Все по-близо до парите от хеликоптер

пари, еврофондове

Как паричната политика може да отговори на забавянето на световната икономика, пита Мартин Улф в коментар за FT, препечатан и от „Уолстрийт джърнал”.

Отрицателните лихвени проценти вече се превърнаха от немислим инструмент в реалност. Следващата стъпка вероятно ще включва фискална експанзия. Точно това препоръчва ОИСР, дългогодишен ентусиаст на фискалните икономии в своя доклад Interim Economic Outlook. Но вероятно това няма да е краят. С фискалната експанзия може да дойде и пряка парична подкрепа, включително най-радикалната политика изобщо – парите от хеликоптера, препоръчвани от късния Милтън Фридман.

Наскоро това прогнозира Рей Далио, мениджър на хедж фонда Bridgewater. Световната икономика не само се забавя, но и Паричната политика 1 – ниски лихви и Парична политика 2 – количествени улеснения, до голяма степен са изчерпани. Така светът се нуждае от Парична политика 3, директно насочена към стимулиране на разходите.

Защо светът може да е докаран дотам? Краткият отговор е продължителното забавяне на световната икономика. ОИСР прогнозира ръстът на глобалното производство през 2016 г. да бъде не по-висок отколкото през 2016 г., най-бавен темп през последните пет години. Световното пренасищане със спестявания – спрямо инвестициите, нараства и така се задълбочава „синдромът на хроничен недостиг на търсене”.

Степента на слабост на търсенето трябва да бъде разглеждана в исторически контекст. Дългосрочните реални лихвени проценти върху сигурните книжа се понижават поне от две десетилетия. Те са близко до нулата от финансовата криза насам. Преди това, един неустойчив кредитен бум в западния свят прикри слабостта на търсенето. След това фискалните дефицити, нулевите лихвени проценти и разширяването на активите на централните банки стабилизираха търсенето на Запад, докато кредитната експанзия подхрани масивни инвестиции в Китай. Хлабавата парична политика на Запад и хлабавата кредитна политика в Китай също предизвикаха следкризисен бум на суровините, макар изключителният ръст в Китай да бе най-важният единичен фактор.

Краят на тези кредитни бумове е важна причина за сегашното слабо търсене. Но търсенето също така слабо на фона на забавящ се ръст на предлагането. На световно ниво, ръстът на предлагането на труд и производителността паднаха рязко от средата на последното десетиление. По-ниският ръст на потенциалното производство отслаби търсенето, тъй като понижава инвестициите, които винаги са ключов двигател на разходите в капиталистическата икономика.

Този бекграунд – забавящ се ръст на предлагането, растящи дисбаланси между спестявания и инвестиции и край на кредитните ръстове и, не на последно място, наследство от големи дългове и отслабена финансова система, обяснява сегашното състояние. Той обяснява също защо икономиката, която не може да генерира адекватно търсене у дома, е принудена да се насочва към политиката на „разори съседа”, тоест ръст на износа чрез валутните курсове. Япония и еврозоната са в този клуб, както и развиващите се икономики с отслабени лихвени проценти. Китай се съпротивлява, но колко дълго. Слабият юан изглежда неизбежен, каквото и да казват властите.

Не съществува просто решение за сегашните икономически дисбаланси днес, само палиативи. Паричната политика на отрицателни лихви е предпочитаната подправка в момента. Далио твърди, че „докато отрицателните лихвени проценти правят кеша по-малко атрактивен (но не много), те не карат спестителите да купуват този вид активи, които биха финансирали харченето”. Съгласен съм. Не мога да си представя, че бизнесът ще се хвърли да инвестира като резултат. Същото е вярно за конвенциалните количествени облекчения. Най-големият ефект от тези политики е чрез валутните курсове. Всъщност останалите страни ще търсят стимулиран от износа растеж спрямо свръхзадлъжнелите щатски потребители. Това няма да издържи.

Една алтернатива в такъв случай е фискалната политика. ОИСР (и МВФ – б.р.) твърди убедително, че координирана експанзия на публичните инвестиции, комбинирано с подходящи структурни реформи, може да разшири производството и дори да намали съотношението на публичния дълг спрямо БВП. Това е вярно особено в наши дни, тъй като големите държавни могат да заемат практически при нулеви и дори отрицателни лихвени проценти, и то дългосрочни. Обсесията от икономиите, дори когато разходите по заеми са толкова ниски, е лунатична.

Ако фискалните власти не искат да се държат така разумно – и знаците, уви, са такива – централните банки са единствените играчи. Те могат да получат властта да изпращат пари, най-добре в електронна форма на всеки възрастен. Ще допринесе ли това за търсенето? Абсолютно. При съществуващите парични ангажименти, това ще създаде постоянен ръст на резервите на търговските банки в централната банка. Лесният начин да се удържат дългосрочните парични ефекти би бил увеличаване на изискванията за минимални задължителни резерви.

Икономическите сили, които доведоха световната икономика до нулеви и отрицателни лихвени проценти, се засилват. Това личи от данните за световната икономика, паричната политика и все по-често, цените на активите.

Паричните власти трябва да се подготвят за нова „нормала”, в която паричната политика става по-некомфортна, по-неконвенционална или и двете. Може ли светът да се спаси от хроничния недостиг на търсене. Абсолютно да. Но това изисква оше по-смели решения, твърди коментаторът.

Парична политика и дългосрочни тенденции

ипотеки имоти
Чарлз Гудхарт, Филип Ерфурт

Налице е дългосрочен низходящ тренд на дела на труда в националния доход, който потиска едновременно търсенето и инфлацията и по този начин подтиква към още по-експанзионистична парична политика. Макар и разбираемо контекста на краткосрочния бизнес цикъл, това може да влоши дългосрочните тенденции, като увеличи неравенството е финансовите деформации. Може би най-фундаменталният проблем е свръхупоанието на дълговото финансиране. Авторите предлагат политики, които увеличават дела на капиталовото финансиране на жилищните пазари. Подобни реформи могат да бъдат приложени в други сектори на икономиката.
Въпреки това подобни тенденции, макар да продължават вече близо 35 години, не са неизменни и може да видим обръщане през следващите 35 години.

заплата Скорошният Годишен доклад на Банката за международни разплащания (BIS 2014), твърди на стр.7, че „Разбирането на текущите глобални икономически предизвикателства изисква дългосрочна перспектива”, за да открием „нов компас за настройките на макроикономическите политики. Тази статия цели да предложи такава перспектива, като се фокусира предимно върху една конкретна тенденция, наблюдавана в развитите страни – намаляване на дела на заплатите в БВП след края на 70-те години.труд бвп Това е показано за четири основни икономики на фиг. 1 и за по-широк набор от страни на фиг. 2 (кликни за пълен размер).

Макар че темпът на понижение варира от страна до страна, той е обичаен. Това отразява първоначалното понижение и почти никакъв ръст на компенсациите на един нает в реално изражение след началото на 80-те години, което продължи през различните фази на икономическия цикъл. То не може лесно да бъде обяснено с краткосрочни политически и макроикономически мерки. заплатиТова е показано на фиг. 3 и 4.

Не си поставяме за цел да обясним защо делът на труда намалява; причините са твърде комплексни. Все пак предпочитаното от нас обяснение е глобализацията, и по-конкретно навлизането на азиатските, по-специално китайските, работници в световната търгуема икономика. заплатиТова позволи на бизнесмените да прилагат убедително заплахата за премастване на производството на всяка стока и на повечето услуги където и да е другаде в света. Това върви ръка за ръка с упадъка на синдикатите в частния сектор почти навсякъде и с едновременното намаляване на неравенството между страните по време, когато неравенството вътре в страните расте.

