Присъединяването на България към ERM2 (през 2020 г. или по-късно) и еврозоната (най-рано през 2023 г.) най-сетне привлече вниманието на по-широка публика. Въпреки че темата се изкачи в дневния ред на правителството и БНБ, все още двете институции не са започнали комуникационната си кампания. Това даде шанс за лансиране на пропагандни и фалшиви тези.

По-долу систематизираме в резюме основните предимства и недостатъци на присъединяването към ERM2 и механизма за тясно сътрудничество на ЕЦБ и, на по-късен етап – еврозоната.

Присъединяване към ERM2 и Банковия съюз

Присъединяването към ERM2 не носи съществени промени за България като страна с валутен борд. Механизмът е създаден, за да тества как икономиката на страните би реагирила на фиксиране на курса. Приемането на страната в него предполага ангажимент на ЕЦБ и БНБ да се намесят при атака срещу борда, ако тя заплашва курсът на лева да се отклони с +/- 15% от договорения централен курс. Единствено Дания е договорила по-тесен коридор на колебания в  ERM 2 (+/- 2.25%), което се дължи на по-високото ниво на конвергенция. България би могла като едностранен ангажимент да поддържа по-тесни колебания (както е и сега), съгласно решение на ЕЦБ от 2003 г.

Съществената промяна е свързана с присъединяването към Единния надзорен механизъм, който е първият стълб на Банковия съюз. Формално това става чрез установяване на тясно сътрудничество. Това означава, че ЕЦБ ще поеме директно надзора над трите най-големи банки в България и може да издава препоръки за цялата банкова система. В допълнение страната ще се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране на банки и по този начин ще участва във втория стълб, чиято цел е управление на банковите кризи (най-общо чрез планове за преструктуриране, инструмент за споделяне на загуби – оздравяване на банки за сметка акционерите им, спасяване на банки за сметка на Единния фонд). България ще участва в Единния фонд за преструктуриране, от датата на влизане в сила на решението на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество. Страната следва да изпълнява ангажиментите, които произтичат от Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. Сумата е около 550 млн. лева.

Засилването на надзора над банковата система и печатът на одобрение на макроикономическата политика, който слага ЕЦБ, добавят още един слой на стабилност и предвидимост.

Членството в Банковия съюз без страната да е пълноправен член на еврозоната има и някои негативи. На първо място, управителят на БНБ няма да има глас, когато Управителният съвет на ЕЦБ заседава по надзорни въпроси (макар да се предполага, че в такива случаи той може да бъде поканен да присъства, а освен това на членовете на УС е забранено да гласуват от национални позиции). На второ място, остават въпроси около възможността на банките в страната да се ползват от ликвидна подкрепа, докато страната е в Банковия съюз, но не е член на еврозоната.

Като своеобразен контрапункт на тези рискове е предвидено членството в Банковия съюз да не е необратимо за страните извън еврозоната (те могат да напуснат след три години, при което вноските се възстановяват). Освен това България може да не е единствената страна извън еврозоната, член на Банковия съюз. Наскоро Швеция и Дания приключиха своите прегледи за предимствата от присъединяване към Банковия съюз. И двете страни посочват, че все още остават някои неясноти, включително поради това, че важни елементи като предпазния механизъм на втория стълб и схемата за гарантиране на влоговете не са завършени. Дания заявява изрично, че въпреки като цяло положителните нагласи на правителството, ще се присъедини към Банковия съюз след референдум. Хърватска, която също се подготвя за присъединяване към ERM2, също ще влезе в Банковия съюз, когато се присъедини към ERM2.

Присъединяване към еврозоната

Предимства и възможности

Единственият желан изход от валутния борд. У нас валутният борд има статута на свещено животно, но той  не е вечен. Твърдението не предполага непосредствена заплаха за валутния борд, а е припомняне, че малко институции, създадени от човека, оцеляват твърде дълго. Валутният борд ограничава възможностите за адаптация на страната и в трудни времена може да наложи вътрешна девалвация (на практика това означава реален спад на заплатите) или загуба на конкурентоспособност. Как това се съчетава с отворен трудов пазар, недостиг на кадри и следващата го инфлация не е докрай изяснено (виж и нататък).

Ограничаване на валутния риск. Макар и фиксиран в закон, валутният курс на лева към еврото теоретично може да се промени, тоест сега валутният риск не е елиминиран напълно. След влизането в еврозоната, валутният риск се свежда до риска от разпадане на еврозоната, който не е изключен и при валутен борд  (при такъв сценарий се връщаме към курс един лев – една марка). Така след влизането в еврозоната ще имаме един източник на риск по-малко.

Активно участие. Сега България пасивно понася последиците от паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв пример е решението за налагане на отрицателни лихви върху свръхдепозитите на банките, което БНБ бе принудена да репликира. След присъединяването към еврозоната управителят на БНБ ще участва във вземането на решения (като член на Управителния съвет съгласно условията за гласуване), служителите на централната банка ще участват в различни формати; министърът на финансите ще бъде представен на заседанията на Еврогрупата.

Понижаване на транзакционни и административни разходи. Домакинствата и бизнесът ще спестят разходи за обмяна на левове в евро, както и част от разходите за водене на отчетност в евро. В Словакия този ефект се оценява на 3.6% от БВП.

По-ниски лихви. Като резултат от факторите, описани по-горе и увеличената конкуренция, може да се очаква постепенно понижение на лихвите по кредити, както и на доходността по държавния дълг, но вероятно и понижение на лихвите по депозити. Въпреки това лихвените проценти няма да достигнат нивата на страни като Германия, което се обяснява с различния риск и фрагментацията на финансовите пазари. Опитът на останалите страни, които въведоха еврото след 2009 г., показва, че за разлика от ефекта на бързо понижение на лихвите при страни като Гърция през 2001 г., след кризата този ефект е по-слабо изразен, което до голяма степен се дължи на повишеното внимание към риска на отделните страни.

Непреки ползи.  Участието в еврозоната слага печат на одобрение на макроикономическата политика на страната и като резултат от понижения риск и намалени транзакционни разходи, може да се очаква ръст на кредитния рейтинг. Това би довело до повече чуждестранни инвестиции (при наличието на възможности, добра среда и развити пазари), разширяване на външната търговия и по-висок икономически растеж. Размерът на тези ползи зависи от това дали се води подходяща макроикономическа и индустриална политика.

По-добър надзор и предпазен механизъм за банките.  Както стана дума още преди влизането в еврозоната страната ще се присъедини към Банковия съюз. Това, както и изграждането на Съюза на капиталовите пазари, ще заздравят надзора и ще съдействат за интеграцията на българския финансов сектор.

Обща гаранция за депозитите. Става дума за третия стълб на Банковия съюз, който все още не е изграден, въпреки някои сигнали за смекчаване на германската съпротива срещу т. нар. споделяне на рискове. Когато това стане, България ще може да се ползва от общата система за гарантиране на влоговете, което е важно на фона на изчерпването на Фонда за гарантиране на влоговете при фалита на КТБ. По-точна оценка ще е възможна при яснота за параметрите на третия стълб.

Освобождаване на валутен резерв/минимални задължителни резерви. Това е една от двете по-твърди характеристики на валутния борд в сравнение с еврозоната. При неумела политика това не е непременно положителна последица. Балансът на управление Емисионно сега включва активи от 47 млрд. лева, които покриват над 18 млрд. лева пари в обръщание, над 10 млрд. лева резерви и свръхрезерви на банките, над 9 млрд. лева фискален резерв (при минимум 4.5 млрд. лева), близо 2 млрд. лева други депозити, както и 6-7 млрд. лева буфер (депозит на управление Банково). Включването на фискалния резерв и депозита на Банково управление са специфично българско решение, евентуално преструктуриране на баланса на управление Емисионно също е въпрос на решение, което предстои да се вземе. Този въпрос не е коментиран от официалните лица.

При влизането в еврозоната минималните задължителни резерви на банките (сега част от пасива на управление Емисионно) ще бъдат понижени до около 1%, което ще освободи милиарди евро. При ниско търсене на кредит и отрицателни лихви по свръхрезервите (както е сега), това не е предимство.

Необходим е широк дебат как да се използват освободените средства и как да се противодейства (чрез макропроденциални и фискални мерки) на евентуални рискове, свързани с увеличен достъп до ликвидност.

Достъп до допълнителни средства за конвергенция. В зависимост от това как ще се развият преговорите по Многодишната финансова рамка за 2021-2027 г., страната ще има достъп до допълнителни средства с цел сближаване на доходите и инструмент за подкрепа на структурни реформи – Convergence Facility и Structural Reform Support Programme (SRSP).

Стимул за реформи. Присъединяването към еврозоната задава посока на икономическата политика и управлението на финансовия сектор. Много от посочените предимства и съответно избягването на рисковете биха се реализирали само ако българската икономика е достатъчно производителна, а пазарите – конкурентни.

