ЕК критикува стрес тестовете

ЕК, ЕС

България остава в групата на страните с прекомерни икономически дисбаланси, заедно с още пет страни. Комисията остава критична по отношение на банковия надзор и практиките в застрахователни дружества и пенсионни фондове.

Европейската комисия (ЕК) публикува Националните доклади за 2017 г. за напредъка на държавите членки в изпълнението на специфичните препоръки (СП) на Съвета на ЕС от 2016 година и включващ задълбочени прегледи относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.

Докладът, който е нещо като аналог на доклада по по Механизма за сътрудничество и проверка (мониторинга за правосъдието и вътрешния ред), е първа критична оценка от Брюксел за прегледа на активите и стрес тестовете. Те бяха проведени в изпълнение на Националната програма за реформи, след като през 2015 г. в същия преглед на дисбалансите ЕК посочи, че „без задълбочено външно прочуване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор“.

Според новата оценка на ЕК България, заедно с още пет държави членки, продължава да изпитва прекомерни дисбаланси. Това се дължи основно на висока корпоративна задлъжнялост и непълна адаптация на пазара на труда, посочва в своето съобщение МФ. Министерството обаче спестява в прессъобщението посочените слабости във финансовия сектор.

В частта за банките и пенсионните фондове докладът е силно критичен, като посочва проблемите с кредити за свързани лица и други нередности. Пълният доклад за България е достъпен на този линк.

„Банковият сектор се стабилизира, но наследени проблеми, свързани със слабото управление и надзор все още не са отстранени напълно“, пише в документа. Според доклада „някои институции се нуждат от повишено внимание, включително една системна банка. Справянето с трудните за оценка активи и нездрави бизнес практики, включително заеми за свързани лица, остава основно предизвикателство за властите“.

ec-bankiВ него се посочва, че са необходими по-нататъшни действия, за да се отстранят останалите източници на слабости във финансовия сектор, включително надзора над банките и небанковите финансови институции, както и слабостите в уредбата на несъстоятелността.

Планирането на стрес тестовете страдаше от известни недостатъци, се казва още в документа.

Посочват се и проблеми при застрахователните дружества. Остават да бъдат разрешени въпроси, свързани с някои презастрахователни договори и надзор на групово равнище. Според някои проверители презастрахователните вземания не са правилно оценени в счетоводния баланс на проверените предприятия. Ако това бъде потвърдено, налагащите се корекции биха могли да окажат значително въздействие върху капитала на някои дружества и може да се изискват допълнителни последващи действия, пише ЕК. (Напомняме, че КФН възложи нови проверки в сектора.)
Установените в прегледите допълнителни рискове, включително инвестициите между свързани лица, кръстосаните участия и някои презастрахователни договори, продължават да бъдат основни предизвикателства пред властите. Освен това в прегледа не се оценява изцяло груповата сила на някои застрахователни предприятия, което води до допълнителни неясноти, които трябва да бъдат разрешени от надзорния орган, се казва в документа.

Активите на частните пенсионни фондове бяха обект само на незначителни корекции (между 0 и 3,4 % за отделните фондове) при прегледа на акциите им. Корекциите бяха предимно от надценяване на инвестиционните имоти и корпоративните облигации. Проверителите обаче са подчертали важни въпроси за някои от фондовете, посочва ЕК.
„Все още не са отстранени рисковете за дългосрочните ползи за титулярите на партиди в пенсионните фондове. Тези рискове включват концентрация на активи на вътрешния пазар за търгувани и нетъргувани активи, ниската ликвидност и обем на търговия на националната фондова борса и липсата на достатъчно информация относно експозициите към кредитиране на свързани лица. Всички тези рискове биха могли да имат значително въздействие върху средствата на разположение на титулярите на партиди по време на етапа на изплащане, който ще започне по същина около 2020 г. За някои фондове бе установено, че не разполагат с подходящи инструменти за идентифициране и мониторинг на свързаните лица. Също така в някои случаи бяха идентифицирани сложни структури на собственост и кръстосани участия.“, пише в документа, който разсейва предимно розовите оценки на КФН след прегледа.

Освен това се посочват проблеми в самата на КФН, включително липса на „прозрачност в процеса на вземане на решения, което поражда опасения за оперативната независимост по отношение на политическо вмешателство или неподходящо влияние от страна на самия финансов сектор“.

В доклада се посочват още слабостите на трудовия пазар, бавното намаляване на частния дълг и натрупването на условни държавни задължения – като това за АЕЦ „Белене“, тема, която този сайт много пъти е поставял.

През март 2016 г. ЕК реши, че страната ни изпитва прекомерни макроикономически дисбаланси, които изискват решителни действия и специфичен мониторинг, най-вече поради рисковете, произтичащи от развитията във финансовия сектор и високата корпоративна задлъжнялост. Тези три области – банките, небанковият сектор и високата задлъжнялост остават критични и в новия доклад.