Умосмукачната система на капитализма

Вероятно сте се замисляли за това  как постепенно възходът на колцентровете замени упадъка на големите производствени халета. На мястото на конвейра във фабриките идва поточната организация на услугите и дори на икономиката на знанието. Колкото повече напредват информационните технологии, толкова повече творческият дух отстъпва място на рутината и толкова повече ежедневната дейност на „белите якички“ започва да се състои от еднообразни повтарящи се операции. И толкова повече расте натискът да се върши повече за по-кратко време. Така постепенно дигиталната икономика възприема принципите на организация на труда от времето на втората индустриална революция.

Информационният конвейр

„Принципи на научното управление” на Фредерик Тейлър е може би първият бестселър по мениджмънт. Сред неговите последователи са Хенри Форд, който прилага много от идеите на Тейлър във фабриката си. Дори Владимир И. Ленин, който прилага идеите за индустриална организация в социалистическите фабрики, макар да говори за потосмукачната система на капитализма. Но най-силната критика срещу поточната организация на производството ни поднася Чарли Чаплин в „Модерни времена” (1936).

Според Тейлър най-добрият начин да се насърчи производителността са следните три правила: да се разделят сложните дейности на по-прости, да се измери всичко, което работникът извършва и да се свърже заплащането с производителността, като се дадат бонуси на тези с по-добри постижения и се глобяват изоставащите от плана.

Той вярвал в това, че трябва да има стандартна разценка, която да е научно обоснована. Измервайки с хронометър заработката на най-сръчните изпълнители за всяка операция, той установява нормите, с които позволява постоянното увеличаване на интензивността на труда.

Идеята на Тейлър, че работниците могат да бъдат превърнати в болтчета и винтчета на индустриалната машина, възкръсва отново тези дни. Голяма част от съвременните интернет медии работят с ясно разписани графици и предварително определена норма за минимилен брой публикации (примерно осем статии дневно – нормата, зададена навремето от Ариана Хъфингтън, която днес се прилага и от някои български онлайн медии). Наричаме това умосмукачна машина и е очевидно, че този модел може да се поддържа само чрез безмилостно окастряне на всеки опит за творческа интерпретация и изключва по-задълбочено проучване на фактите, в редица случаи той изобщо изключва каквато и да е проверка, защото всичко, което се иска от служителя, е да извърши няколко прости операции за фиксирано време. В много от българските медии това води до безогледно преписване. (Economix.bg много често е жертва на такива практики, но това, все пак е друга тема.)

Скорошна поредица публикации в „Ню Йорк Таймс“ за начина на организация на труда и управлението на персонала в Amazon, подсказва, че принципите на Тейлър са живи в интернет гигантите. Според статията търговската компания използва класически похвати на Тейлър, за да постигне ефективност – а тези, които не изпълняват нормата, биват уволнявани.

Статията, публикувана през август, описва едно нараняващо работно място, където служителите са насърчавани да критикуват своите колеги, а тези, които страдат от лични кризи (например, болни от рак), често са изтласкани от позициите си. Част от бившите служители на компанията са представени с имената си и разказват за среднощни имейли, последвани от sms-и, искащи бърз отговор или че им се е налагало да плащат от джоба си на фрийлансъри, за да завършат проекта си.

Основателят на Амазон Джеф Безос (който е и собственик на „Вашингтон Пост”) заяви в отговор, че не разпознава своята компания в това описание. Но статията предизвика безпрецедентен интерес и събра 5800 коментари, като повечето потребители твърдят, че техните работодатели прилагат подобна политика.

Реакцията на статията в NYT показва, че дигиталният тейлъризъм е също толкова непопулярен, колкото и аналоговия. Разфасоването на работата ограничава способността на работниците да използват творчески уменията си. Те не могат да се наслаждават на един завършен продукт, каквато привилегия има един занаятчия или готвач. Измерването и постоянните проверки намаляват удоволствието от труда.

Да се тестват непрекъснато границите на производителността води до прегряване, влошава микроклимата и в някои случаи води до излишна бюрокрация вместо до резултати.

Много компании, включително Амазон, прилагат своеобразен дарвинизъм към най-лошите изпълнители – работниците се подреждат според производителността им и изоставащите се елиминират. Но някои фирми, които оценяваха персонала си, включително Microsoft, General Electric и Accenture, решиха, че атестациите са контрапродуктивни и се отказаха от тях.

Тейлър завинаги

Изглежда, че Amazon е олицетворение на нова тенденция, дигиталния тейлъризъм, коментира по този повод „Икономист„. Новият тейлъризъм развива принципите на стария в дигиталната епоха и ги разширява до много по-широк кръг заети – обслужващ персонал, работещи в сферата на информацията и дори самите мениджъри. В дигиталния свят дори шефовете са просто брънка от гиганския корпоративен компютър.

Технологията позволява разделението на труда да бъде приложено към повече работни места. Компании като Upwork (преди oDesk) разделят офисните дейности на рутинни задачи и след това ги аутсорсват на фрийлансъри. Технологиите също така позволяват да се правят изследвания за времето и движенията (това е комбинацията от техниките на Тейлър и изследванията на Франк Гилбрет) да бъдат извършвани на ново ниво. Някои фирми, включително, Workday и Salesforce, произвеждат софтуер за отзиви от партньорите, който превръща предишните годишни атестации в един безкраен процес. Алекс Пентланд от Масачузетския технологичен институт е измислил „социометрична“ значка, която се носи около врата и измерва тона, с който говорите, жестовете и склонността да разговаряте или слушате. Turner Construction използва дронове, за да следи напредъка на строителните работи ва стадион, който строи в Калифорния.

Днес, благодарение на ИТ, ние имаме все повече възможности да следим резултатите си. Например, повечето заети в интернет икономиката могат да следят в реално време основни индиктори – брой прочитания на статия, брой реализации от рекламна кампания, брой обработени поръчки. Това е източник на стрес и причина за уклон към „фастфууд“ решения, тъй като кара служителите вместо да подобряват продукта си да търсят трескаво начини да вдигнат текущия показател. Но напредъкът идва в резултат на по-дълготрайни усилия. Един добър програмист се създава след хиляди часове работа, макар че – казват, всеки може да се научи да кодира с няколко курса.

Разликата се отплаща.  Един добър оператор на струг печели няколко пъти повече от средния работник, както посочва Бил Гейтс, но един добър програмист струва 10000 пъти повече от средното. Но дали тейлъризмът насърчава това?

Има две ограничения пред възхода на дигиталния тейлъризъм. Възходът на интелигентните машини може да обезсмисли тейлъризма в дългосрочен план: защо да превръщаме работници в машини, когато машините могат да произвеждат все повече. Разпространението на сайтове като Glassdoor, които позволяват на служителите да оценяват своите работни места, означава, че работниците, които третират служителите на машини, ще загубят войната за таланти

Въпреки това дигиталният тейлъризъм изглежда ще бъде по-мощна сила, отколкото аналоговия. Най-известните технологични фирми, които дават тон за голяма част от бизнеса, го прегръщат. Google, която наема няколко хиляди души годишно от 3 милиона кандидати кандидати, постоянно оценява своите служители по скала от пет точки. Инвеститорите изглежда харесват тейлъризма: цената на акциите на Amazon се повиши след полемиката с Таймс. А амаботите на Amazon, тъй като те наричат ​​себе си, изглеждат готови да се примирят, ако получат хубав бонус в края на годината.

Основната аксиома на управление е „това, което се измерва, се управлява“. Така че колкото повече технологията облекчава измерването на резултата, толкова повече власт получават наследниците на Фредерик Тейлър, заключава „Икономист”.

 

 

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>