евро

За някои заблуди и неясноти по влизането в еврозоната

Третият кабинет на Бойко Борисов смени изцяло курса по отношение на еврозоната, а много от икономистите, които преди възразяваха на приемането на единната валута и/или членството в Банковия съюз, започнаха да защитават идеята за еврозоната.

Членството в еврозоната е задължение на всички новоприсъединили се страни, но е задължение без краен срок. Почти всички знаят, че то се предхожда от присъединяване на лева към Механизма на валутните курсове, по-известен като ERM2. Този механизъм се управлява от ЕЦБ и именно нейна е решителната дума. ERM2 е създаден, за да тества устойчивостта на валутните курсове, след като веднъж са фиксирани спрямо еврото. Приемането в ERM2 изисква още съгласието на страните членки на еврозоната и останалите в ERM2 (в момента само Дания). Формални критерии за това няма, затова се смята, че то е политически процес. Неформално приемането зависи от оценката за т. нар. макроикономически дисбаланси и степента на догонване на доходите в ЕС. Що се отнася до Маастрихтските критерии те трябва да бъдат изпълнени след двегодишния (минимум) престой. Фактът, че към момента те се изпълняват (с изключение на членството в ERM2) не е голяма утеха. Не е изпълнено условието за независимост на централната банка, но, съдейки по конвергентната оценка, въпросът е по-скоро технически.

Смята се, че именно политически промени поставиха присъединяването към еврозоната в дневния ред на третото правителство на Бойко Борисов. До голяма степен това е свързано с отминалата заплаха от възход на националистите в ЕС и изборната победа на Макрон във Франция. От друга страна, оттеглянето на Великобритания от Съюза – след като първоначалната вълна премина, катализира процеси на преосмисляне на интеграцията.

Това създаде възможност за България, но и заплаха от оставане в периферията, ако не реагира на променящите се перспективи за участие в ЕС. Засега изявленията на властите като че ли успокояват, че се прави всичко възможно за плавен преход към еврозоната.

В един и същи ден финансовият министър Владислав Горанов и подуправителят на БНБ Калин Христов (съответно в интервюта за в. „Капитал“ и „24 часа“) заявиха, че естественият изход от валутния борд е еврозоната и това ще стане по сегашния курс от 1.95583 лева за евро. Повод за изявленията им бе 20-тата годишнина от въвеждането на валутния борд – една от най-одобряваните институции у нас.

Техните мнения са важни, тъй като формалната заявка за присъединяване към ERM2 e на МФ и БНБ и те двамата познават най-добре нещата от кухнята. Въпреки че ЕЦБ направи публична част от информацията във връзка с присъединяването на страните, все още част от детайлите са известни само на хората, които водят неформалните преговори. В същото време в България – с изключение на интервютата, не съществува никъде систематизирана официална информация по темата. На страницата на БНБ не може да се намери почти нищо, което донякъде смущава увереността, че страната е възприела курс към еврозоната. Централната банка дори не публикува прессъобщение за срещата на премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, Горанов и подуправителя Калин Христов с германския финансов министър Волфганг Шойбле по темата. Това е важно, тъй като тежката дума за ERM ІІ е на ЕЦБ, а тя си говори с БНБ, не с правителството.

При такава липса на достатъчно информация у нас не е изненада, че избуяват всякакви конспиративни теории, а телевизионните студиа са окупирани от експерти с малко познание по темата, които понянкога подвеждат. Сред най-лесните за отхвърляне са твърденията, които издават непознаване на самия механизъм – например, обвързването на приемането в ERM2 с предварителни критерии.

Някои заблуди бяха тиражирани толкова много пъти, че вероятно имат принос за намалялата подкрепа за присъединяването на България в еврозоната в проучванията на Евробарометър, както и в последното проучване на „Алфа Рисърч“. Сред тях са твърденията, че членството в еврозоната ще струва под формата на вноски в Европейския стабилизационен механизъм 12% от БВП, както и твърдението на Стив Ханке и други икономисти, че след присъединяването към еврозоната валутният резерв ще бъде или похарчен от правителството или предаден на ЕЦБ.

Широко разпространено е и мнението, че след приемането на еврото цените ще се удвоят, а заплатите ще си останат същите.

Добрата новина е, че останалите страни, които се присъединиха към еврозоната, бяха по-прозрачни, а и на сайта на ЕЦБ има достатъчно информация, за да отхвърлим някои разпространени заблуди. По-долу са систематизирани някои често срещани въпроси.

Ще бъде ли запазен валутният курс на лева?

По-вероятно – да, въпреки че няма как да бъде гарантирано на 100%.

Нивото на валутния курс, както е добре известно, е фиксирано в Закона за БНБ. На теория не е изключено то да бъде променено преди присъединяването към ERM IIнапример, да стане 2 лева за едно евро (мека девалвация с 2.25%). Такъв ход може да се оправдае с това, че ще изтегли напред част от проинфлационния ефект на присъединяването към еврозоната – тази част, която се дължи на закръгляването.