Сигурно е възможно техническият прогрес, например ИТ и роботизацията, да е отслабил допълнително дела на труда в производството в сравнение с капитала и земята (включително природните ресурси като петрола), но измерването на това влияние е изпълнено с трудности. Не сме склонни да вярваме, че има железен закон, чрез който възвращаемостта от капитала трябва да надминава общия ръст на икономиката на една страна (r > g), както се предполага от книгата на Томас Пикети. Всъщност имаме намерение да предложим бъдещо проучване, което ще покаже, че тези тенденции може да се обърнат през следващите 35 години.

Макроикономически последици от намаляването на дела на труда

Това, върху което искаме да се съсредоточим, са макроикономическите последици от спада на дела на заплатите в БВП, както и сравнително ниския ръст на реалните заплати спрямо възвращаемостта на капитала и земята. Работниците са склонни да бъдат по-бедни, с по-ограничена ликвидност и е по-малко вероятно да се опитват (или да са в състояние) да оставят богатство в наследство на следващите поколения, отколкото собствениците на капитал и земя. Така те ще имат по-висока (пределна) склонност към потребление. Така намаляващата възвращаемост на труда едновременно ще задържа потреблението, производството и инфлацията (виж, например, Kumhof et al. 2013).
fig5
Слабото потребление и производство вероятно ще доведат до фискална експанзия и ребалансиране, при което социалните плащания ще растат, финансирани от по-високи данъци върху богатите. Дали има място за по-нататъшна фискална експанзия при увеличения дълг на публичния сектор и перспективата за бъдещи претенции към хазната от застаряващото население е друг въпрос, който е твърде комплексен, за да се заемем с него тук.
Обстоятелствата, при които и реалното производство и инфлацията се натискат надолу поради относителната слабост на труда, могат изкуствено да изглеждат подходящи за корекция чрез експанзионистична монетарна политика. Както делът на труда намалява от 80-те години, така и нивото на реалните лихвени проценти. Това съвпадение не е случайно.

От гледна точка на бизнес цикъла, стечението на бавен растеж и ниска инфлация трябва да бъде коригирано чрез по-експанзионистична парична политика. Но ако човек възприеме хипотезата, че един от (или единственият) дългосрочен двигател на тази конюнктура е относителната слабост на труда като производствен фактор, тогава този краткосрочен отговор е безполезен, всъщност контрапродуктивен в дългосрочен контекст. Основният ефект от него е да увеличи цените на активите и относителната стойност на земята и капитала, от което се възползват техните собственици, които са богати, а не работниците, които са бедни. Оттук тънката струйка на увеличеното потреблението на спечелилите от това увеличение ще намалее. Повечето капиталови разходи на частния сектор биха били от полза на работниците, например, чрез увеличена производителност и промяна на съотношението капитал/труд. Но за жалост, емпиричните доказателства показват, че капиталовите разходи не са много чувствителни към лихвените проценти. Междувременно, инвестициите на публичния сектор са ограничени чрез много други фактори, за ужас на кейнсианците. Това, което ни остава, е влиянието на паричната политика, независимо дали конвенциална или неконвенциална (количествени облекчения – бел. ред.) върху жилищния сектор и валутните курсове. Във втория случай движенията са игра с нулев сбор на глобално равнище – обезценката на една валута е надценяване на друга.

Така остават жилищата. Финансирането на жилищни и търговски имоти стана централен пункт за банковата система през последните десетилетия, независимо дали директно, чрез ипотеки или чрез заеми за строителни компании, които се обезпечават с имоти. Почти ицяло това финансиране е под формата на дълг. Провалът да се реформира формата на жилищното финансиране след Световната криза е пропусната възможност.
Намаляването на (дългосрочните) лихвени проценти са основен фактор, водещ до ръст на цените на жилищата и имотите, в сравнение с доходите от труд. То, разбира се, носи ползи на тези, които вече имат жилища – възрастните и богатите. Достъпността на жилищата има тенденция към спад, макар и по-слабо изразена в САЩ.
fig7fig6жилища

 

 

На този фон политическите стимули в САЩ, окуражаващи заемите за по-бедните, са напълно разбираеми. Но те доведоха до кризата на второкласните ипотеки. Доколкото основният предавателен механизъм на паричната политика е жилищният пазар, властите са хванати от дилема. Дали окуражат по-младите, работниците и бедните да поемат едно нестабилно и прекомерно дългово бреме или да помпат цените на активите все повече и с все по-малък ефект върху реалната икономика, при растящ риск от бъдещ хаотичен обрат.
Сега мантрата е да се ограничава в зародиш прехгряването и прекомерната задлъжнялост на жилищния пазар чрез макропруденциални мерки (гарантиращи благоразумното кредитиране, например, във Великобритания и Швеция), докато се провежда експанзионистична парична политика, насочена към повишаване на растежа и инфлацията. Това повдига няколко въпроса. Първо, ще бъдат ли натиснати достатъчно макропруденциалните мерки, за да сработят. Ако го направят и трансмисията към жилищния пазар е блокирана, може ли последиците върху останалите цени на активите, включително валутните курсове, да бъдат по-крайни и да предизвикат по-големи трансформации и неравенство.

Следователно е налице дългосрочен, структурен проблем с паричната политика. Както докладът на БМР посочва: „С течение на времето, политиките губят своята ефективност и може в крайна сметка на насърчат самите условия, които се стремят да предотвратят. В този контекст, икономистите говорят за „времева непоследователност“: взети поотделно, политическите мерки може да изглеждат убедителни, но, като последователност да изведат политиците на погрешен път.“

Дали това е вярно и за фискалната политика е спорен въпрос. Нека просто посочим, че политиките, които съзнателно позволяват на коефициентите на дълга да нараснат още сега, е малко вероятно да бъдат приемливи в повечето страни. БМР настоява вместо това за „подобряване на балансите и структурни реформи“. Уви, нейните положителни препоръки по-малко убедителни отколкото критиките на съществуващите политики.
Докато структурните реформи и намаляването на задлъжнялостта са полезни в дългосрочен план, те се осъществяват много по-лесно по време на периоди на бърз растеж, отколкото при сегашния застой. Нещо повече, структурните реформи често включват премахването на монополни ренти на защитените сектори, и по този начин първоначално водят до дефлация, преди последващото разширяване на производството и производителността. Колкото по-дълго продължава стагнацията, толкова по-трудно може да бъде от политическа гледна точка да се приложат реформи, като например намаляване на субсидиите.

Възможни решения

По-добро предложение може да бъде намерено в книгата Къща от дългове на Миан и Суфи (2014). Световната криза засегна бедните, особено тези, чиито жилища бяха иззети, докато експанзионистичната парична политика бе от полза на богатите, влошавайки по този начин дългосрочните тенденции. Според тях решението е чрез предлагане от страна на финасовите посредници:
„ипотеки със споделена отговорност (SRM), които имат две важни разлики: 1) кредиторът предлага защита на кредитополучателя при спад, и 2) длъжника се отказва от 5% капиталова печалба в полза на кредитора при ръст.”
Ако цените на жилищата се колебаеха независимо и имаше равномерно разпределение на ценовите движения, това би било перфектното решение. За съжаление, не е така, налице е силна автокорелация с дълги периоди на растящи цени и понякога безумни ръстове, прекъснати от по-кратки периоди на срив.

Ключовата разлика между SRM и типичната ипотека е, че „споделената” ипотека предлага защита за собственика, ако цените паднат. Графикът за изплащане на ипотеката е свързан с някаква форма на индекс на местните цени на жилища. Ако този индекс е 100 при покупката на жилището и падне с 30% в края на първата година, цената на вноските през следващата година ще се понижи с 30%. Графикът остава същия. Като резултат, въпреки че той прави по-малки плащания, дължимата сума намалява както е по план. Това означава, че собственикът получава автоматична редукция на главницата, когато цените в района се понижат. Но като цяло цените се очаква да растат. В някакъв момент жилището отново ще струва по-скъпо от първоначалната му покупна цена. Тогава собственикът отново ще прави пълните вноски.
Защитата срещу спад е за сметка на кредитора, който в замяна би наложил такса. За да се избегне това, Миан и Суфи предлага да се даде на кредитора малък дял от повишената цена. По-конкретно SRM също би трябва да даде на банката 5% от дял от капиталовата печалба, когато собственикът продава или рефинансира къщата си. Това е малък разход, особено като се има предвид, че капиталовите печалби за обитаваните от собствениците жилища са освободени от данъци.

По време на възход на цените и особено в последния стадий на безумно покачване, купувачите на жилища може да не са склонни да разделят бъдещите печалби с кредиторите, въпреки предимството на застраховката. Някои пробни опита да се въведат споделени ипотеки във Великобритания очевидно се натъкнаха на съпротивата на потребителите по време на дългия период на повишаващи се цени. Някои се оплакваха, че не разбират условията на договора.
Дали кредиторите щяха да бъдат готови да предложат защита срещу понижение на цените щом пазарът започна да се срива. Като се има предвид моделът на автокорелация на цените на жилищата, страхуваме се, твърде малко купувачи биха търсили SRM ипотеки по време на ръст и малко кредитори биха ги предлагали (или не при разумни условия, по време на спад.

Въпреки това намираме идеята за по-голяма застраховка чрез по-широко капиталово участие на жилищния пазар за добра. Това бе ключовата характеристика на програмата за дялово финансиране Help to Buy, удължена до 2020 г. (правителствена инициатива във Великобритания, подпомагаща покупката на ново жилище при изискване за 5% депозит, като държавата гарантира 20% от цената). Например, правителството може да постанови всички покупки на жилищата да имат най-малко, да речем, 30% капиталово участие, от които най-малко 5% ще трябва да принадлежат на купувачите, макар че числата са условни и се нуждат от внимателен анализ. Доколкото купувачите не бяха в състояние да достигнат сами нивото от 30%, те могат или да потърсят SRM, или потърсят капиталово финансиране от правителството. Разбира се, по време на икономически спад държавата ще поеме почти всички жилищни сделки, но:
1. Това би било силно антициклично;
2. Това би било политически (по-) приемливо (от спасяването на банките);
3. Като се има предвид всичко, което знаем за жилищния пазар, трябва да бъде печелившо за данъкоплатците в дългосрочен план.

Медиите бяха критични към схемата Help to Buy, но подкрепят агресивната парична политика. Ние бихме обърнали аргумента – Help to Buy е част от решението на дългосрочните структурни проблеми, които се влошават от агресивната парична политика.
Все пак главният проблем не са тези мерки, а финансовият контекст, в който те оперират и който дава предимство на дълга пред капиталовото финансиране. Най-явно е данъчното предимство на дълговото финансиране. Свещеният граал би бил да се изравнят или този да се променят тези предимства в полза на капиталовото финансиране.
В един свят с огромен висящ дълг преходът към много по-висок коефициент на собствения капитал може да бъде много болезнен за съществуващите акционери, обикновено включващи и топ мениджърите, които са в състояние да блокират всеки такъв ход. Сред тези промени към повече капиталово финансиране, може да е и промяна на модела на държавните финанси.

Чарлз Гудхарт е главен икономически съветник в Morgan Stanley. а Филип Ерфурт е икономист в същата банка. Въз основа на статия във VoxEU.

Цитатите са от:
Bank for International Settlements (2014), 84th Annual Report, 29 June.
Kumhof, M, R Ranciere, and P Winant (2013), “Inequality, Leverage and Crises: The Case of Endogenous Default”, IMF Working Paper 13/249.
Mian, K and A Sufi (2014), House of Debt, University of Chicago Press.

ЕЦБ обсъжда широк набор от нетипични мерки

Марио Драги

ЕЦБ ще обсъди отрицателни лихви и мерки за подкрепа на кредитирането на заседанието си следващия месец. Очакването за извънредни мерки за насърчаване на икономиката и предотвратяване на дефлационен сценарий подтиска единната европейска валута. От 8 май, когато Марио Драги заяви, че на заседанието на 5 юни ще се обсъжда парични стимули, еврото е поевтиняло с повече от 1 на сто.

Миналата седмица WSJ съобщи, че дори Бундесбанк ще подкрепи агресивни мерки на ЕЦБ, включително въвеждане на отрицателни лихви, както и дългосрочни заеми за банките при фиксирана лихва и изкупуване на пакети банкови заеми.

Сред обсъжданите инструменти са още  удължаване на срока на неограничените кредити, които ЕЦБ осигурява на банките от средата на 2015 г. до средата на 2016 г.  Това означава, че паричната политика в Европа ще остане по-експанзионистична в сравнение с тази на Федералния резерв, който в момента изтегля паричните стимули и обмисля евентуално повишаване на лихвените проценти след това.

Депозитна лихва от минус 0.10%

Изпълнителният член на ЕЦБ Петер Прат ще препоръча намаляване на основния лихвен процент по рефинансирането от сегашните 0.25% до рекордните 0.15% на заседанието на ЕЦБ на 5 юни, съобщава и „Шпигел”.

В допълнение ЕЦБ ще въведе отрицателна лихва по депозитите, които банките правят при нея, от минус 0.10% за първи път в историята си. В момента депозитната лихва е нула. Отрицателен лихвен процент означава, че ако банките не кредитират, а правят депозити при ЕЦБ трябва да й плащат за това. Смята се, че такава наказателна лихва ще предотврати съкращаването на кредитната активност в еврозоната като последица от рецесията и слабото търсене.

По-ниският лихвен процент също така ще доведе до понижаване на курса на еврото, чието поскъпване през последната година се смята като основна причина за бавния ръст на износа. През първото тримесечие изнесените стоки от страните от еврозоната са се увеличили само с 1%, сравнено със същия период на миналата година, показаха скорошни данни на Евростат. От 31 март 2013 г. до края на март 2014 г. еврото поскъпна с 5.4%.

Вероятността Управителният съвет да действа на следващото си заседание е нараснала значително,  каза в понеделник друг член на съвета Ив Мерш. Той подчертава важността на пазара на секюритизирани кредити за финансиране на малките и средни компании , които съставляват голяма част от икономическата активност в еврозоната. Банкерът заяви, цитиран от Ройтерс, че съществуващото третиране на обезпечените с активи ценни книжа (ABS ) не отразява различните рискови профили на тези инструменти и това е необходимо да се промени скоро. От изявлението става ясно, че ЕЦБ препоръчва облекчаване на капиталовите изисквания за застрахователите, които купуват секюритизиран дълг.

Новата позиция на Бундесбанк

Подкрепата на Бундесбанк е ключов сигнал, въпреки че институцията има само един от 24 гласа в съвета. Германската централна банка възглавяваше консервативната опозиция срещу по-експанзионистична политика на ЕЦБ, настоявайки за ниска инфлация в интерес на германските спестители. Решението й ще зависи от прогнозата за инфлацията, която ЕЦБ ще обяви в началото на юни. То идва след като през миналата година шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман за първи път подкрепи ЕЦБ чрез заявлението, че лихвите ще останат ниски за продължителен период.

