Търговията внася най-много данъци

бизнес

Търговията внася най-много корпоративни данъци в държавния бюджет, става ясно от справка, придружаваща писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос на депутата Янаки Стоилов.
Общият деклариран оборот от нефинансовите предприятия за 2014 г. е бил 243.53 млрд. лева, а финансовите са отчели пред НАП приходи за 36.12 млрд. лева.
Това приблизително съответства на данните на НСИ за приходите от дейността (включително финансови приходи) на нефинансовите предприятия, които през 2014 г. са били 251 млрд. лева. Съпоставката на данните по отрасли показва, че докато търговията е отчела пред НСИ 100.6 млрд. лева, пред НАП са декларирани приходи за 95 млрд. лева. Селското стопанство отчита 8.9 млрд. лева пред НСИ и 7.9 млрд. лева пред НАП, а туризмът – съответно 4 млрд. лв. и 3.76 млрд. лева. Най-драстичното разминаване е при добивната промишленост, която, според НСИ има приходи от 2.6 млрд. лева, а пред НАП са декларирани едва 657 млн. лева. От отговора на министъра не става ясно какви приходи се имат предвид, като едно възможно обяснение е свързано с трансгранични операции.
В обратната посока са раминававанията при ИТ и професионалните услуги, както и ВиК и управляние на отпадъци. В последния случай пред НАП са отчетени с 10% по-големи приходи.

По-интересната част от данните е свързана с печалбите, които са 16.4 млрд. лева (с 6% по-малко от 2013 г.), ако се съди по обявения данък.
Според справката 369 млн. лева или 22% от корпоративните данъци, платени за 2014 г. са генерирани в сектор Търговия и ремонт на автомобили. На следващо място са преработващата индустрия с 349 млн. лева и финансовите услуги – 167 млн. лева. По над 100 млн. лева са внесли строителството, транспортът, професионалните и научни дейности и селското стопанство. Ако приемем, че корпоративният данък е измерител за рентабилността и пренебрегнем преобразуването на финансовия резултат (например, заради минали загуби, инвестиционни проекти и т.н.), то най рентабилният сектор са административните и спомагателни дейности (облагаемата печалба е над 16% от приходите), образованието и здравеопазването, както и селското стопанство (всички над 13%).

МФ предоставя и данните по видове търговски обекти на дребно, от които става ясно, че основната част от търговският оборот е в неспециализираните магазини (хипермаркети и др.) – 7.2 млрд. лева или 30% от стокооборота на дребно. Следват търговията с горива 5.9 млрд. лева и търговията в специализирани магазини с нехранителни стоки (облекла, лекарства и др.) – 5 млрд. лева. Последният сектор е внесъл е най-много данъци – 26 млн. лева, докато търговските вериги са декларирали корпоративен данък за 21 млн. лева, а бензиностанциите – 13 млн. лева. Очевидно основният източник на печалби е търговията на едро.

Магазинът на бъдещето – тагове и скенери вместо касиерки

магазин, търговия

Как ще изглежда магазинът за хранителни стоки след няколко години? Посягате към някой артикул, а на дисплея вече е изписана препоръчителна готварска рецепта. Малко по-нататък на щанда светва зелена лампа – на мястото, където ще откриете подходящата за случая бутилка червено вино. На касата няма касиер – компютър автоматично сканира продуктите в количката за пазаруване, а плащането става с кллючовете за колата, в които са запаметени данните на кредитната ви карта. “Благодарим ви, че пазарувахте при нас. Заповядайте отново” – прозвучава от високоговорител на изхода на магазина.

Поне така смятат изследователите от Научния център за развитие на изкуствения интелект в Санкт Вендел в германската провинция Заарланд. Те разработват “магазина на бъдещето” или retail lab, както още го наричат.

Електронната търговия отдавна е реалност

В този център учените се опитват да приспособят традиционните магазини и супермаркети към реалностите в дигиталния свят. “Клиентите ще искат все повече информация и повече услуги, които познават от електронната търговия”. Така изследователят Герит Кал обяснява необходимостта магазините да се променят. Тя произтича и от напредващата дигитализация. Прогнозите сочат, че скоро 1/4 от германците ще пазаруват електронно.

Това засилва натиска върху търговията на дребно, която не може да си позволи да изостава от новите тенденции. За целта могат да се използват “тагове” – електронни етикети върху продуктите, които “съобщават”, например в склада, че стоката на щанда е изчерпана. Освен това електронните етикети ще съдържат информация за цената и качеството на продукта.

Всичко ще бъде в услуга на клиента, обяснява Герит Кал. Негово величество клиентът ще обикаля щандовете с личния си мобилен телефон, ръководейки се от заложения в него електронен списък за пазаруване. И не само това: скоро клиентът ще бъде предупреждаван от смартфона си за възможни алергични реакции. За това е достатъчно само да задържите телефона си малко по-дълго върху съответния продукт.

„Стъкленият клиент“

Само че всичко това си има своята цена. Преди да получи цялото това обслужване, потребителят трябва да сподели с електронната мрежа цял куп лични данни. Така например предварително трябва да се е регистрирал с пръстов отпечатък в своята електронна пазарна кошница. Тогава автоматично се “снема” и потребителският му профил.

Но нима някой би желал да издава по този начин толкова много данни за себе си, превръщайки се в нещо като “стъклен клиент”? Къде остава защитата на личните данни? Герит Кал казва по този повод: “Разбира се, че това се възприема негативно, но клиентът сам решава дали да посочи личните си данни или не. Ако ги сподели, ще може да ползва всички тези предимства. И обратното.”

Клиентите са скептични

Допитване до клиентите в един супермаркет в Заарбрюкен показва, че “супермаркетът на бъдещето” се възприема засега доста скептично. Потенциалните предимства на “интелигентния магазин” не убеждават традиционния купувач. Една млада жена споделя например, че е изцяло против дигиталния магазин. “Това е твърде безлично. Предпочитам да има продавач и той лично да ме упъти, когато го попитам кое къде мога да намеря, колко струва и качествен ли е продуктът.”

И все пак – в Научния център в Санкт Вендел са единодушни: дигитализирането на търговията на дребно не може да бъде спряно. В лабораторията учените се опитват да симулират пазаруването на бъдещето: насядали край огромна маса, те поръчват чрез таблет напитки, които са на привършване. Или пък с един клик на мишката те пълнят дигиталния си списък за пазаруване в смартфона си с продукти – директно от рекламите по телевизията. А оттам – и в кошницата на клиента на „супермаркета на бъдещето“.

По Дойче веле, със съкращения