Дефицитът, който се формира в енергетиката на България поради непокрити с цените разходи за изкупуване на енергия от ВЕИ и дългосрочни договори е 1.5% от БВП. Само Испания и Португалия имат по-големи дефицити. Това констатира анализ на Главната дирекция по икономически и финансови въпроси на Европейската комисия за това в кои страни съществуват дефицити в тарифите на електрическата енергия.
Общо 11 европейски страни имат тарифни дефицити. До 2012 година делът на ВЕИ в България е бил под 5 на сто, след което се е увеличил рязко, като страната предсрочно е изпълнила европейските цели за дял от 20% в енергийния микс.

България е сред петте страни в ЕС – заедно с Латвия, Унгария, Малта и Румъния, в които има потенциални тарифни дефицити, предизвикани от финансовите резултати на регулираните компании. Според доклада, трите най-големи ЕРП в България дължат 347.6 млн. лева на държавната НЕК поради разходите за изкупуване на енергия от ВЕИ и когенерациите след 2010 г.
Това в комбинация с дългосрочните договори за изкупуване на енергията и забавената либерализация на пазара на електрическа енергия създава проблема.
Инвестициите във вятърни и соларни инсталации през 2012/2013 година в България се оценяват на 4 млрд. евро, което трябва да се компенсира с такси върху цените на електроенергията. Докладът цитира изследване на Световната банка, според което цените на енергията не са достатъчни, за да покрият разходите за производство и изкупуване на електроенергия.

По този начин българското правителство не е дало на енергоснабдяващите компании правото да възстановяват съответните разходи. „Ситуацията се усложнява поради липсата на счетоводни стандарти за регулираните енергийни компании, липса на сравнителен анализ на разходите, както и от изкривяването на пазара, например поради кръстосано субсидиране и споразумения за изкупуване на електроенергия“, се казва в доклада на ЕК.
В доклада се казва, че дефицитът е натрупан в енергийната система, особено в дистрибуторски компании с чуждестранна собственост (които събират приходите от потребителите на енергия) и в НЕК. Към края на 2013 година държавната компания има задължения от 2,3 млрд. лева (3% от БВП на страната), една трета от които – към енергийни компании, посочват авторите на анализа.

Други мерки (освен повишаване на тарифите) за намаляване на дефицита в системата включваха въвеждането на тарифи за достъп до мрежата за производителите на енергия от възобновяеми източници, както и забрана на достъп до енергийната система за част от присъединените ВЕИ. В доклада се отбелязва, че тези мерки са били оспорени от инвеститорите във ВЕИ и някои международни финансови институции, които твърдяха, че са нарушаване на закона.
През декември 2013 г., парламентът на България наложи такса 20 на сто върху приходи от вятърна и слънчева енергия инсталации. Тази мярка бе отменена от Конституционния съд като дискриминационна.