Референдумът във Великобритания е пълен с несигурност

Камерън и Туск

Две месеца преди гласуването за излизане на Великобритания от ЕС гласовете са разделени. Разединени са и лидерите на Консервативната партия, където един срещу друг се изправиха премиерът Дейвид Камерън и кметът на Лондон Борис Джонсън.

Докато жълтите медии на Острова опитаха да внушат, че кралицата се е изказала в подкрепа на Брекзит, управителят на Bank of England за пореден път се обяви за оставане в ЕС. Марк Карни предупреди, че ще има продължителен период на несигурност в икономическите перспективи, което може да натежи върху вътрешното потребление и износа. Предупреждение за последиците от Брекзит отправиха и финансовите министри от Г20, както финансовото министерство на Великобритания в обширен доклад, публикуван на 18 април.[textblock style=“1″]

В доклад, посветен на дългосрочните последици от напускане на ЕС, британското финансово министерство твърди, че Великобритания ще търпи негативи и при трите възможни сценария – членство в Европейското икономическо пространство (Норвегия), двустранни търговски споразумения (като Канада) или споделено членство в СТО (като Япония). В първия случай загубите ще бъдат между 3.4 и 4.3% от БВП до 2030 г., при втория вариант те достигат 7.8%, а при третия Великобритания ще пожертва до 9.5% от БВП.

[/textblock]

Според проучване на общественото мнение, проведено от агенция TNS между 12 и 14 април, 38% от британците биха подкрепили оставането на Великобритания в ЕС, 34% са за излизане, а 28% все още не са решили как ще гласуват на референдума през юни.

Предисторията

Великобритания, която изчака 16 години, за да се присъедини към ЕИО, имаше неравен път в Общността. Основният аргумент по време на референдума за присъединяване през 1975 г. бяха икономическите предимства на членството. През 1993 г. правителството на Джон Мейджър едва не падна от власт, когато много от депутатите на партията гласуваха срещу него за подписването на Маастрихтския договор, който разшири интеграцията в рамките на ЕС.

През 1999 г. обаче евроскептиците взеха реванш като оставиха Великобритания извън еврозоната. Темата застана в центъра на публичното внимание, когато след присъединяването на 10 източноевропейски страни през 2010 г. и след това на България, Румъния и Хърватия, вълна от имигранти се отправи към Великобритания, което предполагаемо постави под натиск социалните системи. За десет години, делът на гражданите на Англия и Уелс, които са родени в чужбина, се удвои.

В опит да отблъсне атаките на крайнодесните премиерът Дейвид Камерън обеща референдум за оставане в ЕС по време на предизборната си кампания през 2015 г. А за да го спечели, предоговори условията на Великобритания с ЕС.

Опонентите му заявиха, че отстъпките, който той получи от Брюксел, включително отмяна на някои социални придобивки на имигрантите от страни като България, не са достатъчни.

Референдумът

Референдумът от 23 юни сблъсква два страха – от миграцията и от неизвестността, пред която ще бъде изправена икономиката и финансовият сектор. ЕС е основен търговски партньор на Великобритания и много чуждестранни компании установяват дейността си в Лондон, защото това им позволява да продават на европейския пазар.

Евроскептиците твърдят, че Великобритания е велика сила и без ЕС, тя има постоянно място в Съвета за сигурност и възстановяването на пълен икономически суверенитет и освобождаването от бюрокрацията ще донесат дългосрочни ползи. Свръхрегулациите са основният аргумент срещу членството в ЕС, но както посочва Мартин Улф във Financial times, най-лошите регулации на Острова – тези за използването на земята, са национални, както и най-голямата държавна интервенция през последните години – увеличаването на минималната заплата.
Данни на ОИСР показват, че в сравнение с повечето останали страни в ЕС Великобритания има ниска регулативна тежест.регулации

За и против

„Файненшъл таймс“ разглежда три сценария:

  1. Възход

Основният аргумент на привържениците на Брекзит, е че намаляването на европейската бюрокрация ще помогне на британската икономика. За да може Великобритания да просперира извън ЕС трябва да са изпълнени следните условия. За да намали регулаторното бреме страната трябва да ремонтира наложените от Брюксел закони. Освен това трябва да възстанови контрола над границите и да въведе своя имиграционна политика, а за да предотврати разпадане на търговията с ЕС, на която Великобритания разчита, трябва да бъде договорени ново споразумение с ЕС, а също и със страни извън ЕС като САЩ, Китай, Япония и Австралия. През 2014 г. малко повече от 50% от търговията е с ЕС, а отношенията с други 60 страни се регулират от споразумения на ниво ЕС.

Лондон ще си спести 13 млрд. паунда годишно, на колкото се оценяват нетните трансфери към ЕС (като се изключат 7 млрд. паунда, които ЕС превежда на Великобритания).

Предоговарянето на търговските отношения ще бъде предизвикателство. Ако Великобритания иска да остане пълноправен член на единния пазар, тя трябва да приеме европейските регулации, включително за свободното движение на хора, без да участва в обсъждането на тези правила. Тя няма да може да въвежда по-големи дерегулации, отколкото е завареното положение.

