Бизнес тема: Има ли живот преди фалита?

Съдия

Стоимен Чакалов, Адвокат

Малко преди настъпването на хипарския празник July Morning, в екзотиката на българския правен мир ще започнат да се прилагат разпоредбите на така нареченото „Стабилизационно производство“. Същите бяха обнародвани в края на миналата година (30.12.2016 г.), но влизането им в сила бе отложено за срок от 6 (шест месеца). Съвременният аналог на действалия някога у нас предпазен конкордат е разработен по европейски модел и поне на теория би следвало да доведе до намаляване на милиардната междуфирмена задлъжнялост. Въпросът дали изцяло новото производство може да промени бизнес (а и правната) култура на длъжниците у нас и да ги стимулира към доброволно уреждане на отношенията с кредиторите си остава уравнение с много неизвестни.

От първоначалния анализ на текстовете на новата Част пета от Търговския закон се налага изводът, че стабилизационното производство се явява своеобразен законодателен хибрид. Гласуваните без много обсъждане от Нарадното събрание текстове представляват микс от законодателната уредба относно началната фаза на производството по несъстоятелност и предвидената възможност за оздравяване предприятието на длъжника, въпреки изпадането му в неплатежоспособност.

Занапред последният (а на хартия – и кредиторите му) ще получат още една възможност да докажат, че съществува живот и преди фактическия фалит, когато обикновено длъжникът се е освободил от атрактивните си активи. За чакащите в изготвения от синдика списък обикновено не остава нищо – дори и след евентуално успешно провеждане на отменителни искове.

Сега шансът за „добороволно“ уреждане на задълженията се изнася в момент, когато събираемостта не е безвъзвратно закъсняла. Тънката разделителна линия между двете производства е дали един търговец е в неплатежоспособност или в „непосредствена опасност“ от настъпването й. Именно при последната хипотеза е допустимо да се инициира производство по стабилизация. Според даденото от законодателя определение – „непосредствена опасност“ е налице, когато търговецът с оглед на предстоящи през следващите 6 (шест) месеца падежи, ще се окаже в невъзможност да изпълни свои изискуеми парични задължения. Тоест за разлика от несъстоятелността, при която действат няколко презумпции и се изследват коефициенти за ликвидност и финансова автономия, началото на „конкордата“ е обвързано с бъдещо (не)сигурно събитие. Последното, без съмнение, ще доведе до разнородна съдебна практика на окръжните съдилища, а вероятно и до тълкувателната намеса на ВКС.

Освен че производството по стабилизация е мислимо, когато длъжникът все още демонстрира виталност, друга съществена разлика с несъстоятелността е, че стабилизацията може да се поиска единствено от него, но не и от кредитор. Изискванията, на които следва да отговаря молбата, са многобройни и налагат съдействие от адвокат и финансови консултанти. Част от необходимите приложения включват списък на всички кредитори и длъжници на търговеца, финансов отчет към месеца, предхождащ този преди подаване на молбата, годишен финансов отчет, опис на активите и пасивите и др. Разбира се, съществен момент е и представянето на подробен план за уреждане на задълженията. Съдържанието му е „копирано“ от това на оздравителния план в производството по несъстоятелност.

Има и някои съществени разлики, които от гледна точка на родната бизнес действителност обричат стабилизационното производство да си остане само добро пожелание. Така например, в случай че планът предвижда частично опрощаване на задълженията на търговеца, то удовлетворяването на всеки кредитор следва да е в размер не по-малко от 50 на сто от вземането. За разлика от оздравителното производство, където степента на удовлетворяване на вземанията на кредиторите следва да е еднаква, но за всеки отделен клас.

Още по-сложно стои въпросът с евентуалното преобразуване вземанията на обезпечените кредитори. За тях планът следва да предвижда удовлетворяване в размер на пазарната стойност на учредените им обезпечения и не по-малко от 50 на сто. Остава въпросът за свободата на договаряне и поемането на риска и от самия обезпечен кредитор. Изключение от тези „рестрикции“ е предвидено само за кредиторите, които са свързани с длъжника лица.

Макар и да не е записано изрично, при разсрочването или отсрочването на публични вземания приложение следва да намерят и ограниченията на ДОПК. Следователно, всяко едно производство по стабилизация става заложник на интересите на фиска и държавата. А практиката сочи, че почти няма изпълнително дело при ЧСИ, по което държавата да не е присъединен взискател.

Освен минимално допустимия размер, под който не могат да се редуцират вземанията на кредиторите, сравнително кратък е и максималният срок за разсрочване на задълженията – три години. Същият може и да е достатъчен за погасяването на малки суми, но не и за задължения в по-големи размери, каквито обикновено са вземанията на банки, финансови институции и др.

В случай че търговецът все пак успее да се вмести в тази тясна законодателна матрица в предложения от него план, следва допускането му от съда и гласуването от кредиторите. Всичко това трябва да приключи в рамките на 4 месеца, в които длъжникът ще продължава дейността си под зоркия поглед на „доверено лице“ (на практика временен синдик).

На този етап от производството, законодателят отново е прибегнал да миксиране на разпоредбите от ТЗ относно изготвянето на списъка с кредиторите на длъжника и класовете, в които те гласуват плана пред съда. Водеща роля в изготвянето на окончателния списък с кредиторите се пада именно на така нареченото доверено лице, което следва да бъде юрист (не и икономист) от списъка на синдиците, воден от Министерство на правосъдието.

Изрично е предвидено, че приетият от кредиторите и утвърден с решение на съда план по стабилизация е задължителен за търговеца и за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за утвърждаване на плана. Включително за онези, които не са взели участие в производството или са гласували „против“.

Планът не поражда действие обаче за кредитор, който не е включен в списъка и за тези, чиито вземания възникнат след датата на решението на съда за откриване производството по стабилизация. Всичко това може да доведе до изостряне апетитите на отделните кредитори. Една от най-важните последици от откриването на производството по несъстоятелност е спирането на всички изпълнителни дела, както и тези по ЗОЗ срещу имуществото на търговеца. Недопустимо е също така образуването на нови и вписването на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. Няма изрично уточнение обаче, че това се отнася само до кредиторите с преобразувани вземания, съгласно плана, както е логично да бъде. Неясно е какво се случва с вземанията на кредиторите, за които по една или друга причина планът няма действие или изискуемостта им настъпи след началото на производството?

От друга страна, кредитор който не получи пълно или частично изпълнение, съгласно предвиденото в плана, може да поиска издаване на изпълнителен лист. В този случай действието на плана по отношение на този кредитор отпада с обратно действие и последният може да събере вземането си по предвидения в ГПК ред. Тоест няма пречки в даден момент един от кредиторите да осребри жизненоважни за длъжника активи, необходими му за продължаване на дейността и погасяването задълженията към останалите кредитори.

Това са само част от законодателните въпросителни, които навеждат на мисълта, че отговорът на въпроса съществува ли живот преди фалита е по-скоро…. отрицателен.

За тези, които търсят повече информация по темата, Economix.bg организира семинар за промените в Търговския закон и ЗОЗ  на 23 март, от 10 часа. Таксата за участие е 98 лева.

Новите протоколи по ДДС най-рано през февруари

данъци

Новите правила, уреждащи пропорционалното приспадане на данъчен кредит (във връзка с Данък Уикенд) и последващите корекции ще влязат в сила на практика през февруари, когато се очаква да бъде утвърден и правилникът по Закона за ДДС. Подробните промени, голяма част от които са свързани с корекции при лично ползване на активи, вече са представени за обществено обсъждане от МФ.

Припомняме, че основната новост в закона бе пропорционалният данъчен кредит, който е уреден в новите чл. 71а и 71б. Досега имахме пълен и частичен данъчен кредит, като вторият случай се отнасяше до приспадане на тази част от начисления данък, която съответства на частта на използване на актива за извършване на облагаеми, а не освободени доставки. При пропорционалния данъчен кредит се гледа дела на на личното ползване на актива и дела на ползването му за служебни цели (независима икономическа дейност).

