Защо е паниката на борсите

борса

Разпродажбите на борсите може да предсказват рецесия (малко вероятно), да предизвикат рецесия (малко вероятно) или да показват недоверие в паричните власти (вероятно)

Финансовите пазари са в паника по повод рязкото икономическо забавяне, което все още не се е състояло. И може да не се случи, пише WSJ.
Много от най-големите фондовите борси, включително Великобритания и Япония, са в меча територия, което е 20% или повече от техния пик. След спада с 1.6% в сряда, Dow Jones Industrial Average се понижава с 9.5% тази година.
И все пак, ако няма сигнал за подобен стрес в по-широката икономика, защо да обръщаме внимание на финансовите индекси, които, както казва старият виц, са предвидили 9 от последните 5 рецесии. Има три възможни причини пазарните разпродажби да са причина за загриженост.

Първата е, че рецесията настъпва, но е необходимо време, за да се види в данните. В САЩ изглежда е време – тази икономическа експанция е четвъртата най-дълга от края на Втората световна война и фондовият пазар и изпреварващ индикатор за рецесия.
Но твърдите икономически данни не се държат по начин, който е характерен за времето преди рецесия. Докато икономическият ръст в САЩ е вероятно около нулата през последното тримесечие на 2015 г., ръстът на заетостта всъщност се ускорява. Потребителското доверие нарасна в началото на януари, въпреки загрижеността за акциите. Жилищата обикновено показват, че икономиката върви към спад, макар че броят на новите строителни разрешния за еднофамилни къщи нарасна през декември.
Какво да кажем за останалия свят? Сривът на растежа в Китай би било променящо света събитие, коментира наскоро Оливие Бланшар, бившият главен икономист на МВФ.
Но няма признаци за такъв срив. Наистина ръстът в Китай през 2015 г. падна до най-ниско ниво от 25 години, но правителството от дълго време се подготвя за това забавяне. Данните за външната търговия през декември показват, че икономиката се стабилизира.
Проучването на мениджърите по покупките по света, извършено от J.P. Morgan Chase и Markit показва, че общата икономическа ативност се забавя през декември, но до нива, близки до дългосрочния тренд (и над 50, което показва експанзия – б.р.).
Многогодишният спад на цените на суровините  спъва производството в САЩ и зад граница. Но цените на петрола се сринаха не заради спад на търсенето, а заради свръхпредлагане – всъщност потреблението в Китай продължава да расте. Производителите на шистов нефт в САЩ не съкратиха добива с толкова, колкото очакваха Саудитска Арабия, когато повиши добива през 2014 г., а се очаква и ръст на износа от Иран.
Това понижение на цените удари енергийните инвестиции, което може да е потенциална спирачка. Но Торстен Сло, икономист в Deutsche Bank, отбелязва, че те са намалели от 10% от общите капиталови разходи до 5%. Това означава, че не могат да се понижат още много.

Второто обяснение е, че вместо икономическата слабост да предизвиква финансова паника, самата паника създава риск от рецесия. Сривът на цените на петрола, например, накара доходността на корпоративните облигации, издадени от енергийни и неенергийни компании, да скочат, и много банки отчетоха, големи загуби по заеми за енергийния сектор. Спедът между лихвените проценти по сигурните ДЦК и по-несигурните офшорни тримесечни междубанкови заеми в долари, известен като “TED spread,” измерител за финансово напрежение, скочи.
От друга страна, банките имат малка експозиция към енергетиката, сравнено с тяхната експозиция към второкласни ипотеки през 2008 и Латиноамерикански дълг през 1982. Регулаторите ги принудиха за увеличат своите капиталови и ликвидни буфери след последната криза.
Китайските лидери опитаха неумело да спрат пукането на техния борсов балон и объркаха света, когато девалвираха юана миналия август и отново през януари 2016 г. Китайската парична политика е непрозрачна и политизирана, което означава, че външните лица са скептични спрямо официалните обяснения, че девалвацията е част от ходове към по-пазарно определян валутен курс.
За разлика от това, Федералният резерв е прозрачен и независим. Проблемът е, пазарите не са съгласни с плановете му. През декември миналата година той обяви, че с безработица до 5%, икономиката вече не се нуждае от почти нулеви лихвени проценти и започна да ги вдига, с намерение да увеличи краткосрочната лихва до над 2% до края на следващата година.

Но сривът на петрола отдалечи целта на Фед за 2% инфлация, което според пазарите е основание за по-бавна нормализация на лихвите.
Решимостта на Фед да затегне паричната политика означава, че е налице насрещен вятър за капиталовите пазари, които бяха свикнали на стимули след 2008 г.
Това не е непременно проблем за икономиката. В скорошно бележка до клиентите Стивън Джен, който управлява валутния консултант SLJ Макро Partners, оспорва идеята, скорошните разпродажби на борсите се обясняват само с икономическата слабост. „Може да обърнем въпроса и да запитаме дали икономиките на САЩ и световните наистина са се подобрили с 200% от 2008 г. насам, или с 20% от пика на 2007 г.?
Ако Фед не окуражава повече инвеститорите да поемат риск, тогава борсовите оценки, като съотношението цена-печалба, трябва да се понижат.
Но по-голямата тревога е, че ако предстоят рецесия или криза, централните банки и правителствата не могат да помогнат. Китайските лидери изключиха отварянето на кранчето за нов държавно подкрепен инвестиционен и кредитен бум, който те смятат, че са отишли твърде далеч от последния път. Фед има възможност да маневрира само в рамките на четвърт процентен пункт, а други централни банки нямат и това.
Андрю Болс, изпълнителен директор на PIMCO казва, че пазарът трябва да се обърне, когато е достатъчно евтин или ако очаква някакъв вид „прекъсвач” от типа на понижение на лихвените проценти. Тревожа се от липсата на такъв прекъсвач, коментира той пред WSJ.