  1. Разтърсване

Според този сценарий напускането на ЕС ще предизвика сътресения, но след това икономиката ще се приспоби и животът няма да е нито по-добър, нито по-лош, отколкото в ЕС. Според ФТ не са много икономистите, които подкрепят възгледа, че Великобритания може да се приспособи към живота извън ЕС, независимо от тесните търговски връзки. Те посочват Швейцария и Норвегия като пример, че е възможно да се просперира и без членство в ЕС, но признават, че ще има период на политически и бюрократични трусове. Лирата също ще се обезцени, а цените на активите ще се понижат.

  1. Бедствие

При този сценарий Великобритания ще проведе тежки преговори по условията за търговия с ЕС, а доверието в британската икономика ще намалее. Лондон вероятно ще си осигури по-хлабави отношения с ЕС, свободното движение на хора ще бъде отменено, но с цената на по-ограничен достъп до пазарите на стоки и услуги. Великобритания по-трудно ще подпише изгодни търговски договори с други страни. Чуждестранните инвестиции ще намалеят, но заедно с това и имигрантите. Според подкрепящите Брекзит, тъй като британският пазар е важен за износителите от ЕС, Лондон лесно ще подпише споразумение за свободна търговия.

Според FT, въпреки че краткосрочните и средносрочни рискове са ясни, Брекзит не се поддава лесно на анализ разходи-ползи. Но подкрепящите ЕС трябва да внимават с категоричните твърдения, тъй като търговията е само един двигател на растежа и просперитета, смята изданието.

Само едно е сигурно. Както и да гласуват британците, на 23 юни ще има силна паарна реакция. В момента на гласуването (на 23 юни) на референдума колебанията на основния фондов индекс могат да достигнат 6.5%, според анализ на Macro Risk Advisors.  А ако резултатът е Брекзит, ще последват години преговори за нови търговски споразумения, а вероятно и нови споразумения за имигрантите.

Трудната сделка на Великобритания с ЕС

Доналд Туск и Дейвид Камерън

Британският премиер Дейвид Камерън вече по-спокойно може да се захване с кампанията за оставане на Великобритания в ЕС на предстоящия през юни референдум за Brexit. Късно в петък след продължила два дни среща лидерите на страните от ЕС договориха споразумение по условията на Острова. Финалното споразумение е подкрепено единодушно от всички държави членки. Могат да си отдъхнат и работещите в лондонското Сити, които вероятно няма да се местят във Франкфурт. Не толкова добри са новините за тези, които смятат да се преместят във Великобритания, както и за българските емигранти в ЕС, чиито детски добавки ще бъдат орязани.

Но Камерън трябваше да направи компромиси и това дава аргументи на привържениците на Brexit, сред които е влиятелният министър на правосъдието Майкъл Гоув и вероятно други министри. Британският премиер твърди, че е осигурил специалния статут на Обединеното кралство, но критиците му сред консерваторите наричат това „чиста фантазия“.

Част от договореностите са декларативни или зависят от бъдещи изменения на Лисабонския договор, а най-непосредствено значение имат разпоредбите, отнасящи се до социалните плащания за емигрантите.

Основният компромис е , че Великобритания ще има правото да спира социалните плащания за имигранти в ЕС през седемгодишен период (т. нар. emergency brake). Дейвид Камерън трябваше да отстъпи от искането за 13 години. Този механизъм ще бъде използван от и от други страни при натоварване на социалните им системи.

Спирането на помощи ще засяга новопристигащите на територията на съответната държава работници, които имат ниски доходи (in-work benefits, което е вид данъчен кредит). Това ограничение е за срок от максимум 4 години в рамките на седемгодишния период, през който ще се прилага мярката.
Лондон ще започне да допуска социални плащания за работници постепенно.

Детските добавки на имигрантите, чиито деца не живеят на територията на приемащата страна (например, Великобритания), ще бъдат ограничени. Те ще бъдат индексирани според условията в държавата си на произход. Това ще се отнася само до новите искания за детски добавки. От 1 януари 2020 г. всички страни членки могат да разшират индексирането и към съществуващите детски добавки на работещите от ЕС.

Великобритания постигна изключване от принципа за „все по-задълбочена интеграция“ (ever closer union). Това ще бъде уредено в преамбюла на Лисабонския договор при следващата му промяна, но не сега.

Прилагането на мерките, включително за надзор или преструктуриране на финансови институции и пазари и макропруденциалните отговорности ще се извършва с оглед запазване на финансовата стабилност в страна-членка, чиято валута не е еврото, пише в документа. По тези текстове Франция води дълга битка, за да постигне разпростиране на правилата за финансова стабилност върху Великобритания. Ситито запазва статута си на финансов център и британските данъкоплатци няма да плащат за спасяването на страни в еврозоната. Британският бизнес няма да бъде изправен пред дискриминация заради това, че страната не е в еврозоната.

Освен това 55% от страните чрез парламентите си може да поискат от Съвета на министрите да спре разглеждането на европейско проектозаконодателство, с което те не са съгласни. На практика това ще бъде трудно приложимо