Алгоритъмът, моят шеф

доставки

Uber, Deliveroo, TaskRabbit — това са само част от компаниите, които предлагат шанса за работа където и когато човек поиска. Без началник и по ясни правила. На практика те не присъстват в България, особено след като дейността на Uber бе спряна, но тенденцията е неумолима и рано или късно ще достигне и нашата страна. Независимо дали чрез т. нар. гиг икономика или в уредения свят на аутсорсинга, алгоритмите командват все повече служители. А мобилните технологии дадоха шанс това да се случва и извън офисите, като все повече изпълнители получават нарежданията си чрез смартфона.

Началник в джоба

Свободата е основното предимство на тези, които избират да работят с компании като Uber. Но дори ако нямаш шеф, който да ти издава заповеди и на когото да докладваш, това не означава, че никой не те наблюдава и командва. И както показват скорошните протести на куриери на UberЕats (за доставка на храна) в Лондон, този неодушевен „мениджър“ е по-взискателен и по-стиснат. Покрай протестите стана ясно, че шофьорите често се договарят, без да знаят маршрута и колко ще получат. А в случая с Deliveroo, например, – компания за разнос за храна, имат 20 секунди да отговорят на заявка, като при три пропуснати заявки, системата ги изхвърля за 2 минути.

Учените от Института за взаимодействие между човека и компютрите към университета Carnegie Mellon наричат този начин на управление с термина “алгоритмичен мениджмънт“. Именно тази иновация направи възможна гиг икономиката, тъй като решава важен проблем – как да се инструктират, следят и оценяват тълпи случайни работници, така че да се осигури гъвкава, безпроблемна и стандартизирана услуга.

Тейлър 2.0

Алгоритмичният мениджмънт има своите корени в разцвета на индустриализацията, по-точно в системата на Фредерик Тейлър, който преди век с фанатична педантичност преобразява управлението на фабриките. Въоръжен с хронометър, той успява да измери и подреди всяка рутинна работна операция, така че да превърне работниците в придатък към машините – по начина, изобразен по-късно от Чарли Чаплин. “Може би най-важният отделен елемент в съвременното научно управление е идеята за задача „, пише Тейлър в своята книга „Принципи на научното управление“. „Тази задача определя не само това, което трябва да се направи, но как трябва да се направи и и разрешеното точно време за изпълнение.“ Според системата на Тейлър тези, които работят по-бавно от определеното оптимално време, просто отпадат.

Според Иеремия Прасл, професор по право в университета в Оксфорд, алгоритмичните техники за управление на Uber и Deliveroo са Тейлъризъм 2.0. „Алгоритмите осигуряват степен на контрол и надзор, за каквито и най-закоравелите тейлъристи никога не биха могли да мечтаят,“ казва той пред FT.

Следващото предизвикателство за алгоритмичното управление е традиционният сектор на услугите и търговията. В известен смисъл Amazon, чиито складови работници, снабдени с таблети, получават в движение инструкции, показва пътя.
С малко повече датчици и с помощта на науката всеки магазин ще може да следи колко клиенти влизат, къде се застояват, размера на продажбите на един служител и неговата производителност.

Percolata  е една от компаниите, които предлагат подобни решения на магазините. Тя дори изчислява в какъв екип даденият работник е най-продуктивен, прогнозира потребителския поток и въз основа на това формира обслужващите екипи. Служителите получават графиците на телефона си на всеки 15 минути и – както и при Uber, алгоритмите са тези, които свързват доставчика на услуга с клиента.

И докато предимството за работодателите е ясно – насочване на служителите според прогнозите за трафика, подобни решения могат да помогнат и на заетите, като им дават възможност предварително да заявят кога са на разположение и избягва хаоса и непланираните престои.

И все пак колко свободни?

Но въпреки че алгоритмите позволяват – в повечето случаи – известна гъвкавост, те поставят работниците под много по-силен надзор (както благодарение на събиране на информация чрез сензори и мобилни приложения , така и чрез системата за рейтинг). Свободата си има цена и тя не опира само до липсата на сигурност.

Uber твърди, че няма трудовоправни отношения с шофьорите, които третира като независими изпълнители, ползващи платформата. Но според International Journal of Communication, технологията осигурява значителен контрол над водачите. Именно контролът е единият от критериите, по които данъчната служба в САЩ разграничава наетите лица от независимите изпълнители.

В свое проучване Алекс Розенблат и Люк Старк твърдят, че е налице контрол поради изискването шофьорите да приемат заявките за превоз без да видят крайната цена и изискванията за минимална цена на километър.

Но, от друга страна, значителна част от риска е прехвърлен върху шофьорите, което е класическата дефиниция за транзакция (и в българското законодателство).
Разликата до голяма степен се илюстрира от промяната при Deliveroo, която доскоро е работила с предварително определени графици (смени), като е осигурявала на своите куриери по 7 паунда на час плюс 1 паунд за доставка и бакшиши. Сега тя предлага на куриерите да работят когато си искат, като получават единствено по 3.75 паунда на доставка. Те получават свобода, но поемат – вместо работодателя – риска от престои поради слабо търсене, като новата цена очевидно не включва надбавка за риск.