Откъде се взе шоковото поскъпване на газа

природен газ

Природният газ поскъпва с 29,64% през второто тримесечие, което представителите на индустрията нарекоха шоково повишение. Това ще доведе до ръст на цените на електроенергията и особено на парното.

Според Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената на газа остава по-ниска в сравнение с цената в началото на 2016 г., когато тя беше в размер на 405,56 лв./1000 nm3. А за периода 2013-2016 г. цената на природния газ е намаляла с 452 лв., т.е. повече от 2,5 пъти, изтъква регулаторът.

Принос за резкия скок има и фактът, че комисията задържа цените през зимата, въпреки започналото вече поскъпване на петрола и увеличението на входната цена на „Булгаргаз“.

Повишението щеше да бъде значително по-малко, ако още от 1 януари 2017 г. КЕВР беше одобрила заявеното от компанията поскъпване с 13.53%, вместо с 5 на сто, твърдят от обществения доставчик. Това позволи да не се вдига цената на парното през отоплителния сезон, но е донесло над 35 млн. лева загуба на „Булгаргаз“ за първите три месеца на 2017 г.

Но защо газът поскъпва въпреки заявленията за намаляване на цената му в резултат на антимонолното дело, което води Европейската комисия?
Накратко – защото това дело още не е приключило и в момента тече срокът, в който България да представи исканията си, в това число за корекция на формулата, по която се изчислява цената на суровината.

газ
Цени на петрола Брент, и на природен газ във Великобритания, САЩ, Европа (износна цена на Газпром и цена за Германия)

Причината за сегашното повишение, обосновават се от „Булгаргаз”, е поскъпване на цените на алтернативните горива на международните пазари през последните 9 месеца и по-високия курс на американския долар. В същото време фактът, че експортната цена на „Газпром“ реагира със закъснение на цените на петрола (червената линия на графиката), предпоставя запазване на натиска върху цените и през следващото тримесечие.

Сега експертите на КЕВР са приели почти изцяло предложението на „Булгаргаз“ ЕАД като са направили малка корекция заради цените за пренос на природен газ през територията на Румъния. Така цената на природния газ от 1.04.2017 г. да бъде 363,26 лв./1000 куб. м., като към нея се добавя цената за пренос през газопреносната мрежа в размер на 19.73 лв./1000 куб. м. Клиентите, присъединени към мрежа ниско налягане, собственост на „Булгартрансгаз” ЕАД, освен това заплащат и цена в размер на 7.72 лв./1000 nm3 (без акциз и ДДС).
Към изчислената цена за ІІ-ро тримесечие на 2017 г., за първи път се включва и компонента в размер на 18.52 лв./1000 nm3. за онези клиенти на „Булгаргаз“ ЕАД, които не са спазили срока за заявяване на количества природен газ за покупка. С тази компонента предлаганата от Комисията цена на природния газ за тези крайни снабдители е в размер на 381.78 лв. /1000 nm3 или 41.03 лв./MWh.
Членът на КЕВР Александър Йорданов разясни, че по силата на действащия договор между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газпром Експорт“ цените за доставка на природен газ се променят на всяко тримесечие по заложена формула. Това изискване не дава възможност енергийният регулатор да отложи решението си за цената до произнасянето на Европейската комисия по казуса с доминиращата позиция на „Газпром“.
Председателят на КЕВР доц. Иван Иванов обясни, че регулаторът проверява единствено дали заявлението на обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД отговаря на Наредба № 2 за определяне цените на природния газ и на договора за доставка между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газпром Експорт“. Единствената възможност КЕВР да не се съобрази с искането е ако то противоречи на тези два документа или дружеството има надвзет приход, което в случая не е така. Иванов припомни, че в продължение на последните близо 2 години природният газ е поевтинял с 61%, но според официални статистики на НСИ това голямо поевтиняване не се е отразило в цените на нито една стока. Това беше потвърдено и от изпълнителния директор на „Булгаргаз“ Стоян Янчев, който посочи, че от 2013 г. до 2016 г. цената на природния газ е намаляла с 452 лв., което е 2,5 пъти понижение.
В сегашния договор с „Газпром Експорт“ съществува методология за изчисление на цената на природния газ, която отчита движението на цената на петрола на световните пазари и промените в курса на долара. КЕВР ще излезе с предложение Европейската комисия, в рамките на ангажимeнтите на „Газпром“ по антимонополното дело, да заложи срок, в който да бъде променена ценообразуващата формула в договора между „Булгаргаз“ ЕАД и „Газпром Експорт“ и цените на газа да не бъдат обвързани с цените на алтернативните горива (мазут и газьол) за 9 месеца назад, заяви доц. Иван Иванов. Вероятно това предложение ще бъде направено чрез Министерството на енергетиката.

