Земята е най-добрата инвестиция за 2014 г.

Земеделие

Най-високата цена на нивите през миналата година е постигната в Каварна, показват данни на НОИ, според които е налице значително поскъпване на земята.

Това я поставя на първо място като вид инвестиция през 2014 г., показва обобщението на economix.bg. Доходът от инвестиция в земя изпреварва дори печалбата от покупка на долари – една доста спекулативна операция. Само някои отделни договорни фондове имат по-висока доходност за миналата година, но няма осреднени данни за този пазар.

инвестиции 2014Покупката на дялове от доброволни пенсионни фондове, инвестициите в имоти или в акции като цяло носят по-нисък доход. В същото време дружествата, инвестиращи в имоти – т. нар. АДСИЦ постигнаха среден ръст от 11.4%, измерено чрез индекса на БФБ BGREIT (почти същият резултат бе постигнат и през 2013 г.).

През 2014 г. средната цена на един декар земеделска земя достига 684 лв., което е с 15.2% повече в сравнение с 2013 година. Спрямо предходната година през 2014 г. най-голямо е увеличението на цената на лозята – с 41.4%. Увеличението на цената на нивите е с 14.0%, на овощните насаждения – с 1.6%, и на постоянно затревените площи – с 24.2%.

През 2014 г. най-висока e цената на земеделската земя в Североизточния район – 957 лв. на декар. Най-голямо увеличение на цената на един декар земеделска земя спрямо предходната година е установено в Югозападния район – с 33.9%, и в Южния централен – с 32.8%.

Най-скъпите ниви са продадени в Каварна – 1566 лв. за декар, като само с няколко лева по-евтино са вървели земите в Генерал Тошево и Шабла. Земите в Силистра и Тутракан също вървят скъпо. Изненадващо високи цени – 1010 лв. на декар средно, са отчетени в Криводол, при това за много декари.

Най-активна е била търговията в района на община Първомай, където са пласирани над 63 хиляди декара – повече отколкото в целия Северен централен район. Доста сделки е имало още в общините Карнобат и софийската община Мирково, където са прехвърлени 27 хил. декара на средна цена 100 лева.

Най-скъпите овощни градини са в Лясковец (1100 лв. за декар), а най-скъпите лозя в Карнобат – 725 лева.

През 2014 г. средната цена на рентата на един декар наета/арендувана земеделска земя достига 41 лв., което е със 7.9% повече спрямо 2013 година. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението на рентата за овощните насаждения – с 16.7%, и на нивите – с 10.3%. Въпреки че цената на лозята расте, при рентата има понижение – с 29.4%

Дефицитът на земя в градовете спъва растежа

земя

Земята не трябва да се смята за рядък ресурс. Всички жители на САЩ може да се разселят на територия на Таксас, а в Русия средната плътност на населението е по-малко от 9 човека на кв. метър. Стойността на земята спрямо БВП през последните 300 години постоянно намалява. Но въпреки че няма общ недостиг на земя, в големите градове наблюдаваме възвращане на значимостта на този ресурс и така парадоксално тази значимост се превръща в спирачка за икономиката, пише Economist.

Засилването на ролята и стойността на земята се дължи на два фактора. Първият е информационниятт бум, който доведе до процъфтяване на местата, където се раждат новите идеи. Според изследоване на Едуард Глейзър и Матю Ресегер от Харвард има тясна връзка между гъстотата на населението на един глад и производителността на труда. В клъстърите се увеличават и кариерните възможности, и икономическият потенциал, растат и заплатите. В резултат на такива места земята поскъпва. Вторият фактор е регулирането на използването на земята – ограничения за височината на сградите, забрани за застрояване на един или друг участък. Според оценка на учени от Лондонското училище по икономика регулирането е повишило цената на офисите в Лондонския Уест-Енд с 800%, в Сити – с 450%, а в Милано и Париж – с 300 на сто.

Economist посочва няколко аспекта на негативното влияние на значимостта на градските терени.

Първо, колкото по-скъпа е земята, толкова по-голямо е натоварването на средната класа, включително на тези, които плащат наеми.

Второ, стремителният ръст на значимостта на земята в развиващите се страни с неефективно регулиране пречи на икономиките: сложните процедури за получаване на строителни разрешнеия, контролът върху наемите и арендата, ограниченията в използване на земята пречат на развитието.

Трето, за да се увеличи производителността на труда, икономиката трябва да премества хора и ресурси от по-неефективни към по-ефективни сектори. Затова когато висококвалифицираните работници се събират във високопроизводителни клъстери, където обменят знания и идеи, това е добре за икономиката. Но високото търсене води до ръст на цените. Това задейства обратният процес – много специалисти се съгласяват на по-ниска цаплата, но на места, където цената на жилищата е по-адекватна. Икономисти от Чикагския и Калифорнийския университет пресметнаха колко струва това. Според тях през 2009 г. БВП на САЩ би могъл да бъде с 13.5% повече отколкото е отчетено в действителност. Тоест загубите за икономиката са били 2 трилиона долара. Изследването още не е публикувано.

Дефицитът на земя в градовете е по-скоро изкуствен проблем, но това не го прави по-лесен, обобщава британското списание. Но, макар че може отделните хора или компании да пострадат, ефективното регулиране на поземления въпрос (чрез смекчаване на строителните ограничения и повишаване на поземления данък) ще помогне на икономиката.