икономически вестници

Световните медии: ЧРД на биковете

Бичият пазар в САЩ навършва пет години днес, отбелязвайки 177% ръст, а USA Today се чуди какво може да го спре. Сякаш по този повод се появиха няколко статии, които добавят още малко аргументи към богатата литература за причините за кризата.

Майкъл Милкън – един от противоречивите, но безспорно значими герои на миналия век, не пише често, затова заслужава специално внимание. За Wall Street Journal той твърди, че въпреки спонсорираните от държавата ипотечни заеми в САЩ, делът на американците със собствено жилище не се е повишил и остава 65%. Вместо да направят жилищата достъпни, държавните помощи създават три неща: жилищен балон, объркани приоритети и прекомерна защита на длъжниците, вреди за околната среда поради прекомерното разрастване на средната жилищна площ. Средната класа в 11 азиатски страни харчи 15% от дохода си за допълнително обучение на децата, а за жилища и транспорт отделя други 16 на сто. Американците харчат само 2% за допълнително обучение и 50% за жилища и транспорт.

Алън Грийнспан обяснява пространно какво е могло и какво не е могло да се направи срещу кризата от 2008 г. (която според него не се дължи на второкласните ипотеки, а на високата задлъжнялост) и защо балоните стават все по-обичайни.

Харолд Джеймс разказва за Project Syndicate, че непосредствено след фалита на „Леман Брадърс“ Фед е действал като световна централна банка, само че изключително в американски интерес, като е орязал исканията на някои страни за суапови линии и е ограничил размера за други. МВФ е бил изолиран. Към това се добавя и отказът на американския Конгрес да потвърди увеличението на ресурсите на Фонда, договорено през 2010 г. Изобщо PS e много интересен тази седмица, като заслужават внимание още статиите на Джоузеф Стиглиц, Кенет Рогоф и др.

Рогоф пише, че досега не се е сбъднало нито предсказанието на Малтус за масов глас, нито прогнозата на Маркс за влошаване на положението на трудещите се. Не делът на работната сила в произведения продукт неотклонно намалява и светът е изправен пред предизвикателства. Сред тях са екологията, доверието в икономическата система (неравенството), застаряването на населението, възможностите на държавата да регулира бързо развиващите се технологии (пример са генетично пречистените храни).

Украинската тема очаквано доминира.

Държавите не са направени от Лего блокчета и разглобяването им не е лесна работа, пише Тимъти Гордън Аш за „Файненшъл таймс”. Когато империите отслабват, се надигат гласове – „Защо да бъдем малцинство във вашата страна, като можем да бъдем малцинство в нашата? (по Владимир Глигоров)” Либералите са добри в обявяването на универсални принципи като правото на самоопределение, но когато става дума за народи, се получава каша. „Защо косоварите да имат право, а кюрдите – не? Защо Шотландия, а не Каталуния?”, пита професорът. Ако Хрушчов не бе решил да даде Крим на Украйна (пиян, както се твърди), сега полуостровът щеше да е в Русия с голямо малцинство от гневни татарци и украйнци. Но сега гневът удря в другата посока. Дори когато една държава не е създадена по историческа необходимост (по-нататък се дава пример с Македония), хората не искат да се откажат от нея.

The Economist разсъждава върху политиката на руския президент Владимир Путин. Според списанието той е мотивиран от желанието да мобилизира страната, изпитваща икономически трудности и да затегне контрола над елита. Но може да има засечка. Конфронтацията със Запада може да доведе до изолация и икономически страдания и да отчужди елита и обществото, както стана след война в Афганистан. Списанието припомня, че централната банка е похарчила 11 млрд. долара за, за да защити рублата.

Украинската криза ще ускори отмяната на износа на нефт от САЩ и мерките на ЕС в посока на енергийна независимост, прогнозира руският „Ведомости” .“Шпигел“ отговаря на въпроса защо ЕС не наложи по-сурови санкции на Русия.

„Вашингтон Пост“ събира мненията на Бжежински и Кондолиза Райс за кризата, но най-голямо внимание заслужава планът на Хенри Кисинджър в четири точки.

* Получих критики, че обръщам твърде много внимание на американската икономика. Една от причините е, че има добри анализи за САЩ , основани на стабилни данни (сравнете с България, където основни показатели са неясни). Този сайт се интересува от тенденциите и от факторите, които движат икономиката, а за да се анализират те, се необходими числа.

Свързани текстове

Медии Световните медии: Защо науката се проваля

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *