Книгите на 2016

В края на годината множество издателства и медии правят разносметка за най-значимите книги, издадени през 2016 г. Сред тях се открояват няколко заглавия:

The End of Alchemy: Money, Banking and the Future of the Global Economy, От Мервин Кинг, Little, Brown, 430 стр.

Лорд Кинг, бившият управител на Bank of England, не е поредният участник в събитията от 2008 г., който ни представя своите спомени. Вместо това той развива своето виждане за дълбоките причини, довели до кризата. Алхимията, която подкопава основите на финансовата система, е обещанието на банките да превърнат неликвидните и рисковани активи в ликвидни и сигурни задължения (депозити). Затова банките разчитат на кредитор от последна инстанция – централната банка. За да се дисциплинират те, Кинг предлага централната банка да определи предварително условията, при които ще отпуска заеми.

The Euro and the Battle of Ideas, от Маркъс Брунермайер, Харолд Джеймс и Жан-Пиер Ландау,  Princeton University Press, 448 стр.
Според много икономисти еврозоната е лош проект, тъй като обединява твърде различни икономики и необходимите институции за управлението й отсъстват.
Тази книга, чиито автори са германски икономист, британски историк и бивш централен банкер от Франция, посочва по-голям разлом. Еврозоната страда от „различни концепции за това как работи икономиката“. Резултатът е липса на диалог, особено между Франция и Германия. Франция – една централизирана държава, държи на гъвкавостта, солидарността и държавните намеси, докато в Германия ценят правилата и свободните пазари. Това поражда поредица от дихотомии – национален вместо колективен отговор на кризите, правила вместо дискреция, задължения спрямо солидарност, платежоспособност или ликвидност, икономии или стимули.

The Undoing Project от Майкъл Люис; W. W. Norton & Company, 368 страници

Преди 40 години израелските психолози Даниел Канеман и Амос Тверски публикуваха серия изследвания, които промениха представите ни за процеса на вземане на решения. Те показа системните грешки, които хората допускат, когато са принудени да вземат решения в условията на несигурност. Това даде тласък на поведенческата икономика, но също така революционизира изследсванията в областта на големите данни и държавните регулации. В книгата си The Undoing Project Майкъл Люис разказва за сътрудничеството на двамата учени, които се превръщат в герои на университета и на бойното поле (и двамата имат кариера в армията). Техните изследвания са дълбоко свързани с техния необикновен жизнен опит. Тверски е бил брилянтен,  екстроверт, център на внимание. Канеман, беглец от нацистите в детството си, е интроверт, чиито съмнения са в основата на неговите идеи. Това се превръща в едно от най-големите партньорства в историята на науката. Двамата работят заедно толкова тясно, че не могат да си спомнят откъде тръгват идеите и кой трябва да си припише заслугите. Те хвърлят монета, за да определят водещия на първото изследване, което правят и се редуват след това.

Karl Marx: Greatness and Illusion. От Гарет Стедман Джоунс, Belknap; 768 стр.
Професорът по история на идеите в Лондонския университет прави преоценка на идеите на Маркс. Както подчертава рецензията на „Ню Йорк Таймс“ книгата е фокусирана върху Карл, а не върху марксизма. „Ако нещо е сигурно, то е, че аз самият не съм марксист“, както самият философ е заявявал.
Възприеман като модерно въплащение на древната мечта за справедливост и свобода, марксисмът в представите на своите последователи през 20 век бе смятан не за тълкуване на обществото, а за обективна наука, определена от строги закони, в която историческите промени са дотолкова предопределени както и природните явления. Но след 1870 г. Маркс смекчава някои от възгледите си – например, в писмо до Вера Засулич признава, че историческата неизбежност, присъща на индустриализацията е огреничена до страните от Западна Европа.
В представата на Джоунс Карл е човек, който реагирира на политиката в бурния 19 век и е способен да променя мнението, докато по-късната легенда Маркс е „забраняващ брадат патриарх и законодател, безмислостно последователен мислител с властна визия за бъдещето.“

The Rise and Fall of American Growth: The US Standard of Living since the Civil War. От Робърт Гордън. Princeton University Press; 762 стр.
Защо икономиката на Америка е в подем в началото на 20 век и защо това няма да се случи скоро? Удивителният отговор на икономиста от Northwestern University вече е познат на читателите на economix.bg

Global Inequality: A New Approach for the Age of Globalisation. От Бранко Миланович. Belknap; 299 стр.
Въпреки че темата е широко експлоатирана, малко се знае за причините за неравенството. Бранко Миланович, икономист от Luxembourg Income Study Centre и City University of New York предлага нова теория. Според него неравенството расте в повечето страни, но глобалното неравенство (между страните), макар и огромно, намалява.

“Narrative and Numbers: The Value of Stories in Business” от Асват Дамодаран
Професорът от Stern school на Университета на Ню Йорк е всепризнат гуру в областта на оценките. Както се вижда от заглавието, не всичко е в числата. Историите могат да отклонят вниманието от финансовите отчети, но да им придадат смисъл.

>>Този pdf e свободен за сваляне

The Curse of Cash, от Кенет Рогоф, Princeton University Press
Рогоф твърди, че можем да се освободим от физическите банкноти и монети. Има две причини за това – кешът обслужва престъпния бизнес, корупцията, избягването на данъци и т. н. Той също така осуетява опитите на централните банки да наложат отрицателни лихви, когато е необходимо. Рогоф не вярва, че се насочваме към епоха на частни дигитални пари.


The Corruption of Capitalism: Why Rentiers Thrive and Work Does not Pay, от Гай Стендинг, Biteback, 368 стр.

Сегашната капиталическа система не е доминирана от свободните пазари, а е рентиерска икономика. Доходите се насочват към собствениците на имот – финансови, физически и интелектуални – за сметка на обществото.
Тази книга разкрива как глобалният капитализъм работи в полза на рентиерите и в ущърб на останалите, особено на прекариата.
Плутокрацията и елитите се обогатяват не чрез производство на стоки и услуги, а чрез притежаване на активи, включително интелектуална собственост, с помощта на субсидии, данъчните облекчения, дългови механизми, както и приватизация на публични услуги.
Междувременно заплатите стагнират, като трудовите пазари се трансформират не без помощта на аутсорсинга и автоматизацията.

The Great Convergence: Information Technology and the New Globalization. От Ричард Балдуин. Belknap; 329 стр.
Глобализацията се промени фундаментално след интернет революцията през 1990-те години. Докато търговията през 20 век включваше конкуренция между страните, през 21 век тя обхваща веригите на доставки. Балдуин е американски учен, който работи в Женева. Според него обръщането на тренда е още по-трудно, отколкото да се помогне на губещите от глобализацията.
Първата вълна на глобализацията, благодарение на падащите транспортни разходи, позволява експлозия в търговия със стоки. По време на втората глобализация, която протича днес, падащите цени на комуникационните услуги, спомагат за бързо разпространение на знанието до нови центрове на производство като Китай. Третата глобализация ще настъпи чрез виртуалното преместване на хора чрез “telepresence” и “telerobotics”.

The Man Who Knew: The Life and Times of Alan Greenspan. От Себастиан Малаби, Penguin Press; 781 стр.
Някога герой, бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан често е сочен за виновник за финансовата криза, който е забравил собствените си прозрения за уязвимостта на финансовата система. Според книгата инфлационното таргетиране (преследването на определено ниво на инфлацията, обикновено близо до 2% – б.ред.) не е адекватна цел на паричната политика.
Носител на наградата Бизнес книга на годината 2016 на Financial Times и McKinsey.

Cleverlands: The Secrets Behind the Success of the World’s Education Superpowers. От Луси Креан; 304 страници
На фона на твърде много полемики по темата, тази книга честно излага аргументите и опита на други страни, пише The Economist.
Като учител, Луси била впечатлена от постоянните образователни реформи, които се позовават на опита на други страни. За да разбере какво наистина се случва в държавите, чието образование е отличено като най-добро, тя предприема пътуване до Финландия, Япония, Сингапур, Шанхай и Канада, преподавайки в различни училища и документира съвестно неочакваните си открития.

Free Speech: Ten Principles for a Connected World. Тимъти Гартън Аш. Yale University Press; 491 страници
Как урбанизацията и разпространението на интернет увеличиха възможностите на свободата на изразяване, но също така и последствията, които произтичат от това. Още на freespeechdebate.com.

По материали от чуждестранни източници и Amazon

Възход и падение на растежа в САЩ

Р. Гордън

Робърт Гордън, икономист от Northwestern University, отдавна е известен в академичните кръгове с технопесимизма си. Той твърди, че интернет революцията е преувеличена и Златният век на американския растеж може би е приключил. Най-добрият начин да се оцени това е да се проследят десетилетията след Гражданската война, когато Америка е променена от изобретения като автомобила и електричеството. Но според Гордън иновациите на широк фронт, които захраниха икономическия растеж и повишения жизнен стандарт между 1870 и 1970 г., няма да се повторят.
ИТ революцията не е толкова важна, колкото големите изобретения като електричеството, фармацевтиката, двигателя с вътрешно горене и съвременните комуникации.

Във „Възход и падение на американския растеж” Гордън обяснява за по-широка публика защо смята бързият ръст до 1970 г. за еднократно събитие. След Големите изобретения, почти всички от края на 19 век, започва процесът на усъвършенстване и внедряване, който отнема време и затова най-големият му ефект върху растежа е в годините от 1920 до 1970 г. Всичко след това е в най-добрия случай слабо ехо от тази голяма вълна и Гордън не очаква да видим нещо подобно занапред.

В книгата професорът комбинира данни с описание на промените в ежедневнието на американците.
И както посочва Пол Кругман, трудно е да не се съгласим с него, че значимите промени се случват до войната. Градският живот в Америка в навечерието на Вторатата световна война вече е бил модерен. Можем да влезем в апартамент от 40-те години, снабден с течаща вода, газ, електричество, хладилник и телефон и ще открием, че той задоволява основните ни потребности. Ще бъдем озадачени от липсата на телевизия и интернет, но не и ужасени или погнусени. Но ако градският американец от 40-те отиде в селска къща от 1870 г., той ще бъде ужасен.

Технологичната революция от края на 19 век трансформира света и променя всеки аспект на живота, както показва Гордън. Електричеството донесе светлина нощем, а телефонът уби разстоянията. General Electric освободи жените от домакинската работа. Цените на колите се понижиха с 63% от 1912 до 1930 г., докато делът на американците с достъп до автомобил нараства от 2% до 89.8%.
Америка бързо изпреварва останалия свят. През 1900 г. американците имат четири пъти повече телефони от британците, шест пъти повече от германците и 20 пъти – от французите. Една шеста от световния железопътен трафик преминава през един американски град – Чикаго. А 30 години по-късно американците притежават повече от 78% от автомобилите в света. Франция чак през 1948 г. получава същия достъп до коли и електричество, който Америка е имала през 1912 г.

Голямата депресия забавя инерцията, но по някои показатели 30-те години са най-производителното десетилетие от гледна точка на изобретенията и патентите, спрямо размера на икономиката.

Това, което се случва от 1940 до 1970 г. е разпространението на тези подобрения по света.
След 1945 г. Америка консолидира глобалното си предимство чрез Плана Маршал и институциите на Бретън Уудс, като налива пари във висше образование. През 50-те и 60-те дори хората със средно образование имат стабилна работа, къща в предградията и сигурна пенсия.

Но през 70-те икономическите турбуленции нараснаха и големите американски компании бяха разтърсени от чуждестранна конкуренция, специално от Япония, като цените на петрола скочиха благодарение на ОПЕК. Икономическото неравенство се увеличи. Ръстът на производителността намаля – след като бе достигнал средно 2.82% годишно между 1920 и 1970 г., производството на отработен час нарастваше от 1970 до 2014 г. с не повече от 1.62% средногодишно.

Според кратката и като цяло положителна рецензия на друг икономист, работил по темата – Тейлър Коен, Гордън е прав за миналото, но греши за бъдещето. Неговите най-големи резерви са към твърденията на Гордън, че може да предвиди със значителна точност бъдещето. Макар Гордън да се фокусира върху демографските предизвикателства в САЩ, той не отчита, че днес, благодарение на по-големите политически и икономически свободи в света, повече индивидуални гении имат възможност да допринесат за световните иновации, отколкото когато и да е било преди, пише Коен. Много постижения от миналата са дошли изненадващо, допълва Коен. Макар изобретяването на автомобила, космическите кораби и роботи да е било предвидено, никой не не е очаквал появата на рентгеновите лъци, радиото, лазерите, суперпроводниците, ядрената енергтия, квантовата механика и транзисторите. Но никой не знае какъв ще бъде транзисторът на бъдещето, смята колегата  на Гордън.

Коен припомня, че професорът е автор и на есе от 2003 г., озаглавено “Exploding Productivity Growth,” в което той оптимистично предвижда, че производителността в САЩ ще расте с 2.2 до 2.8% през следващите две десетилетия и дори пише, че е възможен ръст с 3%.

[quote style=“1″ author=““]Защо Гордън не вярва в ИТ революцията:

Компютрите замениха труда и допринесоха за производителността, но по-голямата част от тези ползи се случиха в началото на ерата на електрониката. През 60-те мейнфрейм компютрите изхвърлиха банковите извлечения и телефонните сметки. През 70-те се появиха пишещи машини с памет, през 80-те компютрите и банкоматите замениха касиерите, а баркодовете – работещите в магазините.

Кулминацията беше сватбата на комуникациите и компютъра през 1990-те. Amazon е основана през 1994 г., Google през 1998 г. и Wikipedia през 2001 г. От 2002 г., обаче, повечето свързани с компютри изобретения са довели не до фундаментална трансформация, а до миниатюризация, както е с iPhone, който съчетава функции на лаптопа отпреди 2002 г. и мобилни телефони.

Фармацевтични изследвания изглежда навлизат във фаза на намаляващата възвръщаемост, смята Гордън. Той смята, че безпилотната кола на Google и дори фракингът не носят голяма промяна. Що се отнася до способността на 3-D принтирането и микро-роботи да революционизират производството, професорът твърди, че това е стара история, разказана в една или друга форма. Първият промишлен робот е въведен от General Motors през 1961 г. и производителността на роботизираното производство е била стабилна през цялата следвоенна епоха. Но делът на това производството от икономиката неумолимо се е свил от 28% през 1953 г. до 11% през 2010 г.

[/quote]Но днес Гордън вече не вярва, че информационната революция ще спаси Америка от дългосрочна стагнация. Неговото отношение е близко до това на Питър Тил, който заяви веднъж „Искахме летящи коли, а получихме 140 знака“. Америка вече усвои плодовете от информационната революция през десетилетието след 1994 г., но този изблик не продължи.

Дали е възможно Гордън просто да е от грешното поколение и да не оценява последните технологични постижения? Дори да е вярно, че подценява влиянието на социалните мрежи, той има две важни тези, смята Пол Кругман.
Първо, Гордън посочва, че истинските важните иновации обикновено носят големи промени в бизнес практиките, в това как изглеждат и как функционират работните места. Тук има някои промени от 1990 г. до 2005 г., но не и след това. Затова Гордън твърди, че основният ефект от ИТ революцията вече е консумиран.
Второ, един от основните аргументи на технооптимистите е, че официалните измерители на икономическия растеж подценяват реалната степен на прогрес, защото те не отчитат напълно предимствата на новите стоки. Гордън признава това, но отбелязва, че винаги е било така дори при предишните трансформации прогресът е бил подценяван още повече.

И така, какво означава това за бъдещето? Гордън подсказва, че бъдещето е твърде вероятно да бъде белязано от застой на жизнения стандарт за повечето американци, защото последиците от забавянето на технологичния напредък, ще бъдат засилени чрез набор от „насрещни ветрове“: растящото неравенство, замръзване на образователното равнище, големи разходи за здравеопазване и застаряване на населението.

Но според „Икономист” Гордън пропуска значението на изкуствения интелект, както и че благодарение на 3D печата и „интернет на нещата”, информационната революция се разпространява от виртуалния към физическия свят. Информационната революция може би няма да повтори растежа, на който Америка някога се е радвала, но ще промени всеки аспект от нашето ежедневие.