На 26 юли ЕЦБ обяви резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на шест български банки чрез кратко съобщение на български език, придружено от подробни резултати, които бяха обявени само на английски език. Тежката терминология накара повечето медии да разчитат на прессъобщенията на българските кредитни институции. Самите банки без изключение обявиха, че са преминали теста. Много медии съобщиха, че ЕЦБ е потвърдила стабилността на банките (вижте оригиналното съобщение на ЕЦБ тук). БНБ публикува предварителна информация в същия дух с някои едва забележими уговорки.

Всъщност в методологията на стрес тестовете през последните години изрично се казва, че няма издържал/неиздържал. Но две банки – ПИБ и Инвестбанк, може да се наложи да разработят планове за рекапитализация и да станат обект на засилен надзор по реда на чл. 80а от Закона за кредитните институции.

Каква е разликата между преглед на активите и стрес тест?

Прегледът на качеството на активите (ПКА) се провежда от ЕЦБ по нейна методология и е задължителен, когато ЕЦБ поеме надзора над системно значима банка – например, наскоро тя оцени активите на Nordea, която премести седалището си във Финландия. ЕЦБ може да прави и ад хок проверки. При прегледа се изследват подробно извадка от кредити и други активи на банките, тяхното обслужване, обезпечение и пр. Резултатът може да е преквалифициране на кредитите, ако одитиращите установят, че например клиентът няма дейност или подходящо обезпечение. ПКА е отправна точка за стрес теста.

ЕЦБ направи за първи път такава проверка на 130 банки през 2014 г., преди да поеме надзора над системно значимите банки (виж тук) и след това е извършвала преглед в по-ограничен мащаб.

Стрес тестовете осигуряват прогноза за устойчивостта на платежоспособността на банките към два хипотетични сценария – базов и хипотетичен. Европейският банков орган провежда стрес тестове на всеки две години (виж тук) .

БНБ проведе преглед на качеството на активите и стрес тест на всички български банки през 2016 г. на основата на адаптирана методология (виж тук).

Какви са праговете?

Капиталовият недостиг зависи от това доколко активите на банката (кредитите) са носител на риск.

ЕЦБ изисква базов капитал от първи ред (CET1) за ПКА и базовия сценарий на стрес теста и 5.5% за утежнения сценарий. Член 92 от Регламента за капиталовите изисквания залага минимум за CET1 4.5% от рисково-претеглените активи.

За сравнение, през 2015 г., когато проведе проверка на гръцките банки в разгара на кризата ЕЦБ заложи като праг 9.5% CET1.

ПИБ е под тези прагове както при ПКА, така и при двата сценария на стрес теста, докато Инвестбанк не успява да ги достигне при базовия и утежнения сценарий на стрес теста.

Правдоподобен ли е стрес тестът?

Утежненият сценарий в стрес теста включва силно неблагоприятни макроикономически условия. За България бяха приложени параметрите  от стрес тестовете през  2018 г., които включваха свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) в цялата еврозона с 2,4%, ценови шок при недвижимите имоти в размер на 17% и спад от 31% в цените на акциите. Както признава ЕЦБ, за повечето държави основните компоненти на макроикономическия сценарий за стрес теста през 2018 г. бяха по-тежки, отколкото за теста през 2016 г.

За сравнение през 2009 г. БВП на еврозоната намаля с 4.5%, а в България – с 3.6%.

Още едно сравнение – утежненият сценарий на стрес теста на БНБ от 2016 г. предвиждаше спад от 2.2% през 2016 г., 3.2% през 2017 г. и ръст от 0.8% през 2018 г. Той също така заложи по-малък спад на цените на имотите. Разликата между сценария на БНБ и ЕЦБ е, че през 2019 г. рисковете от обръщане на икономическия цикъл са по-големи.

Какво следва?

ЕЦБ промени подхода към стрес тестовете. Както и през 2016 г. резултатите не се приемат като изпит, а са база за процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) (виж тук)

По отношение на банките в еврозоната, които отчитат капиталов недостиг след стрес теста от 2018 г. ЕЦБ пише:
„Резултатите от качествено естество на стрес теста ще бъдат взети предвид при определянето на изискването по Стълб ІІ (P2R), особено по отношение на елемента „управление на риска“ в ПНПО.
Количествените резултати, а именно намалението на капитала при хипотетичния утежнен сценарий, служат като отправна точка при определянето на равнището на насоките за капитала по Стълб ІІ (P2G). При определянето на P2G ЕЦБ ще използва широк диапазон от данни. Една от референтните стойности ще бъде резултатът на банката след симулирания утежнен сценарий спрямо коефициент на капиталова адекватност 5,5% – или, в случая на глобални системно значими банки (Г-СЗБ), 5,5% плюс буфера за Г-СЗБ (не се отнася за българските банки – б.р.).
Този резултат ще бъде допълнително коригиран нагоре или надолу с отчитането на други фактори. Такива са специфичният рисков профил на отделната институция и нейната чувствителност към стрес сценариите, промените, настъпили междувременно в рисковия ѝ профил след крайната дата за целите на стрес теста (31 декември), и предприетите от нея мерки за редуциране на чувствителността към риск, например чрез продажба на активи. Така резултатите от стрес теста няма да бъдат включени механично в P2G.
Ето защо е невъзможно да се изчисли P2G за дадена институция, като се следва механичен подход и без познаване на тези допълнителни фактори.“

