ГЕРБ и патриотите със спорно решение за пенсиите

пенсионер

ГЕРБ и Обединените патриоти приеха един от най-лошите варианти за увеличаване на пенсиите. Под натиска на малкия си бъдещ коалиционен партньор, двете формации обявиха увеличаване на минималната пенсия от 165 лева на 200 лева. Разчети не бяха представени.

Подробности за числата бяха обявени от бившия финансов министър Владислав Горанов.
Увеличението ще стане на две стъпки – от 1 юли на 180 лева, и от 1 октомври – на 200 лева. „Обединените патриоти“ искаха увеличение на пенсиите до 300 лева.

По думите му за тази година това ще струва на бюджета под 100 млн. лева. За следващите години сумата расте и ще е под 300 млн. лв. за 2018 г. Горанов, който не крие, че е вероятният следващ финансов министър, подчерта, че компромисът е бил направен, за да може да се реализират и други политики.

През миналата есен, когато патриотите настояха за 300 лв. минимална пенсия, той твърдеше, че това би струвало 1.5 млрд. лева, а сега – че това е възможният компромис.

За спестят пари на бюджета, сега бъдещите партьори са се разбрали увеличението да засяга само минималната пенсия и да не се отрази на останалите пенсии. Така човек, който е е получавал пенсия от 170 лева, ще получи увеличение от 30 лева, а този, чиято пенсия е била 200 лева, няма да получи нищо. По този въпрос бившият финансов министър заяви, че „справедливостта е класово понятие и е недостижима“.

По данни на НОИ пенсии до 161 лева получават 23% от пенсионерите, а още 17% получават пенсии до 200 лева. Тоест 40% ще са на минимална пенсия. Това ще засили уравниловката и ще намали стимулите на хората да се осигуряват.

Постигнатото споразумение е пример за вредите от т. нар. политическа воля и е смущаващо, че е постигнато с участието на ключови лица от управленския екип на ГЕРБ.

Половинчатата мярка е водена от желанието на този екип да не харчи много пари за реализация на предизборните обещания на патриотите, за да има за така наречените „други политики“. Както стана ясно от управленската програма, те включват разширяване на програмата за саниране, пътни проекти и обещания за увеличени разходи за сигурност и средното образование.

Бившият финансов министър Владислав Горанов категорично отхвърли увеличение на пенсиите миналата година, което според него е възможно само при увеличаване на осигуровките. В разгара на предизборната кампания той допусна ръст на всички пенсии с 15-20% за четири години, следващ ръста на икономиката и доходите. „Ние никога не сме обещавали номинал, пенсиите трябва да растат еднакво пропорционално. Всяко увеличение на едните или другите е неправилно. Пенсиите растат по определени правила и когато се развива нормално държавата, както през последните две години, се очаква и пенсиите да растат“, поясни бившият финансов министър.“, коментира Горанов през февруари пред Нова тв.

Разчети на НОИ показаха, че ако наред с минималната пенсия за стаж и възраст се увеличат пропорционално (с 21%) и останалите, необходимите допълнителни средства ще са около 145 млн. лв. месечно. Общата сума за 2017 г. зависи от месеца, в който ще се осъществи увеличението. За периода 2018 – 2020 г. необходимите допълнителни средства ще са:
2018 г. – 1767,8 млн. лв.;
2019 г. – 1829,3 млн. лв.;
2020 г. – 1892,0 млн. лв.
При увеличение на минималната пенсия до 300 лева и съответно вдигане и на останалите сумата доближава 7 млрд. лева годишно. Ако пък се бе вдигнала само минималната пенсия до 300 лева, тогава 64%, или 1.36 млн. души щяха да получават само минималната пенсия.

Частичното решение обаче почти обезсмисля шумно рекламираната пенсионна реформа, единствената, която предходното правителство отчете като успешно завършена. Това е така, тъй като в нея се залагаше и промяма на коефициента, което би следвало да отчита по-добре осигурителния принос. Сега хората, които не са се осигурявали или са се осигурявали само върху минимума, имат пълно основание да продължат да избягват плащането на осигуровки.

Уравняването на пенсиите на 40% от пенсионерите прави за тях безсмислени всякакви индивидуални коефициенти, тъй като единственото, от което зависят пенсиите им са възрастта и наличието на достатъчен стаж към момента на пенсиониране. То задълбочава проблема с непрозрачното изчисляване на пенсиите, което както стана ясно наскоро, обърка дори съда. Това се добавя към други диспропорции, включително ощетяването на по-рано пенсиониралите се (при равен стаж и средни за времето си заплати, пенсиониралите се по-рано получават по-малко). От програмата, обявена в четвъртък, все пак става ясно, че се залага преизчисляване на старите пенсии, но липсват разчети и параметри.

Накратко, в желанието си хем да угоди на коалиционния партньор, хем да си остави достатъчно средства за „други политики“, ГЕРБ залага дългосрочен капан пред пенсионната система.

Това решение ще убеди окончателно хората, че няма връзка между пенсии и осигурителен доход. Резултатът няма да е само засилване на сивата икономика. Все повече хора в зряла възраст, особено такива, които имат квалификация, могат да изберат работа в страна от ЕС, за да натрупат достатъчен стаж за пенсия по тамошните стандарти. Невъзможността на държавата да гарантира пенсия според осигурителния принос по този начин задълбочава проблема с недостига на квалифицирани кадри.

Какво се крие зад пенсионерските протести в Чили

Мишел Бачелет

Протести срещу еталонната пенсионна система на Чили привлякоха отново вниманието към страната, сочена за пример от либералните икономисти. Те бяха предизвикани от твърде ниските – според местния стандарт, пенсии и голямото неравенство.

Демонстрациите идват след години на отличия от международни организации като Световната банка, заради въвеждането на индивидуални спестовни сметки като алтернатива на държавните пенсии.

Докато последните се смятат за неустойчиви поради застаряването на населението, в чилийския вариант вноските се оказаха недостатъчни, за да гарантират екзистенц минимума на възрастните.

35 години, след като системата е била приведена в действие от военната диктатура в Чили, критиците казват, че тя не е изпълнила обещанията. Според проучване на агенцията Cadem, цитирано от WSJ, 84% от чилийците искат основен ремонт, докато проучване на университета на Сантяго сочи, че 61% искат да се върнат към държавната пенсионна система.

Изправена пред най-сериозните протести през последните две години на поста, президентката Мишел Бачелет обеща промени. Доверието към нея се понижи до 15%, докато през 2009 г. в края на предишния й мандат доближаваше 80%.

При чилийската система работещите внасят 10% от заплатите си в индивидуални сметки, управлявани от частни компании. В резултат чилийските мъже получават средно 38% от своите доходи преди пенсионирането, докато жените получават 33% от дохода си.

Това са едни от най-ниските нива в ОИСР, както показва таблицата.

Пенсии

Правителството предрожи през август разширяване на програмата, която субсидира пенсиите за около 1,3 милиона пенсионери, които не са били в състояние да спестят достатъчно по време на кариерата си. В рамките на следващите 10 години, работодателите ще трябва да внасят допълнително 5% в допълнение на 10% вноска от работниците. Тази вноска ще отива в солидарен стълб, от който ще се облагодателстват предимно бедните. Освен това мениджърите на пенсионни фондове, наречени AFP, които бяха създадени през 1981 г., ще трябва да намалят скритите такси и възстановяват комисиони, когато отчитат загуби. Правителството предлага държавен фонд, който да се конкурира с шестте частни пенсионни дружества, които включват MetLife и Principal Financial Group. Частните фондове не се ползват с голямо доверие в Чили, поради високите им печалби. Промените ще премахнат правилата, които влияят отрицателно на пенсиите на жените поради различия по отношение на смъртността и по-ранна възраст за пенсиониране.

Има и алтернативни предложения, като това да се даде право да се тегли от пенсионните сметки при извънредни обстоятелства по подобие на Перу, който разреши да се изтеглят 25% от пенсионните спестявания, например, за покупка на жилище.

Но критиците казват, че предложенията не правят достатъчно за настоящите пенсионери. От 2007 г. до 2014 г., почти 80% от пенсиите на Чили са били по-ниски от минималната работна заплата, а 44% са били под прага на бедността.

Финансовият министър Родриго Валдес прогнозира, че от вноските на работодателите ще бъдат събрани $3.8 милиарда долара. Той каза, че промените ще бъдат постепенни поради потенциалното въздействие върху пенсионната система на Чили, в която са натрупани над 170 млрд. долара.

Чили

ЧилиКакто и в страните с разходо-покривна схема, големите изпитания са свързани с макриокономически предизвикателства – забавянето на световната икономика и на ръста на заетостта или в чилийския случай – високата инфлация. Както се вижда на втората графика през първите години на новата система тя надхвърляше 30%.

В същото време възвращаемостта на пенсионните фондове в Чили нямалява. Тя бе средно 12.3% през 80-те години, 10.4% през 1990 г., 6.3% през 2000-2009 и едва 4.3% след 2010 г., сочат данни на Bloomberg.

Според правителствен доклад обаче, за това допринасят и високите такси на частните фондове. От 1981 до  2013 г. средната доходност е 8.6%; но след приспадане на таксите чистият доход спада до 3%. Затова и протестите бяха не само заради ниските пенсии, а и срещу високите печалби на мениджърите на фондове.

Миналата година средната пенсия е под 400 долара, но 40% от хората получават между 160 и 260 долара. За сравнение средната работна заплата в Чили е близо 1000 долара.

Пенсионните фондове имат друго обяснение за проблема – недостатъчен осигурителен стаж.
Според тях едва 16% от пенсионерите са се осигурявали повече от 30 години, докато повече от половината имат по-малко от 15 години осигуряване. Ако един мъж се е осигурявал поне 30 години, той ще получава пенсия, равна на 77% от неговия доход преди пенсиониране, коментира AFP Habitat, един от мениждърите на фондове пред WSJ.
Това, като показва горната таблица, е над средното ниво за ЕС. Ниските пенсии в Чили отговарят на сравнително ниския принос към осигурителната система.

Но щедрите обещания отпреди 35 години и фактът, че военните и останалите служители в подобни държавни служби, не се осигуряват от частни фондове, а се радват на по-щедри пенсии, гарантирани от държавата, разпалиха недоволството.