Минималният осигурителен доход – няма сделка

Изненадващото увеличение на минималния осигурителен доход за 2016 г. с 8 на сто, на което economix.bg посвети две публикации, започва да се разбулва.

[ddownload id=“35377″ text=“Договорени прагове в 48 бранша“]

Според работодателите, които дадоха специална пресконференция, обявеният среден процент увеличение е пресметнат грешно от Министерството на труда и социалната политика. Този среден процент е важен, тъй като министърът има право да го наложи административно в секторите, в които няма договореност между работодатели и синдикати. Така бе приложено средно увеличение на минималния осигурителен доход през миналата година от 4% за цялата икономика.

Как economix.bg вече писа, това доведе до ръст на заплащането, който надхвърля ръста на икономиката, съответно БВП на един зает. Трябва да се има предвид, че увеличението на минималния осигурителен доход не засяга само получаващите най-ниски заплати, тъй като трябва да се спази йерархията на заплащане – например, ако заплатата на секретарката се повиши с 20%, а има такива ръстове на МОД, има опасност тя стане по-висока от заплатата на счетоводителката.

Затова работадателите настояват да не се налага това административно разпростиране на средното увеличение върху всички браншове или, ако това се направи, да се приложи по-малко средно увеличение.

Защо те твърдят, че договореният среден ръст е по-малък? Основната причина е, че на много места в споразуменията е записан праг, равен на МРЗ или направо 420 лв. В момента, след второто за годината увеличение тя е 380 лв., а от 1 януари се предвижда да стане 420 лв. Но това е проект, част от бюджетната рамка. Официално решение няма, трябва да се обсъди и в тристранката.

Според Министерството на труда средният процент на увеличение е 7,5 (според Асоциацията на индустриалния капитал, самото министерство пусна кратко прессъобщение, в което говори за 8%). Споразумението засяга 48 от 85 икономически дейност, в които общо са 1 958 000 лица. В секторите със споразумение са заети 1 175 000 работници и служители, което представлява 60 % от всички осигурени, за които се договаряни прагове.

Ако се запазят праговете в дейностите, в които няма споразумение, но там се въведе минимална работна заплата от 420 лв. догодина, тогава средният процент ще бъде 6,6 според Министерството на труда и ако се разпростре средният процент на увеличението на договорените прагове и се въведе 420 лв., тогава средният процент ще бъде 8,6 на сто, обясни Васил Велев от АИКБ.

Ако там, където в споразуменията е записано само МРЗ, се запише 380 лв. се получава 7% увеличение на МОД в секторите, където има сделка. Ако няма административно разпростиране на този проценти, то се получава среден процент от 4.8%.

Но работодателите настояват и там, където е записано направо 420 лв. (бъдещата минимална заплата), да се сложи 380 лв. или друго число между 380 и 420 лв., ако преди е бил договорен подобен праг. „При това положение се получава, че средното увеличение на минимално осигурителния доход в дейностите, в които има споразумение е 6,2. Ако не се разпростира този процент в дейностите, в които няма споразумение, ще бъде общо за всички 4,4 на сто. “

С две думи работодателите, настояват да се приложи средно увеличение за дейностите без споразумение от 4.4  на сто, което е по-малко от това, което се кани да наложи МТСП – 8 на сто.

Казусът възниква поради това, че договорянето идва преди да е одобрено увеличението на минималната работна заплата. А това увеличение се очертава да бъде сериозно – с 10.5% спрямо сегашното й ниво и с 16.6% спрямо нивото от началото на годината. Ако тристранката, например, не одобри увеличението на МРЗ, то договореното средно увеличение от 8% ще увисне.

Това може да бъде доста схоластичен спор, но въпросът всъщност е трябва ли МРЗ да се увеличава толкова силно, при положение че икономиката е във фаза на нисък растеж и близка до нулата инфлация.

Според нас бизнесът е в по-добра позиция в тази дискусия и е вероятно да убеди министъра на труда да наложи 4% увеличение в секторите без споразумение. Както economix.bg вече писа, в редица сектори фактическият среден осигурителен доход е по-нисък от съответния МОД, което вероятно се дължи на договори на половин работен ден или на това, че работодателите не са успели да осигурят заплатите, а само базата за изчисляване на осигуровки.

Представителите на работодателските организации също  разпространиха данни от проучване, което подкрепя нашия извод.

минимален прагОсвен това, нивото на минималната работна заплата, което доближава близо 50% от средната е едно от най-високите в ЕС. В някои сектори (хотели и ресторанти) и области (Видин, Благоевград, Силистра) минималната работна заплата е над 70% от средната.МРЗ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *