През последната година има по-засилено присъединяване на нови електроцентрали на биомаса, показва справка на economix.bg. Причината за това са високите цени, които в някои случаи надхвърлят 400 лв. на мегаватчас или двойно повече от фотоволтаиците. Въпреки това заявените нови мощности не предполагат да се говори за бум.

Повечето присъединени биоцентрали са въведени в експлоатация през 2013 и 2014 г., показват данните на Агенцията за енергийна ефективност, която издава гаранциите за произход. От общо 18.9 мегавата инсталирана мощност, 18.3 мегавата са включени през последната година.

Сред инвеститорите в БиоЕЦ виждаме познати имена, повечето свързани с производството на храни. Това не е изненада, тъй като замисълът на много от тези централи е да се ползват селскостопански отпадъци. „Тракия Енерджи 2000“ е най-големият инвеститор, като оперира централа с мощност 5 мегавата в с. Костиево. Собствениците й се свързват с „Белла“. Същата връзка (чрез Венцислав Георгиев, бивш член на борда) намираме в „Грийн Форест Проджект“. Там е и Петър Атанасов Курумбашев. Предприятието, което оперира централа с мощност почти 1.5 мегавата е заложено заради кредит от 8 млн. евро от ББР. Банката активно финансираше и фотоволтаици.
„Д Франчайз КО – България“ АД, което инвестира в централа с мощност близо 1.5 мегавата в Пещера, e собственост на гръцкия бизнесмен Димитриос Виндзилеос, който е бизнес партньор на собствениците на „Белла“.
Зад „Градус – 2“ ООД , притежаващ централа в Нова Загора, са братята Иван и Лука Ангелови, които притежават известната птицекланица. Фирмата е заложена пред Уникредит Булбанк срещу кредит за 4 млн. евро.
Друга по-голяма централа в с. Сливата е собственост на „Алексия 2002“, в което основен съдружник е Марияна Зорова, а административният адрес е в сградата на „Пършевица“. Компания, свързана с „Атаро Клима“, пък изгради централа с мощност 1.5 мегавата край Цалапица, като инвестира в нея 4 млн. евро.
За разлика от повечето централи, които преработват дървесина или силаж, тази работи с оборски тор. Столичната община също е оператор на биоцентрала в Долни Богров, която използва сметищния газ.

Общо работещите централи са 15. А според справка, предоставена ни от ДНСК, издадените разрешения за ползване през периода 2012-2014 г. са общо 14. Тяхната обща мощност е над 28 мегавата. Най-много – за 12.64 мегавата са разрешенията за ползване на централи за производство на електроенергия от биомаса, издадени през 2013 г.

Преференциите за централите на биомаса са свързани с европейски изисквания. От една страна, има европейски директиви, които ще забранят депонирането на оборска тор и други отпадъци от селското стопанство. От друга страна са изискванията за възобновяема енергия. Макар България да преизпълнява плана за фотоволтаици и вятърни централни, има изоставане по отношение на биоцентралите, констатира ДКЕВР в решение ЕМ-03 от 01.07.2014 г. Още през 2012 г. е достигнат дял на ВИ от 16 на сто, а присъединените соларни и вятърни мощности при заложени по план 714 мегавата в началото на тази година са били 1702 мегавата. Но при сравнение на планираните инсталирани мощности по години по отношение на ВЕЦ и централи на биомаса до 2020 г. се отчита недостиг от 74 MW за ВЕЦ и 64,4 MW за централи на биомаса, пише ДКЕВР.

Все пак от 1 юли някои от цените за биоенергията са намалени (справка).

Въпросът за многото строящи се фабрики на биомаса е бил поставен от премиера Бойко Борисов като задача на министрите на икономиката и на енергетиката, които трябва да подготовят законови промени, за да се парира бум на центарлите на биомаса. „Ще стане (затова искам да не стане) като това, което заварихме във ВЕИ-ата – огромните, скъпите цени на слънце и въздух. Два пъти намалихме цените, но те сега продължават да ни ги приписват на нас. Ще направят фабрики за биомаса, ще секат гори и ще правят скъп ток, а целта на тази цялата програма е отработените екскременти от кокошки, прасета, крави и т. н. да се преработват и вследствие на това да не плащаме такси относно вредните емисии, а и да не се замърсява природата. Това е целта на програмата. Но нашите, понеже винаги са по-бързи от вятъра, сега започват да изграждат, защото е лесно. Взимаш дървен материал, по гората колкото искаш, и утре ще правят скъпия ток от това.“, коментира Борисов според стенограмата от заседанието на МС.

Цени, в сила от 1 юли 2014 г., за Електрически централи:
до 5 МВт, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци – 250.83 лв./МВтч (291.64 )
до 5 МВт, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство – 278.36 лв./МВтч; (313.64)
над 5 МВт, работещи с биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци – 222.30 лв./МВтч; (253.52 лв.)
до 5 МВт, работещи чрез директно изгаряне на отпадъци от земеделски култури – 176.96 лв./МВтч; (207.67 )
до 5 МВт, работещи чрез директно изгаряне на енергийни култури – 164.48 лв./МВтч; (196.85 )
до 500 кВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции – 453.12 лв./МВтч (452.91 лв., но се отнася до 150 квт)
над 500 кВт до 1,5 МВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции – 434.13 лв./МВтч; (432.02 лв.– 150 кв до1 мегават)
над 1,5 МВт до 5 МВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции – 387.53 лв./МВтч; (358.08 лв.)
над 500 кВт до 1,5 МВт, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия – 447.43 лв./МВтч; (369.34 лв. от 1 до 5 мегавата)
до 5 МВт, работещи чрез термична газификация на биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса получено от прочистванена гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, без комбинирано производство – 350.22 лв./МВтч; (397.95 )
до 5 МВт, работещи чрез термична газификация на биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса получено от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство – 387.94 лв./МВтч; (436.35 )
над 5 МВт, работещи чрез термична газификация на биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса получено от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, без комбинирано производство –338.34 лв./МВтч; (388.04)
над 5 МВт, работещи чрез термична газификация на биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса получено от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство – 374.66лв./МВтч; (425.95 лв.)
до 5 МВт, работещи чрез термична газификация на биомаса, получена от земеделски отпадъци и остатъци, с комбинирано производство – 389.60 лв./МВтч.
(В скоби са цените за предишния период)