10 чести пропуска в данъчната декларация

Данъци

Добре известно е, че задължението за подаване на данъчна декларация за предходната година се отнася за хора, които получават хонорари по граждански договор, доходи от наеми, доходи от покупко-продажба на активи, както и за ЕТ и регистрирани земеделски производители.
Не се подава данъчна декларация за доходи от трудови правоотношения (ако лицето няма други доходи), за повечето доходи, обложени с окончателен данък, както и, разбира се, за необлагаеми доходи като помощи за безработица.

Получателите на доходи, които не са регулярни и за които не се издават служебни бележки, може да бъдат неприятно изненадани от задължението да ги декларират.

По принцип НАП установява, че някой не е подал декларация, като съпоставя получените декларации със справката по чл. 73, която предприятията подават до края на април. Но това не са всички доходи, за които НАП може да научи. Такъв случай са доходите от имущество, както и доходите от чужбина.

Следват няколко случая, когато не е добре да пропускате подаването на декларация. Коментарът по тези примери е принципен и може да не обхваща изцяло спецификата на всеки случай.

1. Имам сайт и получавам пари за реклама от Google Adsense

Google плаща рекламите на собствениците на сайтове чрез офиса си в Ирландия и се предполага, че за НАП е лесно да ги засече.
В данъчната декларация по чл. 50 това се отразява като доход на едноличен търговец или доход от стопанска дейност, в зависимост от предназначението на интернет страницата и дали тя е свързана с осъществяването на стопанска дейност (виж и т. 3). Изисква се авансово плащане на данък. Ако става дума за блог, който не е стопанска дейност, доходите от реклама попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Това е един от най-опасните пропуски, защото получаването на услуги от фирми, регистрирани в ЕС, изисква и регистрация по ДДС, която се прави предварително – по чл. 97а. Не се дължи данък за получени суми.

2. Имам онлайн магазин и получавам пари чрез ПейПал

PayPal e платежна система, а не платец на доходи. Тъй като сайтът е публично достъпен, не е трудно да се установи извършването на търговска дейност.
Съгласно ЗДДФЛ не подлежат на облагане доходи от продажба на движимо имущество, с изключение на няколко изрично посочени случая (например, колекционерски предмети). Онлайн магазинът обаче предполага търговска дейност, извършвана по занятие (тоест редовно и с цел получаване на доход), а не еднократна продажба. Според многобройни указания на НАП дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на някои от сделките, изброени в чл. 1 на Търговския закон по занятие, ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. Дължат се и авансови вноски през годината.

3. Имам сайт и получавам дарения чрез ПейПал

Въпросът за тези дарения е неясен. По същността си те заместват приходите от реклама или плащане за услуга. Ако се твърди, че дарението не е свързано с насрещна престация и на това основание не е налице доход (чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ), то влизаме в хипотезата по ЗМДТ. Освободена от местен данък върху даренията е само безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

Точният вид на облагането зависи от спецификата на дейността, поради което следният коментар е принципен. Проблемът е, че ПейПал не дава информация за клиентите, която да отговаря на изискванията на НАП за платец на доходи. Теоретично е възможно дори да не знаете от кои страни са клиентите ви. Това създава определени затруднения.
Ако няма основание дейността да се определи като свободна професия или друга стопанска дейност, тези приходи попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. представляват облагаем доход от източници, които не са изрично посочени в закона и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО.
Годишната данъчна основа за тези доходи се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ и това е облагаемият доход, придобит през данъчната година, намален с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Не се приспадат направени разходи, за разлика от доходите от стопанска дейност (по чл. 29). Не се изисква авансово плащане на данъка.

В този смисъл е и указание  № 24-34-35 на НАП от 2009 г.

4. Получавам възнаграждение за клинични изследвания

Често тези възнаграждения се плащат от чуждестранни лица. Това може да създаде объркване, защо в ЗДДФЛ пише, че доходите с източник от чужбина, които се декларират, са дивиденти, доходи от осигуряване и подобни.
Но според чл. 8, ал. 2 и ал. 12 от закона доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България, като при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. Точният вид на облагане зависи от това дали дейността се извършва по занятие (системно), дали може да се третира като консултантска дейност, както и от това дали платецът на дохода има място на стопанска дейност в България. Ако лицето, придобило дохода, е самоосигуряващо се като медицински специалист и дейността може да се определи като упражняване на свободна професия, то облагането е по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, като придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността. Дължат се и тримесечни авансови вноски, без четвърто тримесечие.

В повечето случаи получателят също подлежи и на регистрация по ДДС.

5. Продадох си колата. Дължа ли данък?

Местният данък не приключва отношенията с властите. Ако между покупката и продажбата е минала по-малко от една година се попълва Приложение 5 на данъчната декларация.

6. Търговия с валута и други финансови инструменти

На основание чл. 13, ал. 1, т. 2, б. в, доходите от форекс търговия, извършвана по занятие, се облагат. Това се отнася и за доходи от продажба на акции и други финансови активи извън борсата, както и от компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове, които не са получени като обезщетение (не сте първи собственик). Облагаема е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Ако не може да се определи кои точно книжа или валута се продават, се работи със среднопретеглени цени на притежаваните активи от този вид към датата на продажбата. За момент на придобиване на дохода се приема моментът на прехвърлянето, а не моментът на плащането.

7. Биткойни и други виртуални валути

НАП разпространи становище, което изисква деклариране на доходите, получени от покупко-продажба на биткоини. Тези доходи се декларират в Приложение 5 – като доходите от търговия с валути и компенсаторки, които не са получени като обезщетение. От становището на НАП не стават ясни редица специфични казуси, като например, цена на придобиване на биткойните, дата на придобиване на дохода, облагане в случаите, когато биткойн е използван като платежно средство и други.
По аналогия с доходите от валутна търговия, тези сделки би следвало да се облагат, ако се извършват по занятие.

8. Печалби от покер и други награди

Печалбите от хазарт са освободени от облагане, но наградите за даровити деца и за участниците в покер турнири, при които реално няма залог – не са.

Като необлагаеми в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ са посочени паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри паричните и предметните печалби, получени от участие в игри, различни от хазартните игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. Има две условия за това  – залог, включително  когато за участие в играта се плаща с телефонни импулси и определяне на печалбата на случаен принцип. Има становище на НАП, според което, за да се третират като необлагаеми доходите от тези игри паричните печалби не трябва да са получени в резултат вложени знания и умствени способности, свързани с личностните качества на лицето участник в играта.

Облагането е по чл. 35 като се попълва приложение № 6 от годишна данъчна декларация. Няма нормативно признати разходи, приспадат се само здравните вноски, ако лицето е задължено да прави такива за своя сметка. Ако наградата е получена от дете, декларацията се подава от родител.

9.Акции, имущество и Доходи от чужбина

Трябва да се обявят притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Това се отнася и за ЕТ. Справката е информативна и не води до облагане. Няма значение, че акциите може да се търгуват на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти и да не са облагаеми.

Местните физически лица са задължени да декларират и следните доходи от източник в чужбина (чл. 50, ал. 1, т. 3):
• доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и лихви по депозити в търговски банки;
• облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”;
• облагаеми доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина.
За доходи от чужбина се попълва образец 2001а на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Обърнете внимание, че за доходи на местни ФЛ от дивиденти от чужбина се подава и декларация за дължими данъци в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.

10. Заеми

Предоставени и получени парични заеми над определен праг също са повод за подаване на данъчна декларация. Тук законът е ясен, така че само припомняме в кои случаи се декларират заеми.
– непогасената част от предоставените парични заеми през 2013 г., ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
-непогасените към края на 2013 г. остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
-непогасената част от получените парични заеми през 2013 г., ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
– непогасените към края на 2013 г. остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

За кои доходи се подава данъчна декларация?

– ЕТ
– Регистрирани земеделски производители, други доходи на лица от преработени и непреработени селскостопански продукти, горско стопанство, риболов;
– Авторски и лицензионни възнаграждения
– Упражняване на занаят
– Упражняване на друга свободна професия
– Извънтрудови правоотношения
– Наеми, факторинг, лизинг и други доходи от ползване на имущество, включително движимо
– Обезщетения за пропуснати ползи, награди от участия в конкурси и игри
– Доходи, облагани с патентен данък по ЗМДТ
– Дивиденти и др. доходи от източник в чужбина (виж горе)

Декларират се още
– Притежавано имущество и акции в чужбина
– Заеми
Данъчна декларация се подава и при ползване на данъчни облекчения (семейно облагане, облекчения във връзка с доброволно осигуряване, дарения и облекчение за лица с намалена работоспособност)

Кои доходи се облагат с окончателен данък?

