Твърде много неизвестни преди преговорите с „Газпром“

Поскъпването на природния газ с 30% и изтичането на срока за заявяване на българската позиция за преговорите на ЕК с „Газпром“ странно съвпаднаха с прокурорски проверки по тази и свързани теми. Това измести въпроса за това как и дали България може да постигне по-добри условия по газовите доставки.

За непредубедения наблюдател остана неизвестно дали засилената активност на прокуратурата цели отклоняване на вниманието от по-сериозни проблеми.

Фактът, че стари и нови дела се наредиха в обща сюжетна линия през последната седмица, помогна да се пакетират в един куп напълно различни проблеми. А срещата между главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена и издател Сашо Дончев, провела се в офиса на Георги Гергов, бизнесмен и шеф на БСП – Пловдив, засенчи съставянето на редовно правителство. Самите преговори вървят по-гладко от очакваното, но съпътстващата ги суматоха е по-висока от обичайното и подсказва за разместване на по-дълбоки пластове.

Най-вероятно крушката си има опашка и тепърва ще излизат подробности, които да ни обяснят съвпаденията. За българската индустрия обаче най-важният въпрос е определянето на преговорната позиция на България по отношение на антимонополното дело „Газпром“.

Нека да припомним какъв е залогът. Руският гигант, когото ЕК разследва за злоупотреба с монополно положение, предпожи да коригира политиката си на доставки за ЕС. Осемте засегнати страни, вкл. България трябва да отговорят дали приемат предложените ангажименти или имат и други искания към „Газпром“.

Тези ангажименти са в три области – моделът на ценообразуване, условията за транзит на газ, включително таксите и либерализацията на пазара (достъпът на трети лица, правото на България да препродава газ и т.н.).

Седемседмичният срок за отговор изтича на 4 май – горе-долу на датата, на която се очаква да бъде обявен новият кабинет. Служебното правителство, въпреки експертизата и желанието за действиe на неговия министър на енергетиката, на практика не предприе нищо по темата. Право на реакция обаче има не само кабинетът, а и други засегнати лица.

АИКБ, която е ротационен координатор на работодателите, настоя българската позиция да постави две цели:

– еднакви цени на природен газ за целия ЕС с отчитане на различните транспортни разходи;

– еднакви цени за транзит на природен газ (с отчитане на факта, че България получава ниски транзитни такси).

До този момент не са представени публично никакви разчети. Това не е необичайно – всичко, свързано с доставките на газ, беше обект на търговска тайна.

Последната идея на правителството бе да помоли Европейската комисия да удължи срока, за да даде възможност на редовно правителство да се произнесе. От ГЕРБ сякаш не горят от желание.

„Срокът 4 май не е краен, т.е. може да се надгражда“, коментира служебният министър на енергетиката след срещата в понеделник Николай Павлов. Има доста неясноти по отношение на така предложените ангажименти. Самите дружества са подготвили въпроси до ЕК, които ще бъдат изпратени днес (на 24 април – б.р.). Ако не получим в срок необходимата информация, ще поискаме удължаване на срока, тъй като информацията не е достатъчна“, допълни той.

В изказване след срещата между служебния премиер Огнян Герджиков, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и техните екипи, на която присъства и бившият енергиен министър, сега лидер на Нова република Трайчо Трайков, Теменужка Петкова от ГЕРБ подкрепи идеята на Павлов за дебат в парламента. В същото време тя обвърза преговорите с „Газпром“ с „това, че съвсем скоро ЕК ще излезе с решение, свързано с делото, което се води срещу „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и БЕХ във връзка със сигнала“ на Сашо Дончев.

Каква е връзката на Сашо Дончев и внезапният скандал около него с делото срещу „Газпром“ е трудно да се каже. На първо място, следва да се припомни, че „Овъргаз Инк“ все още е 50% собственост на „Газпром“. Както самият Дончев обясни, руснаците не бързат да продадат дела си.

През последните години около „Овергаз“ е тихо и Дончев привлича повече интереса на властите не толкова с газовия си бизнес, а с това, че е собственик на в. „Сега“ – една от малкото независими медии у нас (Дончев не се меси в редакционната политика). Изключение бе началото на миналата година, когато след драматична сцена премиерът Бойко Борисов пое ролята на гарант за доставките на руски газ за потребителите на „Овергаз мрежи“, а компанията на Сашо Дончев подписа тригодишен договор за доставки с „Булгаргаз“. Този случай, наречен по-късно от Борисов „интрига“, остави доста отворени въпроси.

Сега обаче изведнъж излезе позабравената жалба на Дончев в Европейската комисия от 2011 г., по която изглежда предстои скорошно решение. Дончев сезира комисията заради отказан достъп до газовата инфраструктура и находището в Чирен.

Именно практиката на „Газпром“ да изисква резервиране на целия капацитет на тръбите и да не допуска конкуренция, е причината за неприятностите му с ЕК. Това бе и причината за несъгласието на ЕК със строителството на „Южен поток“. Така в известен смисъл отстъпките, които руската компания се готви да направи, са повлияни и от оплакването на нейния съдружник у нас.

Редица изказвания оставиха впечатлението, че жалбата може да бъде уважена, а глобата се очертава да е около 200 млн. евро. Не е на това мнение обаче бившият министър на енергетиката в правителството на ГЕРБ Теменужка Петкова, според която нарушенията, посочени в сигнала, вече са отстранени.

Освен това Дончев подготвя и арбитражен иск срещу държавните енергийни дружества за същото, твърди адвокат Михаил Екемджиев. Миналата година компанията съобщи, че ще подаде иск и заради спрените доставки в края на 2015 г. и началото на 2016 г. Подробностите са неясни (виж и тук).

Завръзката на текущите скандали изглежда е преди пет години, когато България сключва нов договор с „Газпром“, с който по думите на тогавашния премиер Бойко Борисов елиминира газовите посредници. До края на 2012 г. около половината от доставките идваха от „Овeргаз Инк“, останалото от местен добив и WIIE. След това договорът бе сключен директно с „Газпром Експорт“. Отчетът на „Булгаргаз“ показва, че местният добив е намалял драстично и миналата година „Газпром Експорт“ е осигурил 99% от доставките за страната (86% преди пет години).

В края на 2012 г. е договорено понижение на цената на газа с 20%. Редица експерти посочват, че това намаление е било обвързано с подкрепа за строителството на „Южен поток“. Става дума за 70 млн. евро годишно. Това би обяснило отчасти предпазливата българска позиция. В ангажиментите през ЕК има изрично заявление на „Газпром„, че няма да търси компенсации от София.

Как намесата на Европейската комисия в преговорите с „Газпром“ може да помогне на България? Отговорите варират от прогноза за намаление на цената с 40% (на „Нова република“) до общи приказки за защита на националния интерес. Истината вероятно е по средата.

България има два договора с „Газпром“. През декември 2006 г. «Газпром експорт» и «Булгаргаз» меморандум, въз основа на който е продължен договорът за транзит  – до  2030 г. при запазване на обема от  17,80 млрд. куб. м годишно. Тогава бе обявена и цената на транзита – почти 1.7 долара за пренос на 100 километра.

През ноември 2012 г. бе подписан коментираният договор за доставка на 2900 млн. куб. м газ, който от 1 януари на следващата година  промени начина на изчисляване на цените – на база на цената на петролните деривати за 9 месеца назад. На следващата година цената се понижи с 18% (след като през 2012 г. бе нараснала рязко), показва отчетът на „Булгаргаз“. Както се вижда на графиката, това отчасти отразява и поевтиняване на петрола.

При интерпретирането на данните следва да се има предвид, че през 2011 и 2012 г. доставките от Русия са минавали както през „Овергаз“ (по 1 424 млн. куб. м годишно), така и през WIEE – Zug AG (2011: 1 078 млн. куб. м, 2012: 794 млн. куб. м).

gas2През по-голямата част от периода на новия договор, тоест до 2015 г.  цените на спотовия пазар бяха  по-изгодни от обвързаната с петрола доставна цена в България. Това обаче се промени през миналата година, когато цената на газа за България спада, отразявайки значителното поевтиняване на петрола.

Както обясни  Николай Павлов, който е и бивш изпълнителен директор на „Булгаргаз“, по данни на „Газпром експорт“ средната цена за Европа миналата година е била 167 долара за 1000 кубически метра. За балтийските държави е била 152 долара, за България до входната точка Исакча е 152 долара плюс 5 долара за пренос. Така излиза, че цената за България е била с 10 долара по-ниска цена от средната продажна за Европа.

В същото време цената на спотовия пазар през 2016 г. е от 150 до 190 евро за 1000 куб. метра, показват данни на Европейската енергийна борса.

Ако се гледа само миналата година, не е изгодно да се премине към обвързване със спотовия пазар (или задействане на клауза за предоговоряне при съществени отклонения от него), но ако се гледа целият период – нещата се променят.

Нека за припомним, че от сключването на дългосрочния договор цената на петрола се понижи от 111 долара за барел до под 30 долара за барел през 2016 г. Много е трудно обаче да се направи предположение за бъдещата динамика на цените на петрола и газа и съотношенията между тях.

Затова всякакви изчисления на база на минали данни може да се окажат подвеждащи. От друга страна, идеята да се допусне по-често предоговаряне (веднъж на две години, както предлагат руснаците, или веднъж годишно, както иска служебния енергиен министър) може да е полезна. По принцип.

Засега дискусията се свежда до честотата на предоговаряне на условията с „Газпром“ на двустранна база и дали да се иска смяна на модела за ценообразуване. Според енергийния експерт Илиян Василев преминаването към спотова търговия е неизбежно, тъй като се доставя 65% от газа в Европа.

Още по-неясен е въпросът с транзита (и в частност таксите) и дали той  ще бъде обвързани с предоговарянето на доставките.

Можем да се позовем на отчета на „Булгартрансгаз“, от който се вижда, че транзитните такси надхвърлят 300 млн. лева (ако се отчете и безвъзмездния газ, един намаляващ компонент).

природен газПроблемът тук е в детайлите, които не се изясняват в решението на ЕК и коментарите на властите. Например, Русия не крие амбициите да построи „Турски поток“ до две-три години, което би лишило БТГ от основните му транзитни такси. Договорът между Русия и Турция бе публикуван ден след оповестяването на решението на ЕК. В същата посока би повлияло и решение за построяване на „Северен поток 2“, което „Газпром“ се опитва да прокара. То би дало възможност за алтернатива на трасето през Украйна, което не е изгодно за България в дългосрочен план (ако Русия може да избегне трасето през Украйна за големите западни клиенти, тя може да промени маршрута за Балканския полуостров).

Едва на 27 април министър Николай Павлов съобщи, че в предложението на „Газпром“ е записана промяна на входната точка на газа за България – от Негру вода, Румъния на друг пункт, който не е обявен. Той предполага, че това е свързано с изтичането на срока на транзитния договор на „Газпром“ през Украйна през 2019 г. Това засилва впечатлението, че Русия търси други трасета и може да намали транзита през България (след построяването на „Северен поток“ 2, за което досега страната ни не е обявила позицията си).

Наистина България има дългосрочен договор за транзита, от който към 40% е за Турция. Неустойките по него не са обявени, но се предполага, че Русия може да загуби стотици милиони евро до изтичане на договора през 2030 г. Москва обича да обвързва доставките и с други въпроси, затова не е ясно дали в замяна в подходящи от PR гледна точка отстъпки по доставната цена, няма да бъдат загубени приходи от транзита. Това е не е изключено на фона на 30-процентното поскъпване на газа, което предизвика широко недоволство.

Както става ясно, неизвестните са твърде много, а позицията на властите не помага за изясняването на алтернативите. Вероятно ще научим какви са били те със задна дата или когато се разсее пушилката, която вдигна прокуратурата.