Недостатъци и рискове

Загуба на паричен суверенитет. България ще загуби правото да провежда активна парична политика. Но това е факт и към момента, тъй като валутният борд не допуска БНБ да определя лихвени проценти или да се намесва на паричните пазари. Освен това като малка отворена икономика България е изложена влиянието на международните капиталови потоци, външна задлъжнялост и/или други външни шокове, с които паричната политика трябва да се съобразява. От гледна точка на такущата ситуация (валутен борд) загубата на суверенитет има по-скоро сантиментална стойност, срещу което е предвидена малка компенсация – правото да се постави български символ на гърба на „българските“ евроцентове.

Ако се гледа по-дългосрочно, окончателният отказ от парична политика означава, че страната се лишава завинаги от един екстремен инструмент (девалвацията), но това е нещо, което мнозинството от българските граждани вижда по-скоро в положителна светлина.

Асиметрични шокове. Това е основният риск, свързан с присъединяване към еврозоната и с функционирането на самия валутен блок. Асиметричните шокове се получават, когато макроикономическото развитие в една страна се отклонява от преобладаващия бизнес цикъл в цялата еврозона.  Това може да са и отклонения, дължащи се на ръст на безработицата, спекулативен приток на капитали, инфлационни процеси, бюджетни проблеми, загуба на конкурентоспособност и системен дефицит по текущата сметк на платежния баланс и пр. Налице са редица проучвания, които сочат дивергенция в еврозоната. На теория при свиване на търсенето в дадена страна, ключово за възстановяване на равновесието е свободното движение на хора и капитали, но съществуват и други фактори за мобилността (несвързани с лихви, цени и заплати).

ЕЦБ трудно може да води парична политика, която едновременно да овладява риска от прегряване в някои страни и дефлационните процеси в други. Затова се разчита и на макропруденциалната политика, както и на фискални мерки.

Колкото по-изостанала е една страна по отношение на нивото на доходи, толкова по-голям е рискът от асинхронно развитие и/или инфлация. Именно затова т. нар. реална конвергенция, тоест догонването на доходи и цени и синхронизирането на бизнес цикъла са важно предварително условие.

Инфлация. Повечето изследвания по темата констатират повишение на цените в резултат от въвеждането на еврото от порядъка на 0.2-0.3 процентни пункта. Най-високата оценка е за 0.6% ръст на цените непосредствено преди и след влизането в еврозоната на Италия (има значение избраният период и вид индекс). Това се отнася предимно за еднократния ефект от закръгляване на цените, който засяга основно по-евтините стоки от малката потребителска кошница. Смята се, че двойното обявяване на цени, информационната кампания и наличието на конкурентни пазари биха допринесли за овладяване на опитите за спекулативно покачване на цените. По-голям интерес представляват дългосрочните фактори за инфлацията. От една страна, в процеса на догонване на доходи и заплати известно повишаване на инфлацията е неизбежно. Но (отново) конвергенцията е важна: „Колкото по-бързо растат доходите (производителността), толкова повече намалява рискът от инфлация след въвеждане на еврото.“ (виж  тук).

От друга страна, намаляването на транзакционните и административни разходи, прозрачността, както и понижението на лихвения диференциал са предпоставка за повишена конкуренция, но пък еднократните разходи действат в обратната посока.. При прогнозирането на тези ефекти не може механично да се пренася опитът на други страни. Направена е оценка на тези детерминанти с оглед на българските условия.

Разходи и вноски от финансовия сектор. Българските банки ще трябва да заплащат такси за надзора, осъществяван от ЕЦБ. Те ще се лишат от някои източници на приходи – например, комисиони за превалутиране.

Освен това БНБ ще трябва да направи капиталова вноска в ЕЦБ, както и да прехвърли част от резервите си. България трябва да направи вноска в Европейския механизъм за стабилност, чийто размер е обект на преговори и вероятно ще надхвърли 1 млрд. лева.

Виж повече за разходите тук

Еднократни разходи на икономиката. Като контрапункт на намалените транзакционни разходи, ще бъдат направени и еднократни разходи на държавата и бизнеса, свързани с прехода към евро – това са разходи за логистика, сигурност, информационна кампания, пренастройване на бизнес процесите, промяна на договори и промяна на информационните системи, като последният е най-важен. В Латвия например тези разходи бяха оценени на 1% от БВП, а в първите страни, въвели еврото – 0.5%.

 

Като цяло анализът сочи превес на ползите над разходите, докато голяма част от рисковете са управляваеми. До този момент България не е обявила оценки (макар да съществува поне един анализ разходи-ползи от 2017 г.), нито план за подготовка за присъединяване към еврозоната.

Прочетете повече тук.