При придобиването на актива ДДС се приспада пропорционално на степента на използването на актива за независима икономическа дейност. Пропорцията зависи от дела на очакваното използване за независима икономическа дейност спрямо общото ползване на актива.

Важи и за дълготрайни активи, при които стойността при придобиване, производство или внос е равна на или по-голяма от 5000 лв. За по-евтини активи (мобилни телефони се прилага чл. 73б, според който лицето може да избере пропорционално приспадане.

Регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит по реда на чл. 73 за така определения данък за приспадане.

Ако пропорцията се промени, се прави корекция на пропорционалния данъчен кредит веднъж годишно по формули, разписани в чл. 79а и чл. 79б. Тези корекции вече се отнасят за стоки и недвижими имоти, които биха били дълготрайни активи, респективно за получени услуги, които биха дълготрайни активи.

Променя се и самият чл. 79, който се отнася до корекциите при брак и унищожаване на активите, както и корекциите на ползван данъчен кредит, когато активът, за който е приспаднат изцяло, частично или пропорционално ДДС, се продаде. Формулите за корекции при брак и последваща продажба са разписани в ал. 3 на чл. 79; а в чл. 79, ал. 5 е уредено, че регистрирано лице, което е ползвало частичен и пропорционален данъчен, включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79а или  чл. 79б (за личното ползване) за активи, които са или биха били дълготрайни активи и извърши облагаема доставка на стоката или услугата, има право да приспадне неползвания при придобиването данъчен кредит.

Вторият вариант е когато лицето не може да прецени каква част ще използва. Тогава то приспада целият данъчен кредит и начислява ДДС върху личното ползване по чл. 9, ал. 3, т. 1 като издава протокол по чл. 117, ал. 1, т. 3. Тази алинея урежда още безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди, както и безвъзмездното извършване на услуга по ремонт на нает актив.

Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, като се отчита изхабяването, а ако не може да се установи сумата на преките разходи и при сделки между свързани лица, данъчната основа е пазарната цена.

Във връзка с това новият проектоправилник за ЗДДС внася следните пояснения:

Предлага се следната дефиниция за критерия за определяне на пропорцията по отношение на недвижимите имоти и други стоки, които биха били дълготрайни активи (над 5000 лв.):

„Критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка за определяне на пропорцията по чл. 71а, ал. 4 от закона, е всеки разумен времеви или количествен критерий, или комбинация от двата, който реално отчита степента на използване за независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока, по отношение на която ще се прилага”. Това вероятно означава, че данъкът може да се определя и само на база дни от седмицата, но текстът е неясен.

Регламентиран е начинът на отразяване в дневника за покупките на стойностите на данъчната основа и ДДС по получените данъчни документи при приспадане на данъчен кредит пропорционално на степента на използване на стоки, в т.ч. недвижими имоти, за независимата икономическа дейност.

В сериозно доработения чл. 66 от правилника се допълва информацията, която се съдържа в различките видове протоколи в различните хипотези на корекция на данъчен кредит:

– при разваляне на доставка (чл. 78, ал. 4 и 5 от закона);

– при унищожаване, установяване на липси или бракуване на стока чл. 79, ал. 1);

– при осъществяване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако преди това е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност (чл. 79, ал. 2);

– при осъществяване на последваща облагаема доставка на стока или услуга с характер на дълготраен актив, за която преди това не е приспаднат данъчен кредит или е приспаднат частичен или пропорционален данъчен кредит (чл. 79, ал. 5);

– при извършване на годишни корекции на ползван данъчен кредит за всяка от годините, следващи годината на упражняване на право на данъчен кредит, през която настъпи изменение в използването на съответната стока, в т.ч. недвижим имот, или услуга с характер на дълготраен актив (вече коментирания чл. 79а и б).

Новото при корекциите за брак и последваща доставка (ал. 3) е, че в протокола ще се посочва и пропорция на използването на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото ползване,  както и коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит, когато е необходим.

Протоколът по ал. 5 ще съдържа изрично и неползвания данъчен кредит.

