Възход и падение на растежа в САЩ

Робърт Гордън, икономист от Northwestern University, отдавна е известен в академичните кръгове с технопесимизма си. Той твърди, че интернет революцията е преувеличена и Златният век на американския растеж може би е приключил. Най-добрият начин да се оцени това е да се проследят десетилетията след Гражданската война, когато Америка е променена от изобретения като автомобила и електричеството. Но според Гордън иновациите на широк фронт, които захраниха икономическия растеж и повишения жизнен стандарт между 1870 и 1970 г., няма да се повторят.
ИТ революцията не е толкова важна, колкото големите изобретения като електричеството, фармацевтиката, двигателя с вътрешно горене и съвременните комуникации.

Във „Възход и падение на американския растеж” Гордън обяснява за по-широка публика защо смята бързият ръст до 1970 г. за еднократно събитие. След Големите изобретения, почти всички от края на 19 век, започва процесът на усъвършенстване и внедряване, който отнема време и затова най-големият му ефект върху растежа е в годините от 1920 до 1970 г. Всичко след това е в най-добрия случай слабо ехо от тази голяма вълна и Гордън не очаква да видим нещо подобно занапред.

В книгата професорът комбинира данни с описание на промените в ежедневнието на американците.
И както посочва Пол Кругман, трудно е да не се съгласим с него, че значимите промени се случват до войната. Градският живот в Америка в навечерието на Вторатата световна война вече е бил модерен. Можем да влезем в апартамент от 40-те години, снабден с течаща вода, газ, електричество, хладилник и телефон и ще открием, че той задоволява основните ни потребности. Ще бъдем озадачени от липсата на телевизия и интернет, но не и ужасени или погнусени. Но ако градският американец от 40-те отиде в селска къща от 1870 г., той ще бъде ужасен.

Технологичната революция от края на 19 век трансформира света и променя всеки аспект на живота, както показва Гордън. Електричеството донесе светлина нощем, а телефонът уби разстоянията. General Electric освободи жените от домакинската работа. Цените на колите се понижиха с 63% от 1912 до 1930 г., докато делът на американците с достъп до автомобил нараства от 2% до 89.8%.
Америка бързо изпреварва останалия свят. През 1900 г. американците имат четири пъти повече телефони от британците, шест пъти повече от германците и 20 пъти – от французите. Една шеста от световния железопътен трафик преминава през един американски град – Чикаго. А 30 години по-късно американците притежават повече от 78% от автомобилите в света. Франция чак през 1948 г. получава същия достъп до коли и електричество, който Америка е имала през 1912 г.

Голямата депресия забавя инерцията, но по някои показатели 30-те години са най-производителното десетилетие от гледна точка на изобретенията и патентите, спрямо размера на икономиката.

Това, което се случва от 1940 до 1970 г. е разпространението на тези подобрения по света.
След 1945 г. Америка консолидира глобалното си предимство чрез Плана Маршал и институциите на Бретън Уудс, като налива пари във висше образование. През 50-те и 60-те дори хората със средно образование имат стабилна работа, къща в предградията и сигурна пенсия.

Но през 70-те икономическите турбуленции нараснаха и големите американски компании бяха разтърсени от чуждестранна конкуренция, специално от Япония, като цените на петрола скочиха благодарение на ОПЕК. Икономическото неравенство се увеличи. Ръстът на производителността намаля – след като бе достигнал средно 2.82% годишно между 1920 и 1970 г., производството на отработен час нарастваше от 1970 до 2014 г. с не повече от 1.62% средногодишно.

Според кратката и като цяло положителна рецензия на друг икономист, работил по темата – Тейлър Коен, Гордън е прав за миналото, но греши за бъдещето. Неговите най-големи резерви са към твърденията на Гордън, че може да предвиди със значителна точност бъдещето. Макар Гордън да се фокусира върху демографските предизвикателства в САЩ, той не отчита, че днес, благодарение на по-големите политически и икономически свободи в света, повече индивидуални гении имат възможност да допринесат за световните иновации, отколкото когато и да е било преди, пише Коен. Много постижения от миналата са дошли изненадващо, допълва Коен. Макар изобретяването на автомобила, космическите кораби и роботи да е било предвидено, никой не не е очаквал появата на рентгеновите лъци, радиото, лазерите, суперпроводниците, ядрената енергтия, квантовата механика и транзисторите. Но никой не знае какъв ще бъде транзисторът на бъдещето, смята колегата  на Гордън.

Коен припомня, че професорът е автор и на есе от 2003 г., озаглавено “Exploding Productivity Growth,” в което той оптимистично предвижда, че производителността в САЩ ще расте с 2.2 до 2.8% през следващите две десетилетия и дори пише, че е възможен ръст с 3%.

[quote style=“1″ author=““]Защо Гордън не вярва в ИТ революцията:

Компютрите замениха труда и допринесоха за производителността, но по-голямата част от тези ползи се случиха в началото на ерата на електрониката. През 60-те мейнфрейм компютрите изхвърлиха банковите извлечения и телефонните сметки. През 70-те се появиха пишещи машини с памет, през 80-те компютрите и банкоматите замениха касиерите, а баркодовете – работещите в магазините.

Кулминацията беше сватбата на комуникациите и компютъра през 1990-те. Amazon е основана през 1994 г., Google през 1998 г. и Wikipedia през 2001 г. От 2002 г., обаче, повечето свързани с компютри изобретения са довели не до фундаментална трансформация, а до миниатюризация, както е с iPhone, който съчетава функции на лаптопа отпреди 2002 г. и мобилни телефони.

Фармацевтични изследвания изглежда навлизат във фаза на намаляващата възвръщаемост, смята Гордън. Той смята, че безпилотната кола на Google и дори фракингът не носят голяма промяна. Що се отнася до способността на 3-D принтирането и микро-роботи да революционизират производството, професорът твърди, че това е стара история, разказана в една или друга форма. Първият промишлен робот е въведен от General Motors през 1961 г. и производителността на роботизираното производство е била стабилна през цялата следвоенна епоха. Но делът на това производството от икономиката неумолимо се е свил от 28% през 1953 г. до 11% през 2010 г.

[/quote]Но днес Гордън вече не вярва, че информационната революция ще спаси Америка от дългосрочна стагнация. Неговото отношение е близко до това на Питър Тил, който заяви веднъж „Искахме летящи коли, а получихме 140 знака“. Америка вече усвои плодовете от информационната революция през десетилетието след 1994 г., но този изблик не продължи.

Дали е възможно Гордън просто да е от грешното поколение и да не оценява последните технологични постижения? Дори да е вярно, че подценява влиянието на социалните мрежи, той има две важни тези, смята Пол Кругман.
Първо, Гордън посочва, че истинските важните иновации обикновено носят големи промени в бизнес практиките, в това как изглеждат и как функционират работните места. Тук има някои промени от 1990 г. до 2005 г., но не и след това. Затова Гордън твърди, че основният ефект от ИТ революцията вече е консумиран.
Второ, един от основните аргументи на технооптимистите е, че официалните измерители на икономическия растеж подценяват реалната степен на прогрес, защото те не отчитат напълно предимствата на новите стоки. Гордън признава това, но отбелязва, че винаги е било така дори при предишните трансформации прогресът е бил подценяван още повече.

И така, какво означава това за бъдещето? Гордън подсказва, че бъдещето е твърде вероятно да бъде белязано от застой на жизнения стандарт за повечето американци, защото последиците от забавянето на технологичния напредък, ще бъдат засилени чрез набор от „насрещни ветрове“: растящото неравенство, замръзване на образователното равнище, големи разходи за здравеопазване и застаряване на населението.

Но според „Икономист” Гордън пропуска значението на изкуствения интелект, както и че благодарение на 3D печата и „интернет на нещата”, информационната революция се разпространява от виртуалния към физическия свят. Информационната революция може би няма да повтори растежа, на който Америка някога се е радвала, но ще промени всеки аспект от нашето ежедневие.

Един коментар към “Възход и падение на растежа в САЩ”

  1. В книгата “Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след кризата“(стр. 7-79) – За Анатол Калецки, това, което катастрофира през 2008 г. не е една банка или финансова система, а една цялостна политическа философия и икономическа система, начин на живот и мислене за света. Въпросът сега е какво ще замести глобалния капитализъм, който се счупи през есента на 2008 г. Неговият отговор е, че е в ход четвърта системна трансформация на капитализма, така както предишните три системни кризи пораждат три различни фази в развитието му…

    Става въпрос за системна криза плюс петролна катастрофа и глобално затопляне = СТАВА ВЪПРОС ЗА ЖИВОТА НИ И НА ДЕЦАТА НИ И ВНУЦИТЕ ЗА БЪДЕЩОТО НА СВЕТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *