работници

Отпадането на класовете е частично решение

Съгласието на вицепремиера Валери Симеонов с отдавнашното настояване на работодателите да отпаднат доплащанията за прослужено време предизвика разнопосочни коментари. Това е перфектната тема за лятна буря, тъй като засяга всички и всички имат мнение (най-често, предопределено от възрастта). Но ако се подходи сериозно, темата всъщност e сложна. Тя не е сама по себе си.

За какво става дума? Според Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към основната заплата се начислява добавка за придобит трудов стаж и професионален опит в същото предриятие (независимо от позицията). Съгласно ПМС 147 тази добавка е 0.6% за всяка година стаж. Освен това са дължими добавки за стаж, натрупан при друг работодател „на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“. Настоящият работодател решава дали да признае този стаж според вътрешните си правила. Мнозина не го признават (макар че вероятно са уязвими, ако назначават например шивачка и не признаят стаж на същата позиция). С колективен трудов договор могат да се предвидят и други доплащания.  Сумата не е много малка – един служител, който се осигурява на МРЗ, но има 30 години стаж (признат), получава добавка от 83 лева.

На повърхността нещата изглеждат ясни. Каква е гаранцията, че някой, който е работил цял живот в строителството е по-добър строител от друг, който има по-малък стаж. Примерът може да бъде продължен с шивачки, продавачки, шофьори, куриери, общи работници, камериерки, но също така счетоводители, юристи, хирурзи или архитекти.

Има професии, в които дългият стаж е гаранция за успех. Но има професии, в които стажът (възрастта) е по-скоро пречка. Това е така както заради физически ограничения (тежък физически труд), така и заради излагането на стрес (работа, която изисква бързи реакции и здрави нерви) и факта, че рутината невинаги е предимство (нововъзникващи индустрии). Не е възможно универсално решение.

Наредбата отчасти отчита тази особеност. Един стартъп не е длъжен да признае стаж по наследство, освен може би стажа на счетоводителката си. Нормативната база обаче не прави разлика между различните видове професии и длъжности. Диференциацията обаче не е добър подход, както показа противоречивият опит опит с минималните осигурителни прагове.

Описаните правила имат и други недостатъци. Например, признава се само стаж по трудов договор или друг вид договор, за който са внасяни пълни осигурителни вноски, включително за безработица. Поради последното изискване, ако например собственик на счетоводна кантора с 20 години стаж реши да закрие бизнеса си и да започне работа на трудов договор в края на кариерата си, той ще бъде лишен от предимството, което всеки друг в неговата позиция би получил. Същото се отнася за програмисти, архитекти, адвокати. Тоест правилото за добавките за стаж съвсем не е универсално и диференциацията едва ли е съзнателно търсена.

И макар че везните натежават към позицията на работодателите и Симеонов, следва да се признае, че добавката за стаж e полезна в някои случаи. Тя награждава лоялността към компанията. Благодарение на нея възрастните работници, които не са толкова мобилни и все по-често са дискриминирани на пазара на труда, получават известно предимство. Най-накрая тя е защита за работници, които обикновено имат по-слаба преговорна позиция, тъй като им позволява да разчитат на малко повече от МРЗ.

Дали това е достатъчно, за да се запази наредбата? Не. Но и нямаме достатъчно аргументи, за да я отменим без никаква компенсация. Най-малкото, което следва да се предвиди е интегриране на досегашните възнаграждания в основната заплата, но ще е предизвикателство да се избегне фиктивното преназначаване в този случай. Друга възможност е да се съгласува график за постепенното намаляване на добавката до пълното й изчезване.

По-сериозният подход изисква този въпрос да се разглежда в контекста на цялостната реформа на системата за определяне на минималните възнаграждения. Тази тема вече месеци наред е терен на яростен сблъсък на работодатели и синдикати, при което правителството играе все по-неубедително ролята си на рефер.

Economix.bg винаги е подкрепял по-меките мерки за въздействие, стимулите вместо забраните, препоръките вместо задължаващите универсални правила, тоест въвеждането на избор, където е възможно, правото на opt-out.

В конкретния случай бихме препоръчваме да се обмисли идеята за залагане на класовете за прослужено време като като дефолтна опция в трудовите договори. Работодателите, които искат да се отклонят от правилото, трябва да обосноват защо го правят (по образец) пред Инспекцията по труда и НАП. Също така, ако смятат, че за конкретен работник не е опрадвано да се начислява клас, те следва да го информират писмено, при което работникът да има право да напусне предприятието (евентуално с обезщетение). Всичко това да важи занапред, а досегашните добавки да бъдат интегрирани в минималната заплата.

Също така следва да се обърне повече внимание на факторите, които превръщат възрастните работници в уязвима група на пазара на труда. Един опитен юрист или счетоводител ще получи своето и без държавна протекция.  Но останалите се нуждаят от сериозни програми за продължаващо обучение („Учене през целия живот“ е цел на милиардните програми, управлявани от МТСП, но ефектът от това е много съмнителен.). Добавките за стаж следва да се превърнат в добавки за (пре)квалификация. На второ място, това е свързано с мерките за развитие на регионите, доколкото мобилността на възрастните е предизвикателство.

Също така стои въпросът за подкрепа на спонтанната заетост (т. нар. гиг икономика), която съвсем не се изчерпва само с музиканти и програмисти.

Добавките за стаж и опит са гайка от сложен механизъм, който трябва да започнем да променяме, ако искаме пазарът на труда да подкрепи конкурентоспособността на икономиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *