С избора на Борис Джонсън за премиер на Великобритания шансовете за твърд Брекзит или Брекзит без сделка нараснаха рязко, което самият той подкрепи в първото си изявление пред медиите.

Тъй като ЕС не е склонен да предоговаря споразумението, постигнато от Тереза Мей, особено в частта за ирландския предпазен механизъм, ще се наложи Джонсън да изведе Великобритания от ЕС без сделка на 31 октомври, Хелоуин. Без разбиране от Брюксел има малко шансове да се спре твърдият Брекзит и те зависят от парламента, в краен случай от провеждане на нови избори (вижте сценариите тук)

Разединено кралство

Първите дни от управлението на новия британски премиер са всичко друго, но не и обещаващи. Той се сблъска не само с неотстъпчивостта на ЕС и особено Ирландия, но и с неотстъпчивостта на лидерите на Шотландя, а вече и доскоро безпроблемния Уелс.

Първият телефонен разговор на Джонсън и ирландския лидер Лео Варадкар удари на камък след категоричното заявление на последния, че споразумението няма да бъде предоговорено. Британският премиер, който възприемайки стила на Доналд Тръмп, коментира, че е имал много добър разговор с ирландския си колега, настоява, че е възможно технологично решение като алтернатива на предпазния механизъм. Ирландският механизъм бе главна пречка пред споразумението, договорено от Мей. Варадкар отрича това, а Джонсън коментира, че ако не е възможен компромис, ще има Брекзит без сделка. (По-рано Варадкар намекна за възможно обединение на Ирландия.) Джонсън бе освиркан в Единбург, а срещата му с първия министър на Шотландия Никола Стърджън мина зле. Стържън, която настоява за нов референдум за отделяне от Великобритания, каза, че зад хитри обещания се крие опасно правителство. Първият министър на Уелс Марк Дракфорд, от своя страна, е заявил, че твърд Брекзит ще бъде катастрофа.

Това означава, че 31 октомври идва с рискове, които се измерват не само с ефектите върху търговията, финансовите пазари, предоставянето на услуги и инвестициите, но и с много по-мащабни последици. Великобритания тръгва по пътя на разпадналата се Югославия и накрая ще се сведе само до Англия, написа по този повод „Индипендънт”.

Капан

Стараейки се да се хареса на евроскептиците в своята партия Борис Джонсън, ненужно ограничи полето си за маневриране, коментира „The Economist”. Той изключи всякакви вариации на предпазни механизъм за Ирландия, което беше единственият начин да се запази Великобритания в митнически съюз с ЕС. Според списанието твърдият Брекзит предполага да се задействат аварийните плановете, които според изтекла информация включват поемане на директно управление в Северна Ирландия, предотвратяване на фалити и граждански безредици. Някои от членовете на правителството вече съобщиха, че са приведени в действие други мерки като укрепване на граничната инфраструктура и назнавачаване на допълнителни хора.

Повечето коментатори обаче подчертават склонността на Джонсън да прави изявления, които се харесват на публиката, без да има план как ще се справя с последиците.

Последици

Прогнозите за последиците от Брекзит без сделка силно варират. На 18 юли Службата за фискална отговорност (OBR) предупреди, че Брекзит без сделка ще вкара икономиката в рецесия. Тя актуализира прогнозата си от пролетта, добавяйки, че вероятността от твърд Брекзит носи бюджетен дефицит от 30 млрд. паунда през следващата фискална година, а дългът ще нарасне с 12% от БВП до 2023/4 година. В своя доклад за финансовата стабилност Банката на Англия посочи, че макар подготовката за Брекзит да е отбелязала напредък, налице е увеличена вероятност от напускане без споразумение и значително разтърсване на икономиката. По-конкретно, се споменава рискът, че половината от европейските компании, използващи британски банки, ще бъдат отрязани от обслужване след 31 октомври. (Лондон едностранно позволи на британски компании, които работят с европейски финансови институции, установени във Великобритания да продължат работа при специални правила, но Брюксел не отговори.) Консултантската компания Capital Economics обаче прогнозира миналата година, че рецесията в резултат на Брекзит ще бъде изгбегната.

Това предвиждат и брекзитерите, които дори смятат, че икономиката ще се съвземе, след като отпаднат ненужните брюкселски регулации.

Едно обяснение за разминаването в прогнозите е, че не е ясно каква търговска политика ще възприеме Обединеното кралство след 31 октомври. При положение, че няма да е част от митнически съюз с ЕС, то Великобритания ще стане индивидуален член на СТО. Тя ще може да налага мита за вноса от ЕС, така както ги налага например за внос от Китай. Те ще може да налага и нетарифни ограничения – например, разрешителни за внос на лекарства, собствени фитосанитарни изисквания и пр. Ще отпаднат европейските регулации в областта на енергетиката и финансовите пазари. Не е ясно дали ще бъдат спазени обещанията на правителството на Тереза Мей по отношение на правото на установяване на граждани от ЕС.

Други рискове са свързани с паричната и фискалната политика. Възможно е Джонсън до прибегне до фискални стимули. Новият британски премиер все още не е обявил икономическата си политика, но ако се придържа към обещанията на евроскептичното крило в своята партия той би следвало да заложи намаляване на данъци, свободни икономически зони, по-големи разходи за транспорт и здравеопазване и др. Изправена пред хаотичен Брекзит, стимулирането на британската икономика ще легне като отговорност на Английската централна банка, където впрочем предстои смяна на управителя. Това вече изнервя финансовите пазари, където паундът загуби 4.2% от стойността си този месец, достигайки 28-месечно дъно при 1.21 долара.

Както посочва бившият секретар на хазната Джим О’Нийл, Великобритания е изправена през комбинация на експанзионистична фискална политика и експанзионистична паричната политика, която се асоциира с италианската лира и латиноамериканските валути.