газ
Цени на Булгаргаз и средни цени на газа в Европа

Повишава се извънредно и цената на електроенергията за стопански нужди и за бита на регулирания пазар, тъй като след газа поскъпва и електроенергията, произвеждана от топлофикационните централи по високоефективен комбиниран способ. Това е така, тъй като действащите цени са смятани при цена 281.08 лв./1000 nm3. Заради поскъпването на газа се увеличават разходите на НЕК за задължителното изкупуване на тази електроенергия. Предвижда се цената „задължение към обществото“, елемент от която е електроенергията, произведена по високоефективен способ, да бъде увеличена с 1,25 лв./MWh и да бъде в размер на 37,02 лв./MWh /без ДДС/. С промяната на добавката, крайната средно претеглена цена за битовите потребителите на трите електроразпределителни дружества и за малките и средни предприятия, които са на регулирания пазар се увеличава между 0,93% и 0,97% или с малко под 1 на сто. За стопанските потребители увеличението е в резултат на поскъпването на цена „Задължения към обществото“ с 3,5 %. Големите индустриални консуматори обаче, в зависимост от дела на електроенергията в продукцията им, ще могат да се възползват от отстъпки в цената „Задължение към обществото“, предвидени в Наредбата за намаляване на тежестта на цената на ВЕИ. Средствата за тази мярка ще бъдат осигурени от Фонда за сигурност на енергийната система.

Едновременно с това се увеличават и цените на топлинната енергия с над 20% (между 18 и 38% за различните градове). Според проекта на ДКЕВР цената на „Топлофикация София”, ще се повиши от 64.52 лв. на 79,20 лв./MWh без ДДС, на „ЕВН Топлофикация”, Пловдив – от 67.05 лв. на 81,69 лв./MWh и т.н.
Окончателно решение за цените на електроенергията и топлоенергията ще бъде взето на заседание на 7 април. Освен това от 1 юли предстои редовно преразглеждане на цената на електроенергията.
То ще бъде предшествано от протест, организиран в социалните мрежи. Според неговите инициатори предлаганото повишението на цените на топлоенергията не съответства на реалния дял на разходите за газ в себестойността на продукцията. „Съгласно данните от годишните отчети за дейността на дружеството за 2015 г. и 2016 г. средно разходите за природен газ представляват 57% от общите разходи на дружеството. След като цената на природния газ за последните две години е намаляла с 87%, то би следвало цената на топлинната енергия за клиентите на дружеството да е намалена с 49.60%, а не само само с 21.93 %, т.е има разлика от 27.67 процентни пункта. Тази разлика в намалението на цените е останала изцяло в полза на „Топлофикация София” ЕАД“, пресмятат те. Според Комисията обаче газът е отговорен за 70% от себестойността на топлоенергията.

[textblock style=“1“]

Сметките на „Булгаргаз“ АД

Доставната цена на природния газ от „Газпром експорт“ се променя всяко тримесечие в зависимост  от стойността на алтернативните горива – мазут със съдържание на 1% сяра и газьол с 0.1% сяра. В резултат на тези котировки, които се влияят от конюнктурата на международните пазари, през 2015 и 2016 г. доставните цени на природния газ за България по договора с „Газпром експорт“ са намалели общо с 63,23%. По години и тримесечия този процес изглежда така:

                                                           2015 г.                     2016 г.

