КЗК проверява 4 търговски вериги за собствените им марки

търговия

Комисията за защита на конкуренцията започна проверки на четири германски вериги – Метро, Кауфланд, Била и Лидл, заради собствените им мерки. Решението бе предшествано от съобщение за проверки на място в петък.

То е обосновано с навлизането на нови търговски вериги (Lidl) в България и ръста на пазарния дал на стоките със собствени марки на търговските вериги. Не са обхванати обаче всички вериги, които предлагат собствени марки – например, Фантастико и Пикадили.

При продажбата на стоки със собствена марка търговските вериги по същество се явяват конкурент на своите доставчици, доколкото последните реализират в техните или в други търговски обекти и стоки с марки на производителите, мотивира се КЗК. В същото време търговските вериги определят ценообразуването при продажбата на дребно както на стоките със собствени марки на веригите, така и на стоките с марки на производителите. В резултат от това възникват възможности за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване както на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки, така и на доставните и продажните цени на стоките с марки на производителите.
 
Така те оказват въздействие върху потребителското търсене на тези стоки спрямо аналогичните стоки със собствени марки на търговските вериги, включително в рамките на организираните от тях промоционални кампании.
 
Според КЗК това може да намали стимулите за търговските вериги да предлагат стоки с марки на производителя на конкурентни цени на дребно в сравнение с цените на предлаганите от тях стоки със собствени марки. На следващо място това увеличава стимулите на търговските вериги да определят нетните доставни цени на стоките с марка на производителя въз основа на ценово сравнение с доставните цени на стоките със собствена марка на веригата, преследвайки осигуряването на определен марж на печалба на веригата. Самата философия на налагане на собствени за веригата марки изначално почива на идеята те винаги да бъдат евтини, които според КЗК пречи на останалите да „договарят равнището на своите  нетни доставни цени към дадена верига по начин който възпрепятства възможността цената на дребно за тези стоки да бъде определена над тази за съответна стока със собствена марка или при сравнение на стоки със собствени марки на конкурентна верига, то като цяло стратегията по налагане на собствени марки би се оказала застрашена.“
 
Според комисията трябва да се провери дали е налице „незаконосъобразно съгласуване между водещите търговски вериги, целящо осигуряване на благоприятна среда за налагането на собствени марки, посредством фиксиране на ценови нива по отношение на стоки на производител“.

Търговските вериги без право да налагат забрани

Карфур

След многогодишни спорове парламентът прие компромисна регулация, която забранява някои практики на търговските вериги в отношенията им с доставчици.

Търговските вериги и търговците с оборот над 50 милиона лева вече ще трябва да съгласуват договорите със своите доставчици с Комисията за защита на конкуренцията, след което да ги публикуват на сайтовете си. Това реши окончателно Народното събрание.

Промените бяха внесени от БСП в 42-рото Народно събрание, върху тях бе наложено президентско вето, но не бяха прегласувани заради разпускането на предходния парламент.

Отпаднало е искането на БСП да се ограничи т. нар. значителна пазарна сила, вместо това се приема предложението на Делян Добрев, с което се забранява всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите. Недобросъвестни са онези действия или бездействия, които нямат обективно икономическо основание, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия или неоснователно прекратяване на търговски отношения. По-силната позиция ще се преценява според спецификите на пазара, например, според възможността за намиране на алтернативен партньор.

По този начин се абранява се плащане на такса, срещу която не стои никаква услуга. Това ще доведе до отпадането на прословутите такси „рожден ден”, „за откриване на нов магазин”. По новите правила търговските вериги се задължават да плащат на производителите в 30-дневен срок.

Според Корнелия Нинова, която бе основният защитник на промените, забранява се на веригите да забраняват на доставчика да продават същата стока на друго място на по-ниска цена. Забранява се едностранно прекратяване на договора и налагане на глоби на доставчиците.

Текстовете предполагат по-честа намеса на КЗК в тълкуването им.

Санкцията при нарушаване на тези забрани е 10% от годишния оборот на съответната стока, за която се отнася забраната, но не по-малко от 10 000 лева.

Създават се помирителни комисии като първо ниво за контрол над спазване на договорите. Второто ниво на контрол е КЗК, която налага санкции.

В преходните и заключителните разпоредби на закона се правят промени и в Закона за храните. Текстовете уточняват какво не може да съдържа договорът за покупка на храни за последваща продажба.

По предложение на РБ е добавен и текст, който се отнася до избора на нов председател на КЗК – чрез публична процедура и без право председателят веднага да бъде преизбиран за нов мандат. Това е подготовка за промяната на управлението на комисията. Мандатът на дългогодишния й шеф Петко Николов изтича през октомври 2015 г. „Ефективното прилагане на закона зависи от ефективността на Комисията за защита на конкуренцията. Какви са фактите в момента? Всяко едно решение на КЗК тази година е отменено. Това са 16 от 16 решения. 40% от обществените поръчки, които са обжалвани от КЗК, са били отменени. Сегашната комисия е държана под необходимата ефективност дълги години и основна роля за това имат левите политически формации“, коментира по този повод Мартин Димитров от РБ.