Извън този аргумент няма никаква сериозна причина да се говори за промяна на валутния курс, въпреки че периодично бизнес кръгове се опитват да тестват поносимостта към подобни „оригинални“ идеи за повишаване на конкурентоспособността.

Преговорите за определяне на валутния курс следва да се проведат преди приемането на страната в ERM2. България трябва да защити запазването на сегашния валутен курс, така както е записано в меморандум на БНБ и МФ от началото на хилядолетието и куп стратегически документи след това. Те не са публични и е необходимо съгласие и на останалите държави в еврозоната.

Веднъж фиксиран, валутният курс може да се промени, ако се окаже, че дадена страна не може да удържа колебанията в рамките на установения диапазон. Това би било изключително нежелателно и можем да сме сигурни, че останалите в еврозоната ще вземат всички предпазни мерки, за да не го допуснат. Ето затова е важно да се говори сериозно за готовността за присъединяване към еврозоната.

Валутният борд обаче прави подобен риск по-малък за страни като България. Това е друга причина да се смята, че страната е в по-добра позиция да стане член на еврозоната от други източноевропейски страни (част от тях всъщност не са заявили желание).

Позицията на ЕЦБ най-общо е, че страните с валутен борд (Естония, Литва и България) също трябва да участват в механизма ERM 2 най-малко две години преди оценката на степента на конвергенция и решението за присъединяване след еврозоната. След това може да мине поне половин година – време, необходимо за ратификации и техническа подготовка.

Още през 2003 г. ЕЦБ реши, че страните с валутен борд не трябва да минат през смяна на режима, тоест да излязат от борда и да минат към ERM ІІ, само за да фиксират отново курсовете си по-късно. Затова ЕЦБ реши, че е възможно тези страни да запазят фиксирания си курс и валутния борд, докато участват в ERM II, но като едностранен ангажимент. ЕЦБ и останалите страни нямат задължението да интервенират, за да поддържат фиксиран курс, това ще бъде едностранен ангажимент на България. Те ще интервенират само в диапазона от 15%,който важи за всички страни в ERM. Валутният борд ще продължи да функционира както досега.

Ще се вдигнат ли цените?

При хипотезата за запазване на валутния курс този ефект едва ли ще бъде осезаем. Това се потвърждава от опита на останалите новоприсъединили се страни.

Но това не изключва инфлацията към момента на присъединяване (например през 2022 г.) да е по-висока отколкото сега. Ускорение на инфлацията може да се случи по причини, които не са свързани с приемането на еврото.

Ефектът на еврото върху инфлацията, макар и досегашният опит да не потвърждава силно въздействие, би дошъл по две линии: по линия на закръгляването, както стана дума, и поради стремеж за изравняване на цени (не само на потребителски стоки), тъй като приемането на еврото би заличило пречки пред търговията. Именно затова реалната конвергенция – тоест по-бързото догонване на нивата на цени и доходи в еврозоната, е толкова важна. Останалите в съюза добре съзнават, че ако България се присъедини преди доходите да са достигнали 60-70% от европейските, рисковете са големи. Но нивото на доходи у нас сега е 48% от средното за ЕС (прието е да се измерва чрез БВП на човек по Стандарт на покупателна способност, тоест по това колко могат да купят доходите на домакинствата и фирмите), напредвайки изключително бавно през последните години.

Инфлационен ефект в резултат на преминаването към евро би се получил само ако се вземе политическо решение за присъединяване на България, без тя да е готова. Това не е желан сценарий. Колкото по-бързо растат доходите (производителността), толкова повече намалява рискът от инфлация след въвеждане на еврото.

Ще дадем ли валутните си резерви на ЕЦБ?

Една измислена опасност бе подхранена от проф. Стив Ханке, когото медиите представят като баща на валутния борд. В края на 2016 г. той коментира, че промяната на позицията на българското правителство се дължи на натиск от страна на Брюксел, който иска да сложи ръка на 20 млрд. евро валутен резерв на България. Натискат ви за еврото, защото виждат в Бойко Борисов пари, каза той пред 168 часа, използвайки определения като грабеж.

След това той смекчи тона. „Вероятно политиците смятат, че ако България трябва да се присъедини към еврозоната, Европейската комисия би разрешила по-голямо финансиране за България. Еврото няма да е добре за България, но вероятно ще е от полза за политиците„, обясни преди дни Ханке пред Дарик.

Въпросите, които изказването на Ханке повдига, са резонни (за разлика от отговорите му).

Това може да се каже и за останалите интерпретации по темата и особено често срещаното твърдение, че присъединяването към еврозоната ще освободи част от валутния резерв, така че правителството ще може да го похарчи. В статия за в. СЕГА Емил Хърсев дори допусна, че целият резерв ще стане излишен.

И в двата случая говорим за т. нар. свръхпокритие на лева. За да се разбере това, трябва да се знае какво включват активите и пасивите на валутния борд (Ханке със сигурност е наясно, защото го е описал в книжката си за валутните бордове). Пасивите на борда са неговите задължения – към правителството (фискалния резерв), към банките (минималните задължителни резерви и свръхрезервите) и образно казано, към публиката – парите в обращение. Те, заедно с депозита на управление Банково (т. нар. буфер) са инвестирани в различни инструменти – активи. Тези активи се имат предвид, когато се говори за валутен резерв. Те са валута в брой, валутни депозити, облигации (основно ДЦК в евро), злато и СПТ.

Валутният резерв е 46.7 млрд. лева, като се формира от 14 млрд. лева пари в обращение, над 13 млрд. лева пари на банките (част от тях във валута), фискален резерв от 11-12 млрд. лева, почти 6 млрд. лева буфер. Така покритието на лева устойчиво надхвърля 160%. Когато се присъединим към еврото, БНБ ще замени левовете в обръщение с банкноти и монети евро. Тя няма да ги получи даром.

От опита на останалите страни, присъединили се към еврозоната, знаем, че те имат вноска в капитала и резервите на ЕЦБ и собствени резерви. Когато Естония се присъедини към еврозоната, тя трансферира валутни активи към ЕЦБ на стойност 145 млн. евро и сега има вземания от банката във Франкфурт на стойност 103 млн. евро. Отделно е вноската в капитала на ЕЦБ, която за Естония е 18 млн. евро. Валутните резерви на Ести Панк са 371 млн. евро, като въпросните 103 млн. евро са им възложени за управление (те ги влагат в долари, като управлението на тази част от резервите на Евросистемата го правят съвместно с банката на Финландия).

Словакия, чийто БВП е значително по-голям от този на България, прехвърля резерви за 443 млн. евро през 2009 г. и записва капитал за 37 млн. евро (преди увеличението на капитала на ЕЦБ).

Размерът на вноската в ЕЦБ (capital key share) зависи от БВП на страната и броя на населението. За България ще е под 1 млрд. евро.

Важно е да се знае, че ЕЦБ има изисквания за нетната финансова позиция на страните от еврозоната, което ограничава самостоятелността на централните банки с цел да избегне създаването на прекомерна ликвидност.

Все пак част от средствата на управление Емисионно може да се сметнат за свободни след присъединяването към еврозоната. Впрочем част от средствата са свободни и в момента, доколкото има свръхпокритие. Също така правителството може да похарчи фискалния резерв над 4.5 млрд. лева (число, записано в закона за бюджета, не в този за БНБ) без това да няма нищо общо с валутния борд. Или както казва Горанов в интервюто за „Капитал“ „това, което е собственост на правителството в момента, ще си остане собственост на правителството“. Същото се отнася за превишението над минималните задължителни резерви на банките. Интересният въпрос е за буфера на управление „Банково“, доколкото по сегашния закон за БНБ той е източник на ликвидна подкрепа на банките при опасност от системна криза, а МВФ имаше препоръки в тази насока.

Възможно е да има неща, за които не знаем и са свързани с обсъжданите промени в Многогодишната финансова рамка и изобщо реформите в ЕС, които предвиждат създаване на нови фондове, финансирани от правителствата.

Ще трябва ли да плащаме за спасяването на чужди банки и държави?

Много често, когато изчерпят останалите аргументи, противниците на присъединяването на България към еврозоната, прибягват до цената на членството във валутния съюз. Да, България трябва да участва в Европейския спасителен механизъм и фонда за преструктуриране на банки, дължими са такси към ЕЦБ за това, че ще поеме единния банков надзор и трябва да се покриват още много изисквания във финансовия сектор.

Често се твърди, че участието в Европейския спасителен механизъм, което е задължително за членовете на еврозоната би струвало 6 млрд. евро. В интервюто на Горанов в „Капитал“ сумите са значително по-ниски: „При множество допускания и в зависимост от присъствието на Великобритания, България ще трябва да внася пет години по около 85 млн. евро, а до 12-ата година сумата общо трябва да достигне число в диапазона 681 – 788 млн. евро. “

Той вероятно говори само за вноската в капитала на ESM, без гаранциите. Оценките за общата сума варират от 3 млрд. евро до 6 млрд. евро. Ангажиментът е на бюджета, не на БНБ. През 2011 г. тогавашният заместник министър на финансите Боряна Пенчева, която сега е член на УС на БНБ, коментира, че при хипотезата всички страни от ЕС (очевидно заедно с Великобритания) да членуват в еврозоната, гаранциите, тоест капитаът, платим при нужда, възлизат на 2.6 млрд. евро. Сумата на потенциалния ангажимент на България може да надхвърли 4 млрд. евро, ако членовете на еврозоната са по-малко.

Но винаги, когато се изтъква аргументът за таксите към ЕЦБ и цената на членството в Банковия съюз, трябва да помним, че българските вложители и данъкоплатци платиха значителна сума за слаб­ия надзор след фалита на КТБ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *