Търговията внася най-много данъци

бизнес

Търговията внася най-много корпоративни данъци в държавния бюджет, става ясно от справка, придружаваща писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос на депутата Янаки Стоилов.
Общият деклариран оборот от нефинансовите предприятия за 2014 г. е бил 243.53 млрд. лева, а финансовите са отчели пред НАП приходи за 36.12 млрд. лева.
Това приблизително съответства на данните на НСИ за приходите от дейността (включително финансови приходи) на нефинансовите предприятия, които през 2014 г. са били 251 млрд. лева. Съпоставката на данните по отрасли показва, че докато търговията е отчела пред НСИ 100.6 млрд. лева, пред НАП са декларирани приходи за 95 млрд. лева. Селското стопанство отчита 8.9 млрд. лева пред НСИ и 7.9 млрд. лева пред НАП, а туризмът – съответно 4 млрд. лв. и 3.76 млрд. лева. Най-драстичното разминаване е при добивната промишленост, която, според НСИ има приходи от 2.6 млрд. лева, а пред НАП са декларирани едва 657 млн. лева. От отговора на министъра не става ясно какви приходи се имат предвид, като едно възможно обяснение е свързано с трансгранични операции.
В обратната посока са раминававанията при ИТ и професионалните услуги, както и ВиК и управляние на отпадъци. В последния случай пред НАП са отчетени с 10% по-големи приходи.

По-интересната част от данните е свързана с печалбите, които са 16.4 млрд. лева (с 6% по-малко от 2013 г.), ако се съди по обявения данък.
Според справката 369 млн. лева или 22% от корпоративните данъци, платени за 2014 г. са генерирани в сектор Търговия и ремонт на автомобили. На следващо място са преработващата индустрия с 349 млн. лева и финансовите услуги – 167 млн. лева. По над 100 млн. лева са внесли строителството, транспортът, професионалните и научни дейности и селското стопанство. Ако приемем, че корпоративният данък е измерител за рентабилността и пренебрегнем преобразуването на финансовия резултат (например, заради минали загуби, инвестиционни проекти и т.н.), то най рентабилният сектор са административните и спомагателни дейности (облагаемата печалба е над 16% от приходите), образованието и здравеопазването, както и селското стопанство (всички над 13%).

МФ предоставя и данните по видове търговски обекти на дребно, от които става ясно, че основната част от търговският оборот е в неспециализираните магазини (хипермаркети и др.) – 7.2 млрд. лева или 30% от стокооборота на дребно. Следват търговията с горива 5.9 млрд. лева и търговията в специализирани магазини с нехранителни стоки (облекла, лекарства и др.) – 5 млрд. лева. Последният сектор е внесъл е най-много данъци – 26 млн. лева, докато търговските вериги са декларирали корпоративен данък за 21 млн. лева, а бензиностанциите – 13 млн. лева. Очевидно основният източник на печалби е търговията на едро.

Слаб ръст на кредитите и скок на парите в брой

Депозитите в банките растат умерено през юли, а заемите, особено за граждани, се увеличават символично. По-бързо растат паричните средства – с 508 млн. лв. (5.9%). Това сочат обобщените данни за банковия сектор.
В края на юли пазарният дял на петте най-големи банки се свива до 49.7% спрямо 51.8% през миналия юли. Извършената допълнителна обезценка през месеца за 80 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (218 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (72 млн. лв.) на кредитните институции.
Спрямо предходния месец печалбата на банковия сектор се повишава с 61 млн. лв. и в края на юли достига 379 млн. лв. Година по-рано тя бе 393 млн. лева.
Брутните кредити (без тези за кредитни институции) се увеличават със 117 млн. лв. (0.2%) до 57.8 млрд. лв. Определящо е нарастването при корпоративния сегмент – със 102 млн. лв. (0.3%). За четвърти месец растат потребителските заеми
(с 34 млн. лв., 0.4%). След отчетеното слабо нарастване през юни жилищните ипотечни кредити отново намаляват (с 22 млн. лв., 0.2%).
Привлечените средства се увеличават с 497 млн. лв. (0.7%). Съществен принос за това имат депозитите от институции, различни от кредитни, при които е регистриран най-високият месечен темп на растеж (с 2.3%, 501 млн. лв.) от началото на годината. Увеличението на привлечения ресурс от граждани и домакинства е със 180 млн. лв.) Делът на ресурса от резиденти нараства слабо до 81.8% за сметка на този от чужди източници.