Все още нищо не е решено, а последиците тепърва ще се оценяват. В понеделник Вайдман предупреди срещу едноизмерното възприемане на високия курс на еврото, като обърна внимание, че ниската доходност на държавните ценни книжа има стимулиращ ефект върху еврозоната. Инвеститорите подновиха апетитита си за покупка на дълговете на еврозоната, което може да допринесе за поскъпване на еврото, но ниската доходност би имала положителенн ефект за финансирането, каза той.

„Шпигел” и WSJ твърдят, че управителният съвет на банката няма да обсъжда изкупуване на корпоративни или правителствени облигации по модела, известен като количествени облекчения, който бе приложен в САЩ. Такова е и настояването на Бундесбанк.

Президентът Марио Драги твърди, иска да задържи тези мерки, в случай че цените продължат да падат. В предишни свои изказвания централният банкер неведнъж е подчертавал разликите между американската и европейската финансова система, в която финансирането чрез банките, а не чрез капиталовия пазар има по-голямо значение.

Освен това ръководителят на ЕЦБ обмисля намаляване на броя на заседанията на Управителния съвет, на които се вземат решенията по паричната политика, до три или четири пъти годишно. Целта на промяната е да се намалят спекулациите сред инвеститорите и в медиите в навечерието на заседанията.

 

ЕЦБ само обсъди парични стимули

Марио Драги

Европейската централна банка остави лихвените проценти непроменени, въпреки че инфлацията в еврозоната отслабна до най-ниско ниво от повече от четири години.

Управителният съвет на ЕЦБ запази основната ставка за рефинансиране на рекордно ниското ниво от 0.25%. Това бе очаквано от 54 на 57 икономисти в проучване на Bloomberg News. Лихвеният процент по депозитите е оставен непроменен на ниво нула и лихвата по пределното кредитно улеснение остава 0.75 на сто.

Политиците се въздържаха от действия на фона на противоречивите сигнали, които показват, че икономиката на 18-членната еврозона постепенно се възстановява, а безработицата остава близо до рекордно високи стойности.

Банката е дискутирала възможността за количествени облекчения, заяви на пресконференцията президентът й Марио Драги. Той обаче подчерта на няколко пъти, че има разлика между начинът, който ликвидността стига до икономиката в САЩ и в ЕС. В първия случай изкупуването на активи има незабавен ефект, защото американската икономика се финансира чрез капиталовите пазари. В Европа кредитът стига до икономиката чрез банките, ето защо той зависи от здравето на банковата система. Стабилната банкова система е по-важна за Eвропа, отколкото в други страни, които зависят от капиталовите пазари, подчерта той. Драги заяви още, че не е лесно да се конструира програма за количествени облекчения върху частни дългове. ЕЦБ не е сигурна кой вид изкупуване на активи е най-ефективно.

ЕЦБ ще представи съвместен доклад заедно с Bank of England за обезпечените с активи книжа преди следващото заседание на МВФ. В същото време Драги с лека ирония отхвърли съвета на шефа на МВФ Кристин Лагард за разхлабване на паричната политика и попита защо МВФ не се изказва преди заседанията на Фед.

В обобщение това оставя впечатлението, че ЕЦБ остава фокусирана върху оценката на активите на банките, които минават под неин надзор и е възможно да не промени политиката си преди лятото, освен ако обстоятелствата не я принудят.

[textblock style=“2″] Китайското правителство обеща мащабни разходи за инфраструктура, за да ускори ръста на фона на сигнали за забавяне на икономиката. Мерките включват ускоряване на строителството на жп пътища и жилища. Кабинетът също обсъжда данъчна ваканция за малкия бизнес. Пекин се стремеше да ребалансира икономиката, да насърчи потреблението и да я направи по-малко зависима от държавните инвестиции, но днешните новини показват, че тя още не е готова за това. Обявени тази сутрин данни за услугите (PMI индекс на HSBC) показаха лек ръст до 51.9 през март спрямо 51 през февруари.Но поради свиване в промишлеността общият индекс пада от 49.8 до 49.3 пункта.[/textblock]