В обувките на данъкоплатеца

данък

През последните дни бяха публикувани множество стратегически документи, част от които като Конвергентната програма и Националната програма за реформи, са изключително важни (например за напредъка по пътя към еврозоната).
Но ако изключим мерките, наложени от международни институции или от кризисни събития – като прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банки и небанкови институции, малцина търсят в тези документи отговори за това какво предстои в икономиката. Тези стратегии до голяма степен задават параметрите, с които се съобразява администрацията, като пренасочва средства за една или друга „политика“. Мерките и критериите, които те залагат, често са формални.

Един начин да се преодолее този формализъм, дава подходът, който ще наречем „В обувките на…“. Той е подобен на Тайния клиент, с който множество компании проверяват качеството на обслужването (или регулатори проверяват как са защитени потребителите). Неговата цел е да отвори администрацията към хората.

Това може да бъде ефективен инструмент, ако заданието се структурира правилно. Целта му е да се провери съгласуваността на процедурите, дублирането, качеството на обслужване, тесните места, наличието на довеждаща инфраструктура и всякакви неприятни изненади, които дебнат гражданите и бизнеса, докато се опитват да свършат нещо.

Този подход може да се използва за подобряване на качеството на голям брой публични услуги, макар и не на всички. Разбира се, той би имал по-ограничено приложение в образованието и здравеопазването, където преценката изисква познания. Но би могъл съществено да подобри процедурите за изваждане на строителни разрешителни, отчуждаване на терени, присъединяване към електропреносната мрежа и т.н. Това ще направи, например, сертификатите, издавани от Българска агенция за инвестиции, по-добър инструмент. Много от мерките за намаляване на административната тежест биха спечелили също.

Може да се отиде и по-далеч. Според Европейската комисия е налице недофинансиране на мерките, свързани с предлагане на труд, по-конкретно програми за обучение на безработни, насочени предимно към тези лица, които по-лесно се активират. По принцип бизнесът би се съгласил с това, говореното за недостиг на обучени кадри съпътства всяка публична бизнес проява. Но как тези програми да стигнат до хората? Предишният ръководен екип на МТСП имаше странни идеи в тази посока, но те очаквано не проработиха. Някои частни фирми подходиха по-прагматично, като предприеха офанзива в районите с висока безработица, за да търсят кадри. При добра програма и организация на бизнес процесите обучението на хора без квалификация, но мотивирани и организирани, за да започнат работа във високоавтоматизирано производство отнема няколко месеца (виж тук). Част от бизнеса поема тези обучения за своя сметка, но повечето не го правят (не могат да си го позволят или по друга причина). Досега няма достатъчно добър и обществено значим пример на публично-частно партньорство в тази посока, който да позволи споделяне на разходите и на резултатите. Допускам, че няма и да има, докато няма убедителен анализ за разходи-ползи.

В същото време по различни програми държавата изсипва стотици милиони левове за преквалификация и активни мерки на пазара на труда (очаквайте анализ по темата). Ефективността им е твърде ниска.

Необходимо е цялостно проучване, което да покаже защо, къде и как се формират дефицитите на умения и/или нежелание за работа в завод или в услугите. Дали децата от уязвими групи не ходят на училище защото трябва да работят (просят) или защото нямат обувки? Какъв фактор е ранното ставане? При какви условия живеещите в малки градове с висока безработица от Северна България биха се преместили на юг, където има работа? Дали биха искали гаранция за дългосрочно наемане на работа, общежития, достъпно обучение на децата им? Ще помогне ли строителството на пътя Видин-София за „скъсяване“ на достъпа от Севера до Юга? Дали просто, но конкретно решение като осигуряване на евтин транспорт от селата до новите индустриални зони не би имало по-голям ефект от абстрактни обучения с неясна приложимост. Защо младите хора по-скоро биха работили като продавачки вместо в завод? Как протичат часовете по професионално ориентиране?
Едно такова проучване може да се направи, като се комбинират различни техники, включително такива от арсенала на социологическите агенции.

Подходът на чуждите обувки би могъл да е изключително полезен, като допълни анкетите с проучване на място. Това означава, например, да се наемат безработни лица от община от Северозапада, които съответстват на определен профил и да им се възложат определени действия, за които те са задължени да водят подробен дневник. Задача на всеки ще е да проучи възможността да се преквалифицира (например като ОТК в предприятие за производство на опаковки). Как намира информация, това струва ли му пари, посещава ли изобщо бюрото по труда, как се подготвя за интервю за работа, какви усилия трябва да положи, за да получи работата, как преценява съотношението усилия-резултат, ако се налага преквалификация, какви пречки би срещнал, за да работи в друго населено място. И най-важното – какви са допълнителните разходи за преквалификация и наемане на работа, кой ги покрива и, ако работникът частично плаща тези разходи, как се оценява тяхната възвращаемост. Опасявам се, че докато тези неща не са ясни – но от позицията на хората, а не от кулата на нашите безкрайни познания по темата, никога няма да видим напредък.
Едно такова проучване не би струвало по-скъпо, от редица проекти в тази сфера със спорен резултат. Важно е също как ще се обобщят резултатите и как ще се следи изпълнението на набелязаните мерки след това. Това трябва да е с участието на бизнеса, защото администрацията със сигурност ще го провали.

Едно по-просто и много евтино приложение на тази идея е в туризма. От години туристическите организации се борят за бюджет за национална реклама, но не се сещат да предложат едно просто нещо. Министърът и нейният екип трябва да час по-скоро да влязат в обувките на чуждестранните туристи (бюджетни, пенсионирани двойки, семейства с деца и т.н.) и да попълнят стриктно дневника на неприятните изненади, които ги очакват у нас. Като се започне от Летище София, където е доста трудно да се ориентират откъде да си купят билети и пр. и се стигне до липсващите надписи на английски език в автобусите, липсващите указателни табели, несъобразените разписания, лошото обслужване и пр.

Осигуряването на добра обратна връзка е ключово за доброто държавно управление.

Милост за счетоводителите

данъци

Всеки март носи нови изпитания за нервите и издръжливостта на счетоводителите.  Все по-обърканите и по-тежки изисквания на администрацията и неглижирането от страна на техните дребни клиенти ги поставят под двоен натиск.

Тази година беше особено тежко заради поредното усъвършенстване на Данък Уикенд и неговия близнак – т. нар. Данък Натура. Вместо да впрегне всички сили и да облекчи прилагането на данъка, правителството (по-точно министерството на труда и социалната политика) също допринесе за хаоса, като задържа до последно наредбата, от която зависеше дали фирмите, избрали облагане на личните разходи по ЗКПО, вместо по ЗДДФЛ, ще могат да спестят осигуровките. Администрацията, която иначе с готовност налага глоби за ден закъснение, обещава тази наредба от миналия септември и я прие в последния момент, като дори не сколаса да я публикува в Държавен вестник до 31 март – срокът, когато фирмите трябваше с данъчната си декларация да отбележат кой ред на облагане избират. Писала съм за това, но го повтарям и ще го потретя, защото прекрасно разкрива липсата на симетрия в отношенията.

Друга законодателна новост, която натовари счетоводителите, бе изискването акционерните дружества да имат счетоводен отчет доста преди 31 март, тъй като към тази дата той вече трябва да е одобрен от съвета на директорите и да е съставен доклад за дейността (по ТЗ). Тази година имаше и нови форми на счетоводни отчети.

А междувременно анализ на НАП разкри, че счетоводните къщи укриват обороти за около 200 млн. лева и даде знак, че ще започне да ги проверява по-често. Това породи сериозно недоволство. Вероятно и двете страни имат своите основания.

Проблемът идва от това, че административната тежест, особено що се отнася до дребния бизнес, нарасна неимоверно през последните години. Срещу това не стои увеличено заплащане за счетоводителите, достатъчно е да се видят обявите.

Управителите на малки фирми (45% от предприятията у нас са с нула наети лица) гледат на счетоводителите като на неизбежно зло, наложено им от държавата. Не са склонни (обикновено не могат да си позволят) да им плащат много, но са склонни да им прехвърлят цялата административна дейност – от ТРЗ до подготовката на документите за теглене на заем. Те с удоволствие биха се лишили и от услугите на счетоводител, стига да беше възможно.

Един от източниците на напрежение е фактът, че законодателството у нас не прави разлика между малка и голяма фирма и рядко признава маловажни нарушения (ако изключим правото на коригираща декларация, което е много добра практика). А за собственика на малък семеен бизнес, който често не печели повече от наемен работник, основният приоритет е да изкара някакви пари, а отчетността е на заден план.

Когато почти половината фирми се занимават с частен бизнес, само за да не са безработни,  и един човек прави всичко, не можем да очакваме чудеса от професионализъм от управителите им. Хубаво е очакванията и изискванията да имат общо с реалността.

Всичко това рефлектира през месец март, когато – няма как, фирмите започват да събират  забравени фактури, договори, декларации и други документи и ги представят за отчитане.

Това струпване е особено голям проблем за счетоводните къщи, където през март се събират документите на малките (нерегистрирани по ДДС) фирми. Големите все пак следват някаква регулярност.

Но дори когато клиентите са редовни, тримесечният срок за годишно приключване е кратък, тъй като в този период трябва да се направи инвентаризация на активите (при приходи над 200 хил. лв.), тест за обезценка и т.н. А често в този период възникват и извънредни ангажименти – например, данъчна ревизия или искане за допълнителни отчети от банката – кредитор.

Наистина, НАП направи доста да облекчи спазването на данъчните задължения и има най-добрата онлайн базирана система. Но това не е достатъчно.

Необходими са законодателни промени, за да се регулира мартенското „задръстване“ от желаещи да подадат декларациите си в последния момент. Това може да се направи с каскаден график за подаване на декларациите по ЗКПО. Например, срокът 31 март може да остане само за фирмите, регистрирани по Закона за ДДС към 31 декември, а останалите да имат право да подадат декларация примерно до 31 май. Друга опция е е по-късно деклариране за фирмите, които не подлежат на одит, или тези, отчитащи загуба.

Такава практика на разсрочено подаване на декларации има в други страни (например, в Холандия). МФ обаче не е склонно да я подкрепи, защото смята, че ще се отрази на ритмичността на бюджетните приходи. Това е несъстоятелно. Данъкът върху печалбата няма определящ дял от бюджетните приходи, предвидени са авансови вноски и основните суми постъпват от големи, а не от малки предприятия.

От друга страна, ако се избегне мартенският щурм на декларациите, ще намалеят грешките и ще се облекчи натоварването и на НАП, тъй като приемането на декларациите е изпитание и за тях.

Други възможни облекчения са свързани с опростяване на декларациите по Закона за ДДС, тъй като законът изисква ежемесечно деклариране дори при липса на оборот през съответния месец (например, за лицата по чл. 97а, които се регистрират независимо от оборота). (Виж повече – тук). Ежемесечното подаване на едни и същи декларации за осигуряването също би могло да отпадне, особено за самоосигуряващите се, които така или иначе правят годишно изравняване и за които броят на работните дни и подобни обстоятелства нямат значение. Добра идея е да се предвиди подаването на нова декларация само при промяна на обстоятелствата (например, ако лицето е ползвало болнични).

Това са само примерни идеи, целящи да илюстрират възможностите за облекчаване на бизнеса и на счетоводителите. Колкото по-бързо се направи това, толкова по-лесно ще стане за предприемачите да си гледат бизнеса, а счетоводителите ще могат да се концентрират върху тази част от своята дейност, която ползва клиентите им, а не администрацията.