І тримесечие                                 – 9,73%                   – 8,67%

ІІ тримесечие                               – 18,38%                 – 20,72%

ІІІ тримесечие                              – 17,12%                   – 5,69%

ІV тримесечие                              – 15,23%                    3,75%

Годишно                                      – 51,77%                – 29,16%

Цената на природния газ в България е най-добрата в региона и е по-ниска в сравнение с тази от най-ликвидните газови борси в Европа. Средното европейско равнище за 2016 г. по данни на „Газпром“ е било 167 долара за хиляда куб. метра газ, докато в България е било 157 долара за хиляда куб. метра до българската граница с включен пренос през територията на Румъния. Показателно е, че след отварянето на междусистемната газова връзка Русе – Гюргево и точката Кулата – Сидирокастро търговците проявяват огромен интерес само да изнасят газ, но не и да внасят, аргументират се от газовия монополист.

„Булгаргаз“ ЕАД купува природния газ по пазарни цени в щатски долари, но го продава на своите клиенти на територията на страната по регулирани цени, които се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).  Освен разходите за доставка на природния газ от внос, влиият и разходите за доставка от местен добив, от запаси в хранилището „Чирен“, както и за нормативно определената компонента за финансиране на работата на компанията, за наложени задължения към обществото и курсът на БНБ на лева спрямо щатския долар.

Под влияние на образуваните по договора с „Газпром експорт“ доставни цени, утвърдените от регулатора и прилагани от „Булгаргаз“ продажни цени на природния газ са намалели общо през 2015 и 2016 г. с 52.51%. Конкретно по години и тримесечия:

                                           2015 г.                                                     2016 г.

І тримесечие           – 0.05% (-0,30 лв./хм3)                  – 2.32% (-9,64 лв./ хм3)

ІІ тримесечие         – 13.17% (-79,42 лв./хм3)               – 23.02% (-93,35 лв./ хм3)

ІІІ тримесечие          – 7.53% (-39,46 лв./хм3)                – 9.97% (-31,13 лв./ хм3)

ІV тримесечие        – 14.26% (-69,06 лв./хм3)                  1.96% (5,52лв./ хм3)

Годишно                 – 31.19% (-188,24 лв./ хм3)           – 30.97% (-128,60 лв./ хм3)

За клиентите на „Булгаргаз“ цената на горивото през този двегодишен период падна наполовина – от 603.14 лева/хил. куб. метра (януари – март 2015 г.) на 286.60 лева/хиляда куб. метра (октомври – декември 2016 г.), посочват от компанията.

[/textblock]

Световната банка препоръча по-скъп ток и нов заем

Електропровод

Държавата трябва да поеме задължения на БЕХ или да даде държавна гаранция, за да може холдингът да елиминира дълговете, които е натрупал, поемайки дефицитите в сектора. Това ясно от доклада на Световната банка за състоянието на енергетиката от края на 2016 г., чието резюме бе публикувано. Както вече бе съобщено, банката препоръчва и постепенно отпадане на фиксираните цени за бита.

През последните няколко години енергийният сектор на България е под значително финансово напрежение, смята тя. Вследствие на предприетите държавни политики в миналото, натрупаният финансов дефицит в регулирания сектор, който обхваща потребителите с право на избор на регулирани цени, бе оценен на 1.9 млрд. лв. към края на 2015 г. (2 на сто от БВП).

Реализираните законодателни и регулаторни мерки през 2015 г. спомогнаха за значителното намаляване на ценовия дефицит до 71 млн. лв. през 2015 г., в сравнение с 435 млн. лв. през 2014 г.

Но тези мерки не са достатъчни с оглед на това, че през следващите години трябва да бъдат погасени значителните натрупани задължения.

Според оценката на банката, благодарение на тези мерки текущият дефицит се елиминира, дори е възможно да бъдат реализирани скромни печалби. Тези мерки обаче ще бъдат недостатъчни за погасяването на значителните натрупани задължения, оценени на 1.9 млрд. лв. към декември 2015 г. Понастоящем този дълг е финансиран от БЕХ чрез емитирането на два петгодишни облигационни заема (с падежи през ноември 2018 г. и август 2021 г.)

енергетика
Финансово състояние на регулирания сегмент – анализ на чувствителността

Ако не бъдат реализирани допълнителни мерки (втори сценарий, жълтата линия – настоящо положение), сумарният дефицит на сектора отново ще се повиши – до 1,093 млн. лв. към 2020 г. Ако някои от вече приложените от държавата мерки не бъдат реализирани докрай (червена линия), сумарният дефицит ще се покачи още повече – до 2,250 млн. лв. към 2020 г.

Затова се препоръчват две допълнителни мерки: (а) държавна подкрепа за намаляване на разходите за погасяване на натрупаните задължения и (б) Увеличаване на такса „Задължение към обществото“ за всички потребители с приблизително пет процента на година до 2019 г. За регулираните потребители, увеличението от тази мярка в крайната цена за електроенергия се очаква да бъде едва 2 процента годишно след корекция за инфлация.

Под държавна подкрепа се има предвид нов държавен заем, средствата от който да се използват за рефинансиране на двете облигационни емисии на БЕХ, които са с твърде високи лихви, или държавна гаранция, така че самата БЕХ да ги рефинансира.

Например, удължаване на срока за погасяване от 8 на 15 години и намаляване на лихвите по финансирането от приблизително 5.0 процента на 3.25 процента би намалило ежегодните разходи по обслужване на дълга от 286 млн. лв. на 162 млн. лв. (при допускане за погасяване на задълженията на равни вноски), изчислява Световната банка.

Според Световната банка средните цени за домакинствата са се понижили с около 7% между март 2013 г. и юни 2015 г. въпреки нарастващите разходи в системата.

Моделът на функциониране на регулирания сектор с единствен купувач / обществен доставчик (НЕК) вече не е приложим, тъй като се налага въвеждането на нов подход за прехода към конкурентен енергиен пазар, съвместим с вътрешния електроенергиен пазар на Европейския Съюз (ЕС).

Световната банка препоръчва интегриране на производителите с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия и производителите, възползващи се от преференциални цени на пазара на едро, на Българската независима енергийна борса. Това може да бъде постигнато чрез въвеждане на Договори за разлика. Това е вид финансов договор, при което държавата – чрез фонд „Сигурност на електроенергийната система“ компенсира разликата между пазарна и договорена цена с цел допълване на приходите до ниво, предварително определено в съответния „Договор за разлика”. Препоръката е първо да бъдат трансформирани договорите на ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, а по-късно на ВЕИ.

Функциите и ролята на фонда (ФСЕС) трябва да бъдат засилени и разширени, ако фондът стане институцията, отговорна за разплащане на натруФондпания дефицит, както и страна по договори за разлика.

Друг приоритет е обединението с електроенергийния пазар на ЕС. Това е единственият устойчив начин за избягване на потенциален риск от нарушаване на конкуренцията на пазара. Това се дължи на факта, че България е сравнително малък пазар и малък брой производители могат да имат доминираща позиция на него.

Процесът на пълна либерализация на електроенергийния пазар трябва да продължи. Препоръчва се поетапен подход чрез постепенно преминаване от регулирани към пазарно-ориентирани цени за битовите потребители.

Либерализацията трябва да се съпътства от подобряване на програмите за енергийни помощи и мерки за енергийна ефективност.
Правителството трябва също да разгледа варианти за разширяване на критериите за допустимост за големите домакинства с ниски доходи и потребление над 150 KWh на месец, тъй като тези домакинства са идентифицирани от Световната банка като „енергийно уязвими“.