Ситуацията след изборите е патова, а прогнозите са несигурни. За това допринасят и два парадокса. Първият е, че след като водиха кампания, основана на всичко друго, но не и на програми и приоритети, сега осемте партии в пъстрия и вероятно креслив 43-ти парламент ще договарят управление на база принципи. Вторият парадокс засяга лично лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. След като изгради цялата си кампания върху това да убеждава хората, че България е на прага на катастрофа и се нуждае от спасение, сега той флиртува с хипотезата да откаже ролята на спасител поради (явно) неочаквани от него резултати.
В първите си коментари от ГЕРБ поставиха само една условие (Борисов – премиер) и не маркираха граница на компромисите, свързани с политики. Това е показателен пропуск, особено като се има предвид, че в парламента попаднаха партии с крайно противоположни възгледи. По някои въпроси ГЕРБ ще формира трудно дори ад хок коалиции.

Трудно съставяне на правителство

ГЕРБ и РБ нямат мнозинство и запазват различия. Реформаторите са разединени по въпроса за бъдещия премиер, като Меглена Кунева показа, че е склонна да приеме Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ демонстрира твърдост по този въпрос и очевидно името на премиера се превръща в крайгълен камък на първия кръг преговори. Възможно е същинското договаряне да се състои на следващ етап, след като се изчерпят някои очевидни личностни комбинации.
Вариантите са:
1. Правителство на ГЕРБ, РБ и подкрепено от ПФ и/или други партии, което ще е нестабилно поради вътрешните противоречия
2. Правителство на малцинството на ГЕРБ, подкрепено от останалите партии. БСП и ДПС са склонни на това. Местан декларира, че би подкрепил правителство без участие на ПФ. Румяна Бъчварова, заяви, че това ще е първият опит на ГЕРБ. Това предполага дълги консултации и доста странични договорки.
3. Широка коалиция на ГЕРБ и БСП (въпреки названието си тя би имала крехко мнозинство), при възможно участие на АБВ в такъв формат.
4. Нови избори.

Като се има предвид, че засега разговорите за скрити и явни партньорства не се водят с оглед на следване на общи политики, не можем да изключим и други конфигурации.

Втвърдяването на позицията на РБ се дължи на повишения им резултат, което ги прави по-уверени да се явят на нови избори. От друга страна, остава рискът от разпадане на коалицията, която тепърва трябва да реши лидерския си проблем. Има опасност това да стане под сянката на дилемата „С Борисов или без”, вместо на база на програмни приоритети.
За БСП неучастието в управлението е логична стъпка с оглед на репутационните щети от последното управление, предстоящия редовен Конгрес на партията и подготовката за местните избори, която за тях ще е решаваща. БСП не вижда възможност за участие в кабинет, но не изключва диалог с ГЕРБ. Това може да включва споразумение за някои постове извън правителството, например в банковата сфера.
ДПС, което по-рано обеща 300 дни толеранс на ГЕРБ, се обяви за евроатлантическо правителство. Заявката е насочена срещу участие на националистически формации.
Патриотичният фронт е голямото ново неизвестно в пъзела и един от най-вероятните партньори на ГЕРБ. Формацията няма особено ясна програма по много теми и повечето й представители нямат политически опит.
АБВ не крие желанието си да участва в коалиция, като лидерът на АБВ Георги Първанов заяви готовност за подкрепа на програма (бюджет, енергетика, социални въпроси).
ББЦ също е готова за участие, но няма шанс за коалиция с ГЕРБ.

Не става дума само за министерски кресла

Много въпроси биха намерили отговор, ако Борисов отстъпи от настояването той да е премиер. Именно тази неотстъпчивост дава шансове на втория вариант, който е по-проблемен от първия, тъй като предполага неявна подкрепа от партия, която не участва в управлението и много компромиси.

ДПС например има по-голям интерес от конкретни решения във финансовата сфера, от позиции във фонд „Земеделие“ и няколко законодателни иницативи, отколкото от участие в кабинет. Заклеймяването на движението заради модела „Пеевски“ и националистическото говорене на фона на растящите му позиции го превръща в предпочитан скрит партньор. (Това е по-лошо от явното участие в управлението.)

Възможност за решаване на властовия пъзел дават някои ключови позиции извън правителството – така както оставката на кабинета на Пламен Орешарски за известно време бе заложник на номинацията за еврокомисар. Сега подобна цел са изборите за президент през 2016 г. и българското председателство на ЕС, но то е достатъчно далеч (2018 г.)

При избор на програмно правителство с хоризонт до следващите местни (2015) или президентски (2016) избори, каквито заявки се чуха, може да натежи разпределянето на постове с дълъг мандат, които не са свързани с министерски кресла.

Такива ключови постове включват, на първо място, избор на нов управител на БНБ, на второ място – смяна на ръководството на КФН, чиито функции може да бъдат разширени. Изтича и мандатът на председател на Комисията за защита на конкуренцията. Обект на договорка могат да бъдат и ключови длъжности, свързани с осигуряването на реформата на правосъдието и вътрешния ред. През 2015 г. предстои промяна в Конституционния съд.
Това отваря широко поле за задкулисни договорки.

Дори местата на областните управители и шефовете на държавните компании осигуряват сериозна власт без да се носи политическа отговорност. Това означава, че зад призивите за подкрепа на правителство на националното спасение може да се промъкне

Какво означава това за бизнеса?

При правителство на ГЕРБ заедно с РБ и явно или неявно участие на ПФ ще имаме сравнително предвидима бюджетна политика и акцент върху приоритетите на ГЕРБ по отношение на големите инфраструктурни проекти и енергийната ефективност. Строителството на седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще получи шанс, докато бъдещото на „Южен поток“ е по-несигурно. Именно енергетиката ще бъде най-трудната за балансиране тема. Там се сблъскват интересите на електората на ВМРО, която водеше кампания срещу поскъпването на електроенергията, и готовността на РБ да подкрепят производителите.
РБ и ПФ имат различия по редица други въпроси, включително плоския данък, повишаването на пенсионната възраст и др.

Правителство на малцинството също би било нестабилно и изкушено да прави отстъпки. Такъв кабинет би задържал властта, само заради заради желанието на ДПС и БСП да останат опозиция или, ако приобщи независими депутати, напускащи партиите-рекотоносители.

Коалиция между ГЕРБ, БСП и АБВ е мечтан вариант на група журналисти и политолози, но също крие очевидни трудности. Относително малко са безспорните решения, които биха взели те – бюджетна стабилност, промяна в ръководството на БНБ, членство в Европейския банков съюз. „Южен поток“ вероятно ще получи зелена светлина, но възгледите на ГЕРБ и БСП за това как да се покрият дефицитите в енергетиката рязко се разминават.

ГЕРБ може да пробва да се договори и с различна конфигурация от подкрепящи партии, но увеличаването на бройката ще направи невъзможно преодоляването на външнополитическите разногласия, които ще рефлектират в енергетиката.

При предсрочни избори има реална опасност да се влезе в 2015 г. без одобрен бюджет. Възможно е да бъде гласувана единствено актуализацията на бюджета за 2014 г. На служебното правителство ще бъде още по-трудно да пласира предвидената емисия от 4.5 млрд. лева заради повишения риск. Това вероятно е лоша новина за БНБ, която ще бъде изправена пред необходимостта сама да реши кризата в КТБ.