Безхаберници с власт

От една седмица Търговският регистър е блокирал. Причината – наплив на желаещи да подадат отчетите си в последния възможен срок. Тази година кандидатите да го направят са повече, тъй като за първи път е ясно кой и как ще глобява – НАП. Освен това глобите – особено за големите фирми са завишени. И приходната агенция, и Агенцията за вписвания, която администрира регистъра, се постараха да предупредят неподалите отчета си какво ги чака.

Но не се сетиха, че това предполага и техен ангажимент – например, удължено работно време във физическите офиси, увеличена сървърна мощ и пр. Това е като да дадеш 100 000 лева за реклама на гумени печати, а да имаш налична стока само за 10 000 лева.

Блокирането на онлайн регистъра при това спъва работата не само на счетоводителите, които подават отчети, но и на всеки, който иска да регистрира нова фирма, да свика общо събрание, да впише промяна на директора си или наложен запор.

Тези преодолими затруднения изглеждат абсурдно на фона на отчитаните като голям успех облекчения за регистрация на нов бизнес от типа на практически нулев капитал и подобни.

И за да е още по-абсурдно – преди десетина дни имаше проблем със сертификата за сигурност. Той просто беше оставен да изтече в най-неподходящия момент и Агенцията хладнокръвно остави потребителите да се чудят какво става. По-упоритите може би все пак успяха да подадат отчети през IE, игнорирайки предупрежденията.

Освен търговския регистър, през миналата седмица имаше и проблеми със софтуера на имотния регистър, който се администрира от същата агенция. Зная това, тъй като проектът, по който работя в момента, предполага постоянна работа и с двата регистъра. Затова миналата седмица започнах електронна кореспонденция със съпорта на агенцията, а в сряда ескалирах запитването през пресцентъра. (Имам правило да не пиша по теми, които лично ме засягат, но в този случай засегнати са хиляди и затова ще направя изключение.)

Ето откъси от получените отговори. Публикувам ги, тъй като смятам, че са показателни:

Първата реакция беше да ми обяснят как да си променя настройките заради изтеклия сертификат, дори изпратиха писмена инструкция, което говори за завидно хладнокръвие.

След като отговорих, че съм наясно с изтеклия сертификат, последва:

Относно използването на Търговски регистър, Ви уведомяваме, че е краят на срока за подаване на ГФО и сървъра е изключително натоварен отвън, за което АВ нямаме вина.

Моля да опитате по късно или да презареждане страницата с комбинацията от бутони ctr и F5

Това беше на 22 юни. След това положението се влоши, но Агенцията за вписвания остана все така уверена:

Наблюдаваното от Вас съобщение „Service Unavailable“ се дължи на технологична особенност при работа с някои от електронните услуги в електронната информационна система на Търговския регистър.

Когато потребител подава заявление то трябва да получи уникален вътрешен номер. Този номер се генерира като се използва специална, външна за Агенция по вписванията, функция – „Time stamping“ („печат за време“). Функцията „Time stamping“ е нормативно регламентирана. Тази функция допуска генерирането само на 1 (един) но не повече, уникален номер в секунда. Следователно когато в рамките на тази 1 (една) секунда повече от един клиенти се опитват да получат своя уникален номер, то номер получава само първия от тях, а всички останали не – те ще се конкурират помежду си да получат своя номер в рамките на следващата секунда, и т.н. и т.н…

Горното съобщение не се наблюдава когато Търговския регистър работи при нормално или дори при повишено натоварване, а само при изключително високо – такова каквото е сега (Tuesday, June 28, 2016 3:17PM) – по време на заключителния етап на кампанията за подаване на годишните финансови отчети на търговските дружества.

Към този момент мониторинга на натовареността на електронната информационна система на Търговския регистър показва, че пределът от 60 (шейсет) броя заявления подадени в секунда вече е почти достигнат.

Агенция по вписванията направи всичко по възможностите си за да осигури високопроизводителен и надежден хардуер. Въпреки това, статистически непредсказуемия характер на пиковете в пренатоварването на информационната система на Търговския регистър, в съчетание с постояно растящия брой на използваните електронни услуги и в комбинация с наличието на огромен брой потребители желаещи едновременно да подадат годишните си финансови отчети в последните дни от кампанията води до наблюдаваният от Вас проблем.

И за финал отговорът на логичния ми въпрос, защо ако Агенцията  няма бюджет за сървъри, не премахне кода поне през последните дни на кампанията, за да намали заявките към сървъра. Този код бе въведен уж заради антиспам (мисля, че има по-добри решения), но и заради страха на агенцията, че разни частни фирми ще източат данните безплатно и ще ги продават като правно-информационни системи за пари.

Отговорът не изненадва:

За наше най-голямо съжаление бюджетът на Агенцията не се определя от ръководството на Агенцията.

Подобно отношение е напълно неразбираемо за всеки човек от частния бизнес. Докато работех в Дир.бг, ми беше вменено и аз вменявах на колегите, че всяко затруднение в работата трябва да се докладва на секундата, независимо дали е в работно време. За частния сектор е катастрофа, ако потребителите останат без достъп. Няма опция да им се каже „натискайте f5“. Но в държавния сектор отказът от услуга започва да прилича на извратен бизнес модел. Агенцията за вписвания не само няма да загуби клиенти, поради това, че сайтът й не работи. Тя дори ще получи увеличени приходи от глоби, тъй като много фирми и счетоводители просто няма да успеят да подадат отчети.

Остава да се надяваме, че ще се сетят да инвестират неочакваните постъпления от глоби в сървъри и по-добри кадри.

Doing business 2015: Бизнесът в България губи от бюрокрацията

бизнес

България отстъпва с две места в класация Doing business 2015 и пада на 38 място. Това се случва въпреки няколкото пакета за намаляване на административната тежест, приети от предходното правителство.

Класацията отбелязва, че 123 страни, тоест повечето, отбелязват напредък в реформите. Докладът, който измерва 189 икономики, документира 230 реформи, от които 145 насочени към намаляване на административната тежест и 85 към укрепване на институциите.

Отстъплението на България в много области се дължи на липса на напредък, докато другите страни са провели реформи.

Така по условия за стартиране на бизнес България слиза от 41 на 49 място, изоставайки след Румъния. Няма промяна в процедурите, а разходите дори са намалени, но други страни правят реформи. Лидер по този показател е Нова Зеландия.

По отношение на достъпа до електричество и строителните разрешителни – две от най-слабите области за България, нещата се влошават, като разходите на бизнеса и в двата случая растат. Лидери тук са Корея, Китай и Хонконг. Например строителните разрешителни у нас включват 16 процедури, а в Китай – пет.

Регистрирането на собственост е една от областите със слабо относително подобрение на позицията на България (но не и абсолютно). У нас това изисква 7 процедури, а в четирите най-добри икономики по този показател е достатъчна една.

Силно се влошава позицията ни по отношение на достъпа до кредит – от 19 на 23 място, което се дължи на напредък в други страни. Също така нарастват разходите за кредитния регистър. Лидер е Нова Зеландия.

Тя е лидер и по защита на миноритарните инвеститори, където България се класира най-добре (14 място), макар че е изпреварена с едно място тази година.

Традиционно лоша остава оценката за плащане на данъци, като България е задмината от пет страни и слиза 89 място. Лидер е ОАЕ. Данъкоплатците губят по 454 часа годишно, за да се оправят с НАП (в Румъния – 159 часа).

Съкращаването на времето за експорт на стоки (от 19 на 18 дни) обуславя скока по този показател. България се придвижда от 62 място през 2014 г. на 57 място. Лидер е Сингапур. Разходите за един контейнер са 1375 долара в България, докато в Гърция са 1040 долара, а в Унгария – 885 долара. Съседна Румъния обаче таксува по-скъпо – 1485 долара.

България е изпреварена с едно място е вече 75-а по прилагане на договорите. Първенец и тук е Сингапур. Средните разходи по исковете са 23.8% (по-добре от Румъния, но по-зле от Централна Европа).

С едно място назад се придвижване и по отношение на процедурите за несъстоятелност (38-а позиция). Тук интересното е, че България е сред петте най-добри страни по нормативна рамка, но процентът на възстановяване е нисък – 33% при 93% от Япония. Повечето съседни страни, без Румъния, осребряват по-голям процент от активите при фалит.