Най-сложни са корекциите по чл. 79а и б, свързани с личното ползване, като за тях освен досегашната информация в протоколите, ще се посочват:

– пропорция на личното/служебно ползване за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит за нея, когато е необходима за изчисляване на корекцията;

– пропорция на личното/служебно ползване за за годината на настъпване на изменението в използването на стоката до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок (за имоти);

–  коефициент по чл. 73 от закона за годината, през която е упражнено право на данъчен кредит (Ко), когато е необходим за изчисляване на корекцията;

–  коефициент по чл. 73 от закона (Кх) за годината на настъпване на изменението до изтичане на 5-годишния срок, съответно 20-годишния срок, съгласно чл. 79а, ал. 3 от закона;

– размера на увеличението/намалението на размера на данъчния кредит.

Предлага се формула за изчисляване на размера на данъка с право на данъчен кредит в случаите на извършване на облагаема доставка на стока или услуга с характер на дълготраен актив, за която при придобиване, производство или внос на стоката, включително при придобиване и изграждане на недвижим имот, или при получаване на услугата не е приспаднат данъчен кредит, но впоследствие са извършвани годишни корекции на ползвания данъчен кредит съгласно изменението в използването на стоката или услугата.

За целите на корекциите на ползван данъчен кредит в различните хипотези е предложено пояснение в кои случаи коефициентът, определящ размера на частичния данъчен кредит, и пропорцията, отразяваща степента на използване на съответната стока за независима икономическа дейност спрямо общото й използване, са 1 или 0. Тук има известна промяна спрямо текстовете в закона*

При извършване в рамките на един и същ данъчен период на корекции на ползван данъчен кредит за различни стоки и услуги (по еднакво основание) се дава възможност да се издава общ протокол, ако при поискване фирмите могат да представят цялата информация за тези корекции на хартиен носител или в електронна форма.

Много от промените засягат подобрения на активи (например, ремонт на жилище, което се ползва и за лични цели – като тук има различни хипотези: да е упражнено право на пропорционален данъчен кредит за актива или да е приспаднат данък само за ремонта, данъчен кредит да е приспаднат само за ремонта и да се начислява данък с протокол и пр.)

За подобренията важат разпоредбите на закона за дълготрайния актив като при необходимост от начисляване на ДДС или корекция се прилагат сроковете, приложими за дълготрайния актив, считано от началото на данъчния период, за който е упражнено право на данъчен кредит за подобрението.

Ако при придобиването (получаването на услуга) не е приспаднат данъчен кредит, но за направено подобрение е приспаднат данъчен кредит (изцяло, частично или пропорционално) последващата доставка на такава стока или услуга е облагаема. Облагаема доставка имаме и ако за ремонта не е приспаднат данъчен кредит, но впоследствие са извършвани годишни корекции на ползван данъчен кредит.

По същия начин, ако са придобиване на актив не е приспаднат данъчен кредит, но е приспаднат за подобрение, имаме безвъзмъзмездна доставка, приравнена на възмездна, за която данъкът се начислява с протокол, както стана дума. В този случай при определяне на данъчната основа на възмездната доставка ще се взима в предвид само данъчната основа на направеното подобрение.

Срокът на обществено обсъждане е 18 януари, сряда, а промените ще влязат в силата от датата на публикуване. Като се има предвид, че правилникът вероятно трябва да бъде одобрен от служебното правителство, това може да е след 1 февруари.

––––-

*1. Кх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит (независимо от коефициента по чл. 73 от закона за съответната година);
2. Кх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит (независимо от коефициента по чл. 73 от закона за съответната година);
3. К0 е 1, ако при придобиване на стоката или получаване на услугата регистрираното лице изцяло е приспаднало данъчен кредит, тъй като е възнамерявало да я използва в рамките на независимата си икономическа дейност само за доставки, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит (независимо от коефициента по чл. 73 от закона за съответната година);
4. К0 не може да бъде 0 (независимо от коефициента по чл. 73 от закона за съответната година);
5. ПрНИДх е 1, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата за независима икономическа дейност;
6. ПрНИДх е 0, ако през съответната година регистрираното лице използва стоката или услугата само за цели, различни от неговата независимата икономическа дейност;
7. ПрНИД0 не може да бъде 0 или 1.