Цените на зеления ток може да бъдат намалени

крушка

Комисията за енергийно регулиране трябва да преразгледа цените на ВЕИ, предвижда проект за промени в Закона за енергетиката и закона за ВЕИ, внесен от Делян Добрев и други депутати в парламента. С него се въвеждат обявените миналата седмица мерки, по-голямата част от които изискват законодателни промени. Междувременно на среща при премиера работодателите, синдикатите и представители на правителството договориха механизъм на държавна помощ, при което токът за големия бизнес ще поскъпне доста по-малко.

Определянето на индивидуални цени не бе анонсирано тогава. То дава възможност за сериозна промяна на условията за ВЕИ, като отговорността за това ще падне върху незавасимата КЕВР. Тя ще бъде длъжна да намали цените на фотоволтаичните и вятърни централи, при които одитите на АДФИ са открили съществено превишение (с над 5%) на инвестиционните разходи.

Проектът предвижда по преференциални цени да се изкупуват само количества ток, които съответстват на наложената норма на възвращаемост със съответните решения на ДКЕВР за определяне на преференциални цени за ВЕИ. Тези цени се определяха групово и зависиха от периода на присъединяване на съответната централа, а както economix.bg писа, решенията са натъкмявани и в тях дори има явна грешка. Така или иначе сега се разчита така да се определи по-ниско количество, подлежащо на изкупуване (според тази норма). Количествата над този праг ще се изкупуват по цена за излишък на балансиращия пазар, която е примерно 6 лв. за мегаватчас на фона на 119 лв. мегаватчас цена на обществения доставчик, по която се изкупуваше излишъкът досега.
Освен това се променя самата идея за групови преференциални цени. Според сегашния закон тези цени не се променят за целия срок на договора, тоест, който се е присъединил през 2012 г. , има лукса да продава скъп ток 20 години. Според вносителите не се отчитат действителните разходи за изграждане на фотоволтаичните и вятърни централи, които може да са по-малки от признатите. Затова се дава право на КЕВР да анализира информацията от одитите на ВЕИ и да определя индивидуални цени за съответния производител. Производителите ще възстановяват допълнтителните приходи, получени от прилаганите преференциални цени за периода до определяне на индивидуална цена.
До 31 юли КЕВР трябва да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията.

Шест сдружения на производители на зелена енергия вече се обявиха срещу промените, като припомниха препоръаката на ЕК към властите „да избягват необявени или влизащи в сила със задна дата промени в схемите за подпомагане. Трябва да се вземат предвид законните очаквания на инвеститорите за възвръщаемост от направените вложения.“

[textblock style=“1″]Прогнозата на КЕВР е, че за година от тази вноска във фонда ще постъпят общо 211 млн. лв. От тях 128 млн. лв. се падат на държавните енергийни фирми.  АЕЦ „Козлодуй“ ще внесе 40 млн. лв., а малко над 25 млн. лв. ще дойдат от ТЕЦ „Марица-изток 2″. Останалите 63 млн. лв. ще са за сметка на НЕК, като от тях 52 млн. лв. са вноската на двете американски централи – ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3″. Още 11-12 млн. лв. НЕК ще внесе като производител на ток от собствените си ВЕЦ.[/textblock]С проекта се създава новият фонд „Сигурност на електроенергийната система”, чиято цел е да покрива тарифния дефицит на НЕК. За целта се въвежда нова такса – 5% върху ежемесечните приходи от продадена ел. енергия без ДДС. Вноските ще се правят от производителите на ток, но няма легално определение, така че може да предполагаме, че това са всички, включително заводските централи. Фондът ще се управлява от доста голям (7-членен) УС, като ще е част от консолидирания, но не от държавния бюджет.

С допълнение чл. 100 от Закона за енергетиката се предвижда при недостиг на еленергия, закупена по реда на чл. 93а от ЗЕ НЕК да осигури количеството. В момента общественият доставчик може само да продава по свободни цени на енергия.

Промените засягат и компенсирането на невъзстановяваемите разходи и разходите за задължения към обществето, като в механизма се включат ЕСО и операторите на ЕРП. Разходите, които трябва да бъдат компенсирани са тези по чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, произтичащи от наложени задължения към обществото. Тези разходи следва да бъдат възстановявани чрез регулирана цена, която се заплаща от всички крайни клиенти. ЕСО и ЕРП са такива, доколкото купуват енергия за технологични разходи.

Друга мярка, договорена на 3 юли, за която не е необходима законодателна промяна, е намаляването на административните разходи на държавните дружества. Още през миналата седмица е издадена заповед на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, според която Българският Енергиен Холдинг, като принципал на държавните енергийни дружества, се задължава да предприеме действия за намаляване на тези разходи с минимум 10% за следващите 3 години, съобщиха от Министерството на енергетиката.
Това не означава съкращаване на персонал и заплати, а редуциране на средствата, свързани с командировки, горива, поддръжка на автомобили, консултантски услуги, абонаменти и др. Според данните от предварителните разчети, само до края на тази година ще бъдат спестени 20 млн. лв.

Днес беше обявен и новият пакет от мерки за смекчаване на планираното поскъпване на тока. Той включва налагане на такса „задължения към обществото“ и за износа, а големият бизнес ще получи по-големи компенсации.

До 10 гигаватчаса е 50 процента облекчението, до 20 става 60%, от 20 до 30 гигаватчаса – 70%, над 30 облекчението е 80%, така че общата сума на облекченията няма да надвиши тези, които предварително са зададени в модела, обясни Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, цитиран от БНР. Той уточни, че таксата „задължение към обществото“ следва да се увеличи само с 1,16 лева до 20,09 лева, а не както беше предвидено първоначално – над 40 лева.

Текстът за промяна в Закона за енергетиката по отношение на таксата „задължение към обществото“ гласи, че КЕВР ще преценява дали и кога такава да формират износителите, които на практика са държавните АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-2“.
От КНСБ изразиха опасения, че това може да засегне заетите в двете дружества.