Развръзката: По-евтин ток за бита, по-скъп за малкия бизнес

енергетика

Вместо да поскъпне с 2%, какъвто беше първоначалният вариант на енергийния регулатор, от август токът за бита ще поевтинее средно с 0.11 на сто реши окончателно Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените на електроенергията за бизнеса обаче ще скочат, тъй като се увеличава добавката „Задължение към обществото“, която става 38 лева за мегаватчас.

Изменението на крайните цени на електрическата енергия е както следва: за абонати на ЧЕЗ е -0,63%; за абонати на ЕВН е -0,44%; за абонати на ЕНЕРГО-ПРО е 1,09%; за абонати на ЕРП „Златни пясъци“ е -5,11%.

По справедлив начин добавката „задължение към обществото“ става практически еднаква за всички потребители – битови и стопански и ще бъде на стойност 38 лв. „Това изравняване се налага, защото първо законът ни задължава таксата да е еднаква за всички крайни потребители и второ, защото е натрупан огромен дефицит в НЕК, който трябва да преодолеем,“ заяви Иван Иванов.

Добавката „Задължение към обществото“ за енергоемките потребители, които имат годишно потребление над 30 гигаватчаса, тази добавка става 18.77 лв. на мегаватчас, което дори е в по-малко от добавката, която се плащаше досега в размер 19 лв. на мегаватчас, посочи той.

Предприетите през последния месец мерки са създали предпоставки първоначално заявеното увеличение на цената на електроенергията с 2% да бъде трансформирано в намаление на цената. Създаде и възможност за намаляване на размера на добавката „задължение към обществото“ особено за енергоемката индустрия. За потребители над 30ГВтч – 18,77лв./МВч; за потребители над 10 ГВтч – 26,65лв./МВч; за потребители под 10ГВтч – 37,90лв./МВч.

Новият ценови период започва от 1 август 2015. „Той не може да бъде отлаган повече във времето, защото законът не го позволява“, коментира председателят на КЕВР. Отлагането предполага допълнително натрупване на дефицит от НЕК в рамките на около 60 млн. лв. месечно. „Мисля, че не е редно да позволяваме това, особено предвид предстоящата либерализация на пазара и необходимостта от оздравяване на сектор енергетика,“ коментира още председателят на независимия регулатор. Законът позволява, ако се разкрият допълнителни резерви в сектора, КЕВР да излезе с ново ценово решение след срок от 3 месеца.

Предложението на ДКЕВР за двойно увеличаване на добавката „Задължения към обществото“ за свободния пазар предизвика протести на бизнеса. В резултат правителството предложи те да бъдат компенсирани в зависимост от това доколко са енергоемки и прие няколко мерки с цел намиране на резерви. Бе решено да се намалят административните разходи на държавните енергопроизводители, да се начислява такса от 5% върху всички производители, да се отнемат някои преференции на ВЕИ.

Популизъм вместо реформи в енергетиката

енергетика

Извънредното заседание на правителството, посветено на очертаващата се криза по повод новите цени на електроенергията за индустрията, приключи без да набележи решения за справяне с проблема. Вместо в КЕВР новите цени на тока ще се обсъждат в парламента. Вероятно индустрията ще получи отстъпки за сметка на нереалистични прогнози, от което потърпевш ще бъде НЕК.

Правителството обеща конкретно две мерки – намаляване на административните разходи на държавните предприятия с 10% през следващите три години и приключване на ревизиите във ВЕИ до две седмици. Тези мерки имат висок популистки заряд, но решаване на проблемите в енергетиката те няма да донесат.

Държавните енергийни компании не публикуват на отделен ред в Отчета за всеобхватния доход т.нар. Административни разходи. Но изчисленията ни на база подробно посочените разходите по икономически елементи, както и данните за структурата на персонала, посочена в отчетите им, показват, че икономията, която може да се постигне в резултат на обявеното съкращаване на административните разходи в сектор Електроенергетика е под 10 млн. лева (Не е ясно дали мярката ще обхване мините, както и останалите държавни енергийни компании). Това не означава, че няма възможности за свиване на разходите на държавните енергийни компании, но едва ли въпросът изисква извънредно заседание на кабинета. АЕЦ „Козлодуй“ например плаща по 1.5 млн. лева годишно за хигиенизиране и озеленяване и по над половин милион лева за канцеларски материали. Централата, както и останалите държавни компании, вероятно може да реализира по-големи икономии от не-административните разходи, но такова решение е по-трудно да се вземе на едро, без детайлна обосновка.

За това колко манипулативни могат да бъдат отделни числа, извадени от отчетите ни подсказва друг пример. През последните дни държавните дружества неведнъж бяха упреквани в преразход в сравнение с частните централи. Но, например, „Марица Изток“ 1 харчи по 1 млн. лева годишно за представителни разходи и връзки с обществеността.

Като цяло свиването на административните разходи би имало незначителен ефект на фона на непокритите разходи за изкупуване на скъпа енергия по дългосрочни договори и други преференции, гарантирани със закон. По-рано работодателските организации коментираха, че от оптимизация на разходите на производителите на електроенергия могат да се спестят 250 млн. лв. годишно. То посочват редица проблеми в енергетиката: раздути щатове в държавните предприятия, кражба при организация на доставки на суровини, на дълготрайни активи в държавни предприятия, привилегии за частните търговци при износа на електроенергия. Но набелязаните мерки от правителството не са насочени срещу тези проблеми.

По думите на вицепремиера Томислав Дончев, който наблюдава икономиката, тарифният дефицит на държавната енергетика вече достига 4 млрд. лева. Той има предвид и непокрит дефицит за предходните пет години. Все пак мнението му рязко контрастира с твърдението на депутата Делян Добрев, според когото дефицитът на НЕК е намален на 400 млн. лева благодарение на промените в закона за енергетика.

Въпреки че на този етап не предлага други решения, които да позволят покриването на дефицита на НЕК, правителството отхвърля предложението на Комисията за енергийно и водно  регулиране за повишаване на цената на тока за бита и за предприятията на регулирания пазар с 2% и увеличаване на таксата за големите индустриални предприятия, които купуват по свободни цени.

Дончев коментира и други възможни мерки, но подчерта, че опциите не са много – или намаляване на разходите за производство на енергията, или ограничаване на цените за някои видове производства. Можем да ползваме и европейския опит и да има промени в данъчната ставка, както е в Португалия и Италия, заяви още вицепремиерът. Той призовава Европейската комисия да приключи по-скоро с проверката за свръхподпомагане на ВЕИ сектора и дългосрочните договори за американските централи ТЕЦ „Ей и Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“. ЕК бе сезирана от бившето ръководство на ДКЕВР, но до този момент правителството не подкрепяше този ход.

Възможно е да се разшири обхватът на облекченията за големите индустриални потребители, допълни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Сега проектът на наредба предвижда намалена такса „задължения към обществото“ за 27 фирми.

По-късно председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев обяви от името на правителството, че наредбата за компенсиране на големите индустриални потребители ще предвиди по-нисък праг – 2 гигаватчаса годишно, вместо предложените от кабинета 30 гигаватчаса. Това обаче няма да се отнася за предприятия от сферата на търговията и услугите, дори да потребят над 2 гигаватчаса, а само за индустриални компании. Преди седмица Добрев също прогнозира по-висок праг – 10 гигаватчаса, но бе изненадан от наредбата на министерствата на икономиката и на енергетиката.

Този път той твърди, че има резерви, които да позволят по-евтин ток за индустрията – например, заложената печалба на НЕК в ценовия модел на КЕВР. Самата НЕК обаче твърди, че този модел я обрича на дефицит.

финансов отчетНа извънредна пресконференция Добрев настоя също така правителството да „постави различни изходни данни на регултора, за да видим различен краен резултат“. Добрев обясни, че има предвид прогнозните разходи за инвестиции и за лихви на ВЕИ. Ако не отговарят на реалните разходите, то КЕВР ще може да преразгледа своите решения, според него. Изявлението, което може да се тълкува и като натиск върху КЕВР, не е много ясно – комисията не определя за всеки период цени на ВЕИ по начина, по който го прави за останалите производители.

Правителството настоява до дни парламентът да организира публичен дебат за цените на електроенергията. По този начин на парламента се прехвърлят решения, които са в прерогативите на  Комисията за енергийно и водно регулиране.