Решението е разделяне на еврото

Валути, евро

Джоузеф Стиглиц, FT

Няма спор, че Европа и по-специално еврозоната не се справят добре след кризата от 2008 г. Предполагаше се, че единната валута ще донесе просперитет и ще увеличи солидарността в Европа. Тя направо точно обратното, като в някои страни причини депресии дори по-големи от Голямата депресия. За да отговорим на въпроса за това, какво трябва да се направи човек трябва да си отговори на друг въпрос – какво се обърка? Някои твърдят, че отговорните лица са направили серия от грешки – прекомерни икономии и зле планирани структурни реформи. С други думи, няма проблем с еврото, който да не може да бъде поправен чрез вменяване на отговорност на някой друг.
Не съм съгласен, пише икономистът. Има повече фундаментални проблеми със структурата на еврозоната, правилата и институциите, които я ръководят и представляват. Те може да са непреодолими, увеличавайки вероятността да дойде време за по-цялостно преосмисляване на единната валута, дори до точката на разглобяване.

Казано просто, еврото е сгрешено по рождение. Беше почти неизбежно, че вземането на два ключови механизма за регулиране – лихвените проценти и обменните курсове, без да се засегне нищо друго, ще направи макро корекциите трудни. Добавете към това, че централната банка има мандат да се съсредоточи върху инфлацията и факта, че държавите са ограничени от лимитите за своите фискални дефицити, и резултатът е прекалено висока безработица и брутен вътрешен продукт, който е постоянно под потенциалния БВП. И тъй като страните заемат във валута, която не е под тяхно разпореждане и няма лесен механизъм за контрол на търговските дефицити, кризите са предвидими.

Алтернативата на въздействието върху номиналните обменни курсове е корекцията на реалните – например, като цените в Гърция се понижат спрямо тези в Германия. Но няма правила, които биха довели до ръст на германските цени и социалната и икономическа цена на едно достатъчно по размер понижение на цените в Гърция е огромна. Човек може да мечтае за ръст на производителността по-бърз от този в Германия като алтернатива на тези корекии, но никой не измислил как да се направи. Същото е за Испания и Португалия. При отсъствието на голяма стратегия тройката международни институции вършеят наоколо, определяйки нови правила за млякото и размера на самуните хряб. Може да се дискутира дали те са желани; но е ясно, че няма да донесат желаната корекция на реалните валутни курсове.
Необходимите промени на правилата, за да се направи еврото работещо, са малки в икономически смисъл. Общ банков съюз, по-важно – общо гарантиране на влоговете; правила за съкращаване на търговски излишъци; еврооблигации или някакъв друг подобен механизъм за обединяване на дълга. Паричната политика да се съсредоточи повече върху заетостта, растежа и стабилността, а не само върху инфлацията. В същото време, индустриалните и други политики трябва да бъдат насочени към подпомагане на изоставащите страни да догонят лидерите. Най-важното: преминаване от строгите икономии към фискална политика, ориентирана към растеж. Но това изглежда далеч от политиката на Европа днес, където Германия все още твърди, че „Европа не е трансферен съюз.“

Добрите валутни условия не могат да гарантират просперитет, но сгрешените водят до рецесии и депресии. Сред валутните режими, които дълго време се свързват с рецесии и депресии са фиксираните курсове на една валута спрямо друга. Единната влута нито е необходима, нито достатъчна за близко икономическо и политическо коопериране. Европа трябва да се фокусира върху това, което е важно, за да постигне тази цел. Краят на единната валута няма да е край на европейския проект. Ще останат другите институции в ЕС – все още ще има свободна търговия и миграция.

Важно е, че може да има плавен преход извън еврозоната, приятелски развод, който да доведе до система на гъвкаво евро – да кажем силно Северно евро и слабо Южно Евро. Разбира, нищо от това няма да е лесно. Най-трудният проблем ще бъде наследството от дългове. Най-лесният начин за справяне с него е да се редоминират всичко дългове на еврозоната като дългове на Южното евро.

С напредъка към дигитална икономика, модерните технологии ни позволяват набор от основани на пазара реформи, които могат едновременно да постигнат тройната цел на пълната заетост, балансиране на външната търговия и на бюджета, чрез кредитни търгове и ваучъри за електронна търговия. При сегашната глобална система, ние разчитаме на централните банки да определят лихвените проценти, като се надяваме, че произтичащите от това търговски баланс, инвестиции и потребление ще бъдат „правилни“. Те обикновено не са. Алтернативният подход се фокусира върху обема, например, на инвестициите и търговския баланс, които са нужни и оставя пазарът да определи цената за постиган ена това.
С времето вариациите на валутните курсове могат да намалеят с развитието на институциите. Гъвкавото евро е стратегия за инкорпориране на предимствата на вече извършената икономическа интеграция, докато в същото време осигурява пространство за реформи.

Единната валута би трябвало да бъде средство за постигане на целта. Тя се превърна в самоцел, която подкопава по-фундаментални аспекти на европейския проект и разпространява разделение, а не солидарност. Един приятелски развод – сравнително плавен край на еврото и може би създаване на предлаганата система за гъвкаво евро – може да възстанови просперитета и да даде възможност на континента отново да се съсредоточи, с подновена солидарност, върху множеството реални предизвикателства, пред които е изправен. Европа може да се наложи да се откаже от еврото, за да спаси Европа и европейския проект.

 

Стиглиц е автор на “The Euro: How a Common Currency Threatens the Future of Europe