Алгоритъмът, моят шеф

Uber, Deliveroo, TaskRabbit — това са само част от компаниите, които предлагат шанса за работа където и когато човек поиска. Без началник и по ясни правила. На практика те не присъстват в България, особено след като дейността на Uber бе спряна, но тенденцията е неумолима и рано или късно ще достигне и нашата страна. Независимо дали чрез т. нар. гиг икономика или в уредения свят на аутсорсинга, алгоритмите командват все повече служители. А мобилните технологии дадоха шанс това да се случва и извън офисите, като все повече изпълнители получават нарежданията си чрез смартфона.

Началник в джоба

Свободата е основното предимство на тези, които избират да работят с компании като Uber. Но дори ако нямаш шеф, който да ти издава заповеди и на когото да докладваш, това не означава, че никой не те наблюдава и командва. И както показват скорошните протести на куриери на UberЕats (за доставка на храна) в Лондон, този неодушевен „мениджър“ е по-взискателен и по-стиснат. Покрай протестите стана ясно, че шофьорите често се договарят, без да знаят маршрута и колко ще получат. А в случая с Deliveroo, например, – компания за разнос за храна, имат 20 секунди да отговорят на заявка, като при три пропуснати заявки, системата ги изхвърля за 2 минути.

Учените от Института за взаимодействие между човека и компютрите към университета Carnegie Mellon наричат този начин на управление с термина “алгоритмичен мениджмънт“. Именно тази иновация направи възможна гиг икономиката, тъй като решава важен проблем – как да се инструктират, следят и оценяват тълпи случайни работници, така че да се осигури гъвкава, безпроблемна и стандартизирана услуга.

Тейлър 2.0

Алгоритмичният мениджмънт има своите корени в разцвета на индустриализацията, по-точно в системата на Фредерик Тейлър, който преди век с фанатична педантичност преобразява управлението на фабриките. Въоръжен с хронометър, той успява да измери и подреди всяка рутинна работна операция, така че да превърне работниците в придатък към машините – по начина, изобразен по-късно от Чарли Чаплин. “Може би най-важният отделен елемент в съвременното научно управление е идеята за задача „, пише Тейлър в своята книга „Принципи на научното управление“. „Тази задача определя не само това, което трябва да се направи, но как трябва да се направи и и разрешеното точно време за изпълнение.“ Според системата на Тейлър тези, които работят по-бавно от определеното оптимално време, просто отпадат.

Според Иеремия Прасл, професор по право в университета в Оксфорд, алгоритмичните техники за управление на Uber и Deliveroo са Тейлъризъм 2.0. „Алгоритмите осигуряват степен на контрол и надзор, за каквито и най-закоравелите тейлъристи никога не биха могли да мечтаят,“ казва той пред FT.

Следващото предизвикателство за алгоритмичното управление е традиционният сектор на услугите и търговията. В известен смисъл Amazon, чиито складови работници, снабдени с таблети, получават в движение инструкции, показва пътя.
С малко повече датчици и с помощта на науката всеки магазин ще може да следи колко клиенти влизат, къде се застояват, размера на продажбите на един служител и неговата производителност.

Percolata  е една от компаниите, които предлагат подобни решения на магазините. Тя дори изчислява в какъв екип даденият работник е най-продуктивен, прогнозира потребителския поток и въз основа на това формира обслужващите екипи. Служителите получават графиците на телефона си на всеки 15 минути и – както и при Uber, алгоритмите са тези, които свързват доставчика на услуга с клиента.

И докато предимството за работодателите е ясно – насочване на служителите според прогнозите за трафика, подобни решения могат да помогнат и на заетите, като им дават възможност предварително да заявят кога са на разположение и избягва хаоса и непланираните престои.

И все пак колко свободни?

Но въпреки че алгоритмите позволяват – в повечето случаи – известна гъвкавост, те поставят работниците под много по-силен надзор (както благодарение на събиране на информация чрез сензори и мобилни приложения , така и чрез системата за рейтинг). Свободата си има цена и тя не опира само до липсата на сигурност.

Uber твърди, че няма трудовоправни отношения с шофьорите, които третира като независими изпълнители, ползващи платформата. Но според International Journal of Communication, технологията осигурява значителен контрол над водачите. Именно контролът е единият от критериите, по които данъчната служба в САЩ разграничава наетите лица от независимите изпълнители.

В свое проучване Алекс Розенблат и Люк Старк твърдят, че е налице контрол поради изискването шофьорите да приемат заявките за превоз без да видят крайната цена и изискванията за минимална цена на километър.

Но, от друга страна, значителна част от риска е прехвърлен върху шофьорите, което е класическата дефиниция за транзакция (и в българското законодателство).
Разликата до голяма степен се илюстрира от промяната при Deliveroo, която доскоро е работила с предварително определени графици (смени), като е осигурявала на своите куриери по 7 паунда на час плюс 1 паунд за доставка и бакшиши. Сега тя предлага на куриерите да работят когато си искат, като получават единствено по 3.75 паунда на доставка. Те получават свобода, но поемат – вместо работодателя – риска от престои поради слабо търсене, като новата цена очевидно не включва надбавка за риск.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>