Под повърхността на страха от Gafa

Европейската комисия предяви през април обвинение на Google в нарушение на антитръстовите правила, най-вече заради манипулиране на резултатите от търсенето. Сега пред Google има два избора – солидни глоби или скъпа модификация на бизнес модела. Европейската комисия, която е на пътя на създаване на единен дигитален пазар, обаче няма да спре дотук.

Според изложението на ЕК Google извежда на предни места своите услуги за сравняване на цени на продукти при онлайн пазаруване за сметка на тези на конкурентите. На второ място, Google ще бъде разследване злоупотреба с монополно положение и по отношение на мобилната операционна система Android. След като получи отговора на търсачката Брюксел ще може да промени изложението си или да постигне споразумение с Google. Ако няма споразумение, ЕК може да наложи глоби в размер до 10% от годишния оборот на компанията (около 6 млрд. щ.д.). на и не означава, че ЕК ще предприеме някакви действия. Все пак компанията се аргументира, че само през последната година е изплатила над 7 млрд. долара на създателите на приложения, Android се използва от над 18 хил. различни устройства и хората имат свободата да решават какви приложения да инсталират на тях, като не са ограничени в избора си, а конкурентните приложения често са предварително инсталирани на устройствата редом с тези на Google. Досегашната практика показва, че процедурата ще отнеме повече от година.
Всяка технологична иновация, идваща отвъд Океана, предизвиква политически гняв в Европа, коментира по този повод FT.

Преди десетина година на прицела бе “Майкрософт”, сега политиците са се фиксирали върху “Gafa” – Google, Apple, Facebook и Amazon.

Донякъде атаката е политически мотивирана и шипонският скандал също допринася за това. Зигмар Габриел, вицеканцлерът на Германия се тревожеше на глас миналата година, че дигиталната инфраструктура ще бъде контролирана от шепа америански интернет концерни, които ще доминират икономическия живот през 21 век.

Аксел Шпрингер – издателската група, която предоставя важна подкрепа за избирането на Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия, е сред основните критици на Gafa. Президентът на САЩ Барак Обама прегърна идеята, че интернет компаниите са жертва на европейския протекционизъм, заявявайки наскоро: „Нашите компании създадоха интернет, разшириха го, усъвършенстваха го, по начини, с които те не могат да се състезават.”

Но ако Европа е убежище на технофобията, нейните граждани имат странен начин да я покажат. Повече от 280 милиона се логват всеки месец във фейсбук и това е повече от притежателите на автомобили на континента. Използването на Google e по-широко отколкото в САЩ, а услуги като Airbnb и Uber са разпространени колкото и в Калифорния.

Европейските технократи третират технологиите като дилема. Те съзнават, че дигиталните услуги засилват икономика. Но креативното разрушение (по Шумпетер) има две страни и тези, които губят, обикновено са по-шумни. Европа напоследък се възприема като част от губещите – нито една от големите интернет компании не е европейска.

Възможен отговор е, че това няма значение. Глобалната търговия означава, че нито една страна не трябва да произвежда това, което консумира. Това се отнася до социалните медии и търсачките, както и до зърното. Благодарение на Германия, Европа се радва на солиден търговски излишък със САЩ.

Но ЕК не показва признаци на доволство. Както показва проектът за единен цифров пазар, тя признава провала на Европа да се възползва максимално от цифровата икономика. Голяма част от целите са безспорни. Доколкото липсата на конкурентоспособност отразява все още фрагментиран единния пазар, Комисията предлага полезни мерки за хармонизация. Пощенските тарифи, ставките на ДДС и правилата за авторските права все още спъват тези, които се осмеляват да прекрачат границите на ЕС

Трудният проблем е как да се третират платформите – търсачките, магазините и сайтовете, които съставляват метафоричните магистрали на дигиталната икономика. В основата на техния бизнес модел са икономиите от мащаба в бизнеса на събиране на информация

Мрежовите ефекти са причина повечето потребители да увеличават привлекателността на услугата, правейки я трудна за напускане. Такава концентрация на данни, както и дълбоката загриженост за личната неприкосновеност може да доведе до злоупотреби с пазарна сила – спрямо потребителите, конкурентите или чрез посегателство на други свързани пазари.

Засега комисията се ограничава до това, което нарича всестранна оценка на ролята на платформите. Тя не знае достатъчно, за да даде мнение за икономиката на знанието, където различаването или определянето на неприемливото поведение е трудна работа. Когато една компания е отговорна за създаването на пазар, където тя доминира, точката, където справедливата компенсация за иновацията се слива с пазарна злоупотреба, не е толкова очевидна. Проблемът не е толкова, че правителството избира победителите, а че губещите избират правителствата.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>