобинвест табак“). Наистина адресът и е в покрайнините на Москва, но собствениците й са известни.

Въпросната компания все още е активна и се притежава, чрез няколко свързани лица, от кипърската офшорка „Метаконтакт“ (90%) и физическо лице (10%). Кипърското дружество, което на свой ред е собственост на друга офшорка – „Неотон Мениджмънт“, обаче се управлява от българи, показва справка в кипърския регистър. Имената са Галинка Маринова, Ива Маринова, Делян Неделчев и др. Всички те са свързани с компанията Rosway Nominees (секретар на „Метаконтакт“), а тя, както показват данни на кипърската Комисия по ценните книжа еднозначно е свързана с България.
Излиза, че офертата на BAT е провалена заради фирма с българска връзка, която службите още тогава са могли лесно да открият. Дори публичните регистри дават достатъчно информация за любопитните.

Още по-интересно е физическото лице, което косвено е свързано със собствеността на неоткриваемата в търговския регистър (по Шулева) фирма от покрайнините на Москва. Това е арменецът Гарегин Гевондян. Става дума за човека, който две години по-рано предизвика чутовен скандал, като обвини тогавашния шеф на „Булгартабак“ Георги Попов в искане на подкуп. Попов бе близък до вицепремиера Николай Василев, а обвинението дойде в решаващ момент от предходния опит за приватизация на холдинга (тук и тук).
Гевондян по това време е добре познат у нас. Той търгува с български цигари, собственик е на „СК Табак“ и е шеф на смесеното предприятие „СК Булгартабак“, в което със 77% участва държавното „Шумен БТ“. Това е предприятието, което развива фабриката в Подолск. Вестникарски публикации го свързват с Майкъл Чорни и „Метатабак“ – кандидат при предишната процедура за приватизация. Нека напомня и скандала с лицензите за продажба на български марки цигари през 2002 г. в Русия (виж тук ). Странно ще е, ако службите не са могли да установят и докладват на вицепремиера Шулева кой стои зад факса. Още по-зле говори за представителите в Москва, които са правили проверка в „складовете“, защото адресът на предприятието, в което „Шумен БТ% има 77%, на Остаповский проезд съвпада с този на руския „Метаконтакт“ и е съседен на адреса на „Глобинвест“.

Неоткриваемата компания скоро след това изчезва от полезрението, макар да има очаквания, че ще се включи при четвъртата процедура – виж тук.

Моето впечатление е, че тази оферта от „Глобинвест“ беше само част от множеството перипетии по сделката, чиято реализация отне повече от 10 години. Факсът не бе решаващата причина за провала на офертата на БАТ. А дори да е бил само претекст (като че ли и г-жа Шулева имаше предвид това), това не бе единственият претекст, който ДПС и БСП използваха, за да спрат сделката. По онова време списъкът с възражения – основателни или не, бе много по-голям. Той започваше с наличието на още два меморандума, минаваше през сравнението с продажбата на прословутата тогава фабрика в Ниш и стигаше до липсата на гаранции за дела на българския тютюн в цигарите.

Колкото до официална Москва, тя, разбира се, също не стоеше безучастна. Няколко месеца след провала на третия опит за приватизация Владимир Кожин, ръководител на ключово управление в Кремъл, коментира в едно широко цитирано интервю пред „Итоги“, че руските репарационни претенции са спрели процедурата. Руските претенции изчезнаха преди приватизацията през 2011 г., без повече обяснения и си остават един от неясните моменти около сделката. Други неясноти са свързани с крайните собственици на част от кандидатите по време на различните процедури. Но най-вече се нуждаят от поясняване истинските мотиви, които са водили управляващите при решенията им по случая.

Изобщо ще бъде поучително да си припомним развитието на приватизацията на „Булгартабак“ и реакциите на политическите сили. От позицията на времето някои неща днес изглеждат по-ясни, а патосът на защитниците на националния интерес – фалшив.

Държавата капитулира пред „Булгартабак“

БТ

Държавните органи заявиха, че не могат да се намесят в „Булгартабак“, чиято софийска фабрика бе затворена. На фона на продължаващи протести на съкратените работници, парламентарната икономическа комисия разгледа отново казуса, за да констатира, че БТ е частна компания и дори да се приемат законови промени, те ще важат занапред. Но държавата не е толкова безсилна, колкото се опитва да се покаже.

Официалната позиция на министерството на иономиката е, че то, както и Агенцията за следприватизационен контрол, могат да контролират друго, освен задължението по приватизационния договор от 2011 г. за запазване на предмета на дейност през следващите 10 години. Ако спирането на „София-БТ“ продължи повече от 12 месеца или бъде спряно друго предприятие от холдинга, ще бъде наложена неустойка в размер на 100 100 000 евро, както е предвидено в приватизационния договор, каза изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов по време на заседанието на парламентарната комисия по икономическа политика, в което се включиха и представители на синдикатите.

До протестите на работниците се стигна, след като „Булгартабак“ бе принуден да спре износа за Близкия изток и обяви намерения за съкращаване на близо 400 работника.

Според извършената проверка от служителите на АПСК е било установено, че в Дружеството не се извършва производствена дейност“. Категорично изразеното становище на министъра е, че „към днешна дата няма други нарушения по договора”, твърдят от министерството.

Синдикатите не са доволни от тези обяснения. В писмо до медиите от КНСБ и КТ „Подкрепа“ те обвиниха икономическия министър Божидар Лукарски в бездействие. Според тях „явно нежелаещ да бъде обективно запознат със случващото се, министър Лукарски заявява, че „Фабриката в цялост няма да прекрати своята работа” и че той е запознат, че от 303 предложения за прекратяване на трудовите правоотношения 263 са приели по-високите обезщетения.

Браншовите синдикални структури на Независим синдикат на тютюноработниците (НСТ) към КНСБ и Национален синдикат тютюнева промишленост (НСТП) към КТ „Подкрепа” съобщиха за писмо от иракската компания Ronahiya Shavi, която през миналата година е предложила на „Булгартабак“ да изкупува цигари на стойност 100 млн. долара годишно и да ги разпространява в Ирак и Иран. Подтекстът на тези твърдения са, че БТ не е обърнал внимание на офертата, защото е предпочитал установените канали, заради които се твърди, че Турция е забранила достъпа на Делян Пеевски (виж тук).

Тютюновите синдикати заявяват, че от кабинета на министър-председателя през месец август 2015 г. са му препратили кореспонденцията между „Булгартабак-Холдинг” АД и адвокат Даниел Пенков писмо за намерение за изкупуване на продукцията на „Булгартабак-Холдинг” АД с искане за съдействие за разрешаване на търговско-икономически договорености между цигарения холдинг и дружество Ronahiya Shavi Company с представител адвокат Даниел Пенков.

От министерството на икономиката съобщиха, че писмото е препратено до ръководствата на АПСК, Агенция „Митници“ и на „Булгартабак холдинг“. Във връзка с това писмо министър Лукарски беше категоричен, че няма законово основание да осъществява каквато и да е намеса в търговските отношения между частни юридически субекти.

Но провалът в „Булгартабак“ стана възможен с активното съучастие на няколко държавни институции. На първо място, това е Комисията за защита на конкуренцията, която разреши придобиването на холдинга от неизвестно физическо лице. По-късно бяха извършени няколко прехвърляния, но както показа последният избор на директори на цигарения холдинг, това лице, стоящо за фирмата от Дубай TGI Middle EAST все още контролира холдинга. Следователно, депутатите и министъра на икономиката, които вдигаха рамене в отговор на въпроса Кой е собственик на „Булгартабак“ просто трябва да попитак КЗК. Защото комисията знае, видно от нейното решение, с което реши придобиването на БТ през 2014 г. След това комисията разреши прехвърлянето на част от дела на Livero към друга офшорка – Удфорд Естаблишмънт. През 2015 г. КЗК разреши нова концентрация – придобиването на „Баранко“ (на свой ред под контрола на офшорката от Белиз „Дрослиан“) и „Юрий Гагарин“ и за да го направи, заяви, че е проучила всичко и е установила, че „Дрослиан“ няма връзка с БТ. Следователно, комисията или знае кой е реалният собственик на цигарените фабрики или не си е свършила работата.

Булгартабак
Решение на КЗК 229-19.02.2014

На второ място, „Булгартабак“ е публично дружество. Като такова то има редица задължения, свързани с разкриване на информация по Закона за публично предлагане на ценни книжа. Например, то е длъжно да съобщи на борсата за намерението си да спре дейността на „София БТ“. До момента това не е направено.

Освен това чл. 114 от ЗППЦЦК ограничава прехвърлянето на активи на публични дружества, за които не е получено разрешение от общото събрание на акционерите. Но когато дъщерно дружество на публично дружество прехвърля активи, одобрението се дава не от акционерите, а от директорите на публичното дружество (в случая СД на „Булгартабак холдинг“), въпреки че ефектът е равностоен.

Друго изискване, което не е спазено, е публикуването на протокола от общото събрание на холдинга на 31 март (виж тук) . БТ – доскоро най-голямата компания на борсата, за пореден път нарушава това изискване под благосклонния поглед на КФН.

Свои възможности за контрол имат още митниците, които контролират търговията с акцизни стоки, както и НАП. Инспекцията за труда също е длъжна да се намеси, когато става дума за масови уволнения.

Производството  на тютюневи изделия и обработката на тютюн са високо регулирана дейност. Има закон за това и според този закон, за да се произвеждат цигари, е необходимо разрешение, издадено от Министерския съвет. Това разрешение се издава на лица с добра репутация, финансови възможности и доказан произход на средствата, както и такива, които разполагат със съответните машини. Необходимо е да се подаде декларация за размера, произхода и основанието за притежаваните средства за осъществяване на дейността, за която се иска разрешение и тя се проверява от НАП. Това разрешение е безсрочно, но може да се отнеме, ако цигарените фабрики вече не отговарят на описаните условия. Въпросът, който никой не зададе, е дали фабриките на „Булгартабак“ все още са в тази хипотеза.