При стрес тестовете от 2014 г. ЕЦБ бе възприела по-категоричен подход (виж тук). Банките имаха две седмици да предложат капиталови планове, като им бе даден срок от девет месеца да ги изпълнят. Предприетите мерки между референтната дата и датата на обявяване на стрес теста като увеличение на капитала, неразпределяне на дивидент, конвертиране на облигации в акии, продажба на необслужвани кредити се вземат предвид.

Как ще се покрие капиталовият недостиг в българските банки?

Банките следва да отразят резултатите от прегледа на активите в отчетите си, а двете банки с капиталов недостиг да предприемат мерки за покриването му.

Решението за последващите мерки трябва да бъде одобрено от БНБ, която засега не предоставя повече информация въпроса, включително и за сроковете в които това трябва да стане.

Съдейки по практиката на гръцките и италианските банки, които формираха капиталов недостиг при предишната комплексна проверка, плановете за преструктуриране първо се стремят към увеличение на капитала. Италианската Монте Пасхи, която не успя до дистигне прага за капиталова адекватност през 2016 г., в крайна сметка прибягна до държавна помощ, след като усилията за пазарно решение не се оказаха достатъчни (виж тук).

ПИБ предлага (в прессъобщение) да се отчетат провизии, начислени през тази пролет в размер на 37 млн. евро (за което ЕЦБ е уведомена), както и да се вземе предвид печалбата преди провизии по междинния отчет към 30 юни (виж следващия абзац). За половината от отчетения капиталов недостиг (133 млн. евро) няма яснота как ще бъде покрит.

Печалбата за полугодието, която ПИБ предлага да се отчете като попълване на капиталовия недостиг (94 млн. лева без провизиите) е двойно по-голяма от същия период на миналата година и се формира до голяма степен от преоценката на терена в „Кремиковци“ или други терени, отчетени като инвестиционен имот, до справедлива стойност (73 млн. лева). По подобен начин в края на миналата година бе отчетен приход от продажба на активи в размер на близо 80 млн. лева.

Известна представа за това какво следва дава следния цитат от доклада на БНБ във връзка с ПКА и стрес тестовете от 2016 г:
„Въз основа на тези (надзорни – б.а.) оценки може да се изискват промени в капиталовите планове, включително и ограничения за разпределяне на дивиденти, или препоръки за формиране на допълнителни капиталови буфери. Прилагането на актуализираните капиталови планове ще започне от 1 януари 2017 г. (следващата година – б.р.), а в случаите, когато се стига до извод, че печалбите и ограниченията за разпределяне на дивиденти не са достатъчни за достигане в близка перспектива на препоръчаните капиталови буфери, допълнителните мерки ще се изискват в срок до 31 декември 2017 г. При необходимост ще се изискват и промени в бизнес моделите на банките.
В случаите, когато в резултат от ПКА се изискват конкретни действия за намаляване на рисково претеглените активи и изготвяне на капиталови планове, информация от засиления надзор по чл. 80а от ЗКИ ще се включва допълнително към резултатите от стрес теста в процеса на надзорен преглед и оценка при определянето на изискваните и препоръчвани действия.“

През 2016 г. ПИБ обяви готовност да увеличи капитала си до април 2017 г. и други мерки за покриване на капиталовия недостиг (виж тук). Това увеличение не бе направено, що се отнася до акционерния капитал. Собственият капитал на банката се увеличава от 842 млн. лева в края на 2016 г. до 910 млн. лева по междинния отчет към 30 юни 2019 г. Това увеличение идва от неразпределената печалба за първото полугодие на тази година.

Инвестбанк не е обявила конкретни мерки (виж тук) освен неразпределяне на дивидент, но печалбата й вероятно ще се окаже недостатъчна за целта. В капиталовия план, обявен след предишната проверка през 2016 г. (виж тук), тя обеща редица мерки като увеличение на капитала с 20 млн. лева до април 2017 г., намаляване на рисковите активи и др. В крайна сметка капиталът бе увеличен с 10 млн. лева през 2018 г.

Докато БНБ е надзорният орган, тя носи отговорност за прилагането на конкретните мерки. Но ЕЦБ ще отчете това при оценката си дали да установи тясно сътрудничество, от което всъщност зависи приемането на лева в механизма ERM2.

 

Допълнение: Вижте отговорите на БНБ тук