С окончателен данък се облагат следните доходи на местни физически лица от източник в България: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по депозити в търговски банки, допълнително доброволно осигуряване (когато е ползвано облекчение и се изтегля предсрочно), доброволно здравно осигуряване (обратно получаване, несвързано със здравни услуги) и от застраховки „Живот”, както и облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества. Тук се включват и лихвите по срочни депозити в търговски банки, които са облагаеми от началото на 2013 г. Облагат се с окончателен данък още лихви по заеми към кооперацията, както и доходите от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост, изплатени от предприятия или самоосигуряващи се лица (например, ако сте наели стаята на портиера в блока).

Справка от платците на доходи по чл. 73

Ако сте предприятие и самоосигуряващо се лице, което изплаща доходи на други лица, дължите още една справка на НАП до 30 април.
Тази справка се попълва за следните доходи:
– друга стопанска дейност;
– наем, лизинг или друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущество;
– доходи по чл. 35 (обезщетения за пропуснати ползи, парични и предметни награди, производствени дивиденти от кооперации и др.);
– доходи по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък. Това са доходите по чл. 37, платени на чуждестранни лица, например – обезщетения за пропуснати ползи, стипендии, наеми, авторски и лицензионни възнаграждения, управление и контрол , продажба на имущество. По тази глава се облагат още дивиденти в полза на ЕТ, дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно ФЛ, вкл. от чужбина или чуждестранно ФЛ – от източник в България, замяна на акции при преобразуване, допълнително доброволно осигуряване преди пенсиониране и застраховки Живот, ако е ползвано облекчение; лихви по срочни депозити и др. Изключение са доходи, подлежащи на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (когато са приложени преференциални разпоредби на Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане)
– от прехвърляне на права или имущество, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 3 (сделки с акции на БФБ, обратно изкупуване на дялове от фондове и др.);
– доходите от сделки с и финансови инструменти (акции на БФБ и др.), допълнително пенсионно осигуряване след придобиване на право на пенсия, необлагаеми лихви по банкови сметки, лихви по ДЦК, доходи от хазарт, доходи от рента и аренда, когато годишният размер на съответния доход, изплатен на физическо лице, превишава 5000 лв.
Придобиването на дохода от прехвърляне на финансови активи е свързано с датата на прехвърлянето, а не с изплащането на сумите. Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове се включват в справката не в годината на изплащането им, а за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента или начисляване на ликвидационен дял.

Частичният необлагаем минимум и структурата на доходите

Пари

Нископлатените работници в транспорта, културата и спорта са най-големите каръци за 2014 г. Техният минимален осигурителен праг през 2014 г. е точно 341 лева – с един лев над необлагаемия минимум. Това означава, че ако се осигуряват на минималния праг, те ще получават нетен доход с 28 лева по-нисък, отколкото тези, които получават 340 лева и на които ще се връща платения данък, съгласно новите идеи на правителството. Разликата от едно левче спрямо минималната работна води до този нелеп резултат.

Общо 66 осигурителни прага, договорени за 2014 г., са в диапазона 341-378 лева, което означава, че съответните категории работници ще получават по-малко, отколкото тези, които се водят на минимална работна заплата.В много предприятия (например, в текстилните и консервни фабрики, в мелниците и пр.) има прагове, равни на МРЗ и малко по-висок минимален осигурителен доход за някои служители, които по този начин ще получат по-малко от колегите си. За да запазят относителната структура на заплатите, работодателите ще трябва да увеличат възнагражденията на хората, които получават от 341-378 лв., поемайки за своя сметка и увеличените осигуровки. Допълнителният разход достига 6 лв. на работник, ако се предполага корекция само до 378 лева.

Натиск върху работодателите

Не знаем дали хората от кабинета и подкрепящите идеята депутати са обсъждали примери като горния. Възможно е ефектът върху структурата на заплатите да е нарочен и да цели да окаже натиск върху работодателите да увеличат ниските доходи. Може да се търси своеобразна сделка между правителството и бизнеса: Ние даваме 150 млн. лева за тези, които се осигуряват на минимална работна заплата, вие поемате увеличението на останалите. Първоначалната реакция на бизнеса, очаквано, беше негативна. С по-голям интерес ще следим последващата му реакция.

Въпреки това е смущаващо, че не се представят разчети и то не само за това колко хора ще бъдат засегнати от тези изкривявания. Възможно е изобщо да не е правен анализ за ефекта от мярката, тъй като ще бъде засегнат чак по-следващия бюджет. Но отрежението върху бюджета не е единственият аргумент

Има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени, преди да се пристъпи към частичен необлагаем минимум.

За плоския данък и неравенството в доходите

Първоначалната реакция срещу въвеждането на отложен необлагаем минимум бе критика на едро и с клиширани аргументи. Той дойде предимно от икономисти, които са ужасени от отпадането на плоския данък.

Идеологическата дискусия за и против плоския данък е оглушителна и безкрайна като религиозен спор. Затова имаме нужда от рамка и от област на минимално съгласие – а именно, че е нужна известна форма на подпомагане или облекчения спрямо тези, чиито доходи не покриват жизнения (251 лв.) или социалния минимум.

От прагматична гледна точка нещата се свеждат до избора дали това да става чрез системата на социално подпомагане или чрез данъчни облекчения. В първия случай имаме не само подоходен, но и имуществен критерий, отчитат се и демографски фактори, както и способността на лицето само да се грижи за себе си. Проблемът е, че тази система е по-бюрократична и субективна. Данъчната система е  по-евтина и ефективна, но засяга само доходите на работещите, като рядко се грижи за други (социални) фактори.

Според много икономисти и работодатели, данъчната политика трябва да е неутрална, а социалната политика да се провежда изключително чрез системата на социално подпомагане. Това е правилно по принцип, но има два проблема. Социалната политика е насочена изключително към ниските доходи и хората в неравностойно положение. Хората с доходи, които са малко над прага остават сами на себе си. Вторият проблем е свързан с мотивацията, а това е въпрос на данъчна политика. Социалната политика произвежда клиенти, чиито интерес е да не повишават доходите си, за да не загубят гарантирания минимум.

Макар да изглежда далечен, стои и  проблемът за социалната мобилност, който е основният проблем на неравенството (Парадокс е, че в България няма нито едно сериозно изследване по тази тема, която е една от най-важните в съвременната икономическа политика.) Социалната мобилност изисква равен достъп до образование и намаляване на регионалните различия, тя изисква също стабилна средна класа.

Това е и основният проблем на плоския данък във вида, в който е въведен у нас. Той не е неутрален, а по същество е регресивен. Заради тавана на осигурителния доход, хората, които получават брутна заплата над 20 000 лева, плащат около два пъти по-малко удръжки от хората със средни доходи. По същество имаме плосък данък само за доходи от 341 до 2400 лева.

данъкЧрез отложения необлагаем минимум се добавя още едно изкривяване – този път за най-ниските доходи (графика).

Това изкривяване се получава, защото прилагането на необлагаем минимум за всички би струвало много повече на бюджета (виж по-нататък). Така с изцяло фискални аргументи хората, получаващи средни доходи, се поставят в по-неблагоприятно положение.

Хората, които получават средни доходи са в относително губеща позиция и защото са изключени от системата за социално подпомагане. Например, детските добавки се полагат при доход до 350 лева на член от семейство. Нито е справедливо, нито е логично да се въведе частична данъчна преференция без да има възможност за съобразяване с мерките на социалната политика.

Фискални аспекти

Въвеждането на пълен необлагаем минимум ще лиши бюджета от над 500 млн. лева (според заместник министъра на финансите Людмила Петкова), според други оценки – 650 млн. лева. Числото изглежда огромно, но не и на фона на социалните разходи

Оценката на МФ например е съпоставима с размера на помощите за деца, които, разбира се, се получават и от хора без доходи.

Няма информация как са правени тези оценки и определено липсва информация за оценката на фискалните ефекти от въвеждането на необлагаем минимум. Необходимо е МФ да представи разчетите, както за предлаганото частично решение, така и за въвеждане на необлагаем минимум за всички при ставка на данъка от 10%, 11% и 12%.

Технически аспекти

Предлагането техническо решение като че ли не е най-доброто: За да не бъде засегнат бюджетът за 2014 г., се предлага връщане на данък след подаване на декларация през 2015 година. Това е свързано с допълнителни разходи за данъкоплатците, а и за данъчната администрация (макар че тя ще бъде компенсирана за платените такси чрез безлихвения кредит). Но на фона на проблема с доходите до 378 лева, това неудобство не изглежда толкова съществено.

Необлагаемият минимум не е убийство на свещена крава. Има поле за дискусии по темата, но е нужен цялостен подход и изчистване на детайлите. Въвеждането му в предложения вариант ще има странични ефекти.