Книгите на 2016

В края на годината множество издателства и медии правят разносметка за най-значимите книги, издадени през 2016 г. Сред тях се открояват няколко заглавия:

The End of Alchemy: Money, Banking and the Future of the Global Economy, От Мервин Кинг, Little, Brown, 430 стр.

Лорд Кинг, бившият управител на Bank of England, не е поредният участник в събитията от 2008 г., който ни представя своите спомени. Вместо това той развива своето виждане за дълбоките причини, довели до кризата. Алхимията, която подкопава основите на финансовата система, е обещанието на банките да превърнат неликвидните и рисковани активи в ликвидни и сигурни задължения (депозити). Затова банките разчитат на кредитор от последна инстанция – централната банка. За да се дисциплинират те, Кинг предлага централната банка да определи предварително условията, при които ще отпуска заеми.

The Euro and the Battle of Ideas, от Маркъс Брунермайер, Харолд Джеймс и Жан-Пиер Ландау,  Princeton University Press, 448 стр.
Според много икономисти еврозоната е лош проект, тъй като обединява твърде различни икономики и необходимите институции за управлението й отсъстват.
Тази книга, чиито автори са германски икономист, британски историк и бивш централен банкер от Франция, посочва по-голям разлом. Еврозоната страда от „различни концепции за това как работи икономиката“. Резултатът е липса на диалог, особено между Франция и Германия. Франция – една централизирана държава, държи на гъвкавостта, солидарността и държавните намеси, докато в Германия ценят правилата и свободните пазари. Това поражда поредица от дихотомии – национален вместо колективен отговор на кризите, правила вместо дискреция, задължения спрямо солидарност, платежоспособност или ликвидност, икономии или стимули.

The Undoing Project от Майкъл Люис; W. W. Norton & Company, 368 страници

Преди 40 години израелските психолози Даниел Канеман и Амос Тверски публикуваха серия изследвания, които промениха представите ни за процеса на вземане на решения. Те показа системните грешки, които хората допускат, когато са принудени да вземат решения в условията на несигурност. Това даде тласък на поведенческата икономика, но също така революционизира изследсванията в областта на големите данни и държавните регулации. В книгата си The Undoing Project Майкъл Люис разказва за сътрудничеството на двамата учени, които се превръщат в герои на университета и на бойното поле (и двамата имат кариера в армията). Техните изследвания са дълбоко свързани с техния необикновен жизнен опит. Тверски е бил брилянтен,  екстроверт, център на внимание. Канеман, беглец от нацистите в детството си, е интроверт, чиито съмнения са в основата на неговите идеи. Това се превръща в едно от най-големите партньорства в историята на науката. Двамата работят заедно толкова тясно, че не могат да си спомнят откъде тръгват идеите и кой трябва да си припише заслугите. Те хвърлят монета, за да определят водещия на първото изследване, което правят и се редуват след това.

Karl Marx: Greatness and Illusion. От Гарет Стедман Джоунс, Belknap; 768 стр.
Професорът по история на идеите в Лондонския университет прави преоценка на идеите на Маркс. Както подчертава рецензията на „Ню Йорк Таймс“ книгата е фокусирана върху Карл, а не върху марксизма. „Ако нещо е сигурно, то е, че аз самият не съм марксист“, както самият философ е заявявал.
Възприеман като модерно въплащение на древната мечта за справедливост и свобода, марксисмът в представите на своите последователи през 20 век бе смятан не за тълкуване на обществото, а за обективна наука, определена от строги закони, в която историческите промени са дотолкова предопределени както и природните явления. Но след 1870 г. Маркс смекчава някои от възгледите си – например, в писмо до Вера Засулич признава, че историческата неизбежност, присъща на индустриализацията е огреничена до страните от Западна Европа.
В представата на Джоунс Карл е човек, който реагирира на политиката в бурния 19 век и е способен да променя мнението, докато по-късната легенда Маркс е „забраняващ брадат патриарх и законодател, безмислостно последователен мислител с властна визия за бъдещето.“

The Rise and Fall of American Growth: The US Standard of Living since the Civil War. От Робърт Гордън. Princeton University Press; 762 стр.
Защо икономиката на Америка е в подем в началото на 20 век и защо това няма да се случи скоро? Удивителният отговор на икономиста от Northwestern University вече е познат на читателите на economix.bg

Global Inequality: A New Approach for the Age of Globalisation. От Бранко Миланович. Belknap; 299 стр.
Въпреки че темата е широко експлоатирана, малко се знае за причините за неравенството. Бранко Миланович, икономист от Luxembourg Income Study Centre и City University of New York предлага нова теория. Според него неравенството расте в повечето страни, но глобалното неравенство (между страните), макар и огромно, намалява.

“Narrative and Numbers: The Value of Stories in Business” от Асват Дамодаран
Професорът от Stern school на Университета на Ню Йорк е всепризнат гуру в областта на оценките. Както се вижда от заглавието, не всичко е в числата. Историите могат да отклонят вниманието от финансовите отчети, но да им придадат смисъл.

>>Този pdf e свободен за сваляне

The Curse of Cash, от Кенет Рогоф, Princeton University Press
Рогоф твърди, че можем да се освободим от физическите банкноти и монети. Има две причини за това – кешът обслужва престъпния бизнес, корупцията, избягването на данъци и т. н. Той също така осуетява опитите на централните банки да наложат отрицателни лихви, когато е необходимо. Рогоф не вярва, че се насочваме към епоха на частни дигитални пари.


The Corruption of Capitalism: Why Rentiers Thrive and Work Does not Pay, от Гай Стендинг, Biteback, 368 стр.

Сегашната капиталическа система не е доминирана от свободните пазари, а е рентиерска икономика. Доходите се насочват към собствениците на имот – финансови, физически и интелектуални – за сметка на обществото.
Тази книга разкрива как глобалният капитализъм работи в полза на рентиерите и в ущърб на останалите, особено на прекариата.
Плутокрацията и елитите се обогатяват не чрез производство на стоки и услуги, а чрез притежаване на активи, включително интелектуална собственост, с помощта на субсидии, данъчните облекчения, дългови механизми, както и приватизация на публични услуги.
Междувременно заплатите стагнират, като трудовите пазари се трансформират не без помощта на аутсорсинга и автоматизацията.

The Great Convergence: Information Technology and the New Globalization. От Ричард Балдуин. Belknap; 329 стр.
Глобализацията се промени фундаментално след интернет революцията през 1990-те години. Докато търговията през 20 век включваше конкуренция между страните, през 21 век тя обхваща веригите на доставки. Балдуин е американски учен, който работи в Женева. Според него обръщането на тренда е още по-трудно, отколкото да се помогне на губещите от глобализацията.
Първата вълна на глобализацията, благодарение на падащите транспортни разходи, позволява експлозия в търговия със стоки. По време на втората глобализация, която протича днес, падащите цени на комуникационните услуги, спомагат за бързо разпространение на знанието до нови центрове на производство като Китай. Третата глобализация ще настъпи чрез виртуалното преместване на хора чрез “telepresence” и “telerobotics”.

The Man Who Knew: The Life and Times of Alan Greenspan. От Себастиан Малаби, Penguin Press; 781 стр.
Някога герой, бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан често е сочен за виновник за финансовата криза, който е забравил собствените си прозрения за уязвимостта на финансовата система. Според книгата инфлационното таргетиране (преследването на определено ниво на инфлацията, обикновено близо до 2% – б.ред.) не е адекватна цел на паричната политика.
Носител на наградата Бизнес книга на годината 2016 на Financial Times и McKinsey.

Cleverlands: The Secrets Behind the Success of the World’s Education Superpowers. От Луси Креан; 304 страници
На фона на твърде много полемики по темата, тази книга честно излага аргументите и опита на други страни, пише The Economist.
Като учител, Луси била впечатлена от постоянните образователни реформи, които се позовават на опита на други страни. За да разбере какво наистина се случва в държавите, чието образование е отличено като най-добро, тя предприема пътуване до Финландия, Япония, Сингапур, Шанхай и Канада, преподавайки в различни училища и документира съвестно неочакваните си открития.

Free Speech: Ten Principles for a Connected World. Тимъти Гартън Аш. Yale University Press; 491 страници
Как урбанизацията и разпространението на интернет увеличиха възможностите на свободата на изразяване, но също така и последствията, които произтичат от това. Още на freespeechdebate.com.

По материали от чуждестранни